Лев Троцки – болшевишкият лидер, който се превърна във враг на Сталин

Лев Давидович Троцки е марксист, революционер и теоретик, съветски политик и основател на Червената армия. Той е от еврейски произход.

Това е повод да разкажа накратко за ролята на руските евреи в Октомврийската революция и историята на ВКП (б) и по-късно КПСС.

Към 2005 г. в царска Русия живеят около 5 000 000 евреи. Повечето еврейски общности в тези територии са ашкеназки, но има и значителни по численост други групи – планински евреи, сефаради, караити, кримчаки и други. Всички те са подложен на голям национален и социален гнет от страна на руската нация.

До Октомврийската революция евреите са подложени на повече от 500 погрома, организирани от Руската православна църква. Това допринася за тяхното революционизиране чрез своите организации.

През 1897 г. в Русия се основава „Общият еврейски работнически съюз в Литва, Полша и Русия” който се  нарича за краткост „Бунд“. Това е лява политическа организации, която се разграничава от ционизма.

Бундът участва активно в революцията от 1905 г., а от 1912 г. е колективен член на партията на меншевиките.

По време на Гражданската война партията се разцепва, като част от нея преминава на страната на болшевиките, а другото крило е ликвидирано от тях. Сред евреите, членове на ВКП (б), е и Троцки, както  и редица други видни евреи.

По времето на Ленин (полуевреин) и дълго след това почти две трети от членовете на Политбюро на ВКП(б) са евреи, както и 2/3 от членовете на Централния комитет.

Това силно присъствие и участие на евреите в Октомврийската революция дава основание на редица западни историци да я наричат „Великата еврейска революция в Русия”.

Политическа кариера на Троцки

Троцки се включва в революционните дейности през 1896 г. след преместването си в пристанищния град Николаев, на украинския бряг на Черно море.

Той е въведен в идеите на марксизма по-късно през същата година.

Троцки помага на организацията на Съюза на южните руски работници в Николаев. През януари 1898 г. повече от 200 членове на съюза, включително и Троцки, са арестувани. Той прекарва следващите две години в затвор, първо в Николаев, после в Херсон, след това в Одеса и накрая в Москва. В Московския затвор той завързва контакти с други революционери. Там той за първи път чува за Ленин, като постепенно се увлича по марксистките идеи.

Два месеца след излизането му от затвора, на 1-3 март 1898 г., присъства на Първия конгрес на новосформираната Руска социалдемократическа работническа партия. Оттогава е член на партията.

През 1900 г. той е осъден на четири години заточение в Сибир. Там изучава философия.

През лятото на 1902 г. Троцки бяга от Сибир с влак, скрит в товар от сено.

Отива в Лондон, за да се присъедини към Георгий Плеханов, Владимир Ленин, Юлий Мартов и други автори на „Искра“ – вестник на руските социалисти. Скоро се нарежда сред водещите автори на изданието.

Конфликт с Ленин (1903-1904)

След първия конгрес на РСДРП следва период на репресия от страна на полицията. „Искра“ свиква втори конгрес на партията в Лондон. Малко след това делегатите се разделят на две фракции.

Ленин и неговите поддръжници (болшевиките) настояват за по-малка, но добре организирана партия, докато Мартов и неговите поддръжници (меншевиките) пледират за по-голяма партия с по-малка дисциплина.

Сблъсъкът му с Ленин идва, след като Троцки публикува брошурата „Нашите политически задачи“ (1904) в отговор на Лениновия труд „Крачка напред, две крачки назад“, в която критикува идеите на Ленин за партийното строителство и включва нелицеприятни епитети по адрес на болшевишкия лидер и го сравнява с якобинците и присъщата им жажда за власт и нетърпимост и незачитане на чуждо мнение.

През тези години започва да развива своята теория за перманентна революция, която довежда до тесни работни отношения с Александър Парвус.

По-късно Ленин определя Троцки като „юда“.

Той е сред организаторите на първата руска революция през 1905 г. и на практика заедно с Ленин е ръководител на Октомврийската революция  през 1917 г.

През първите дни на РСФСР и Съветския съюз той става народен комисар (министър) на външните работи. Ръководи руската делегация в Брест-Литовск между 17 декември 1917 г. и 10 февруари 1918 г. С подписания договор Русия губи огромни територии.

Троцки има главна заслуга за победата на болшевиките в Руската гражданска война (1917–1922). На 13 март 1918 г. Троцки става нарком по морските и военни въпроси (военен и военномор ски министър), като допринася в голяма степен за организирането на Червената армия. Той е и председател на Висшия военен съвет.

Конфликт между Троцки и Сталин

След смъртта на Ленин през 1923 г. в партията на болшевиките започва борба за власт. Избухва непримирим конфликт между Сталин и Троцки.

От 1922 г. Сталин характеризира опитите на Троцки да припомни заслугите си в революцията като „арабски приказки“ и заявява, че участието му в революцията е легенда, разпространена от услужливи партийци.

На пленума през януари 1925 г. Зиновиев и Каменев искат да изключат Троцки от партията. През 1925 г. Сталин се обявява и срещу тях.

През 1929 г. Троцки е изгонен от Съветския съюз в Турция, на остров Бююкада, а през 1932 г. е лишен от съветско гражданство. След това живее във Франция и Норвегия. През 1936 г. Троцки емигрира в Мексико, там живее в дома на семейството художници Фрида Кало и Диего Ривера.

В книгата си „Предадената революция“ Троцки нарича случващото се в Съветския съюз „сталински термидор“ и обвинява Сталин в бонапартизъм.

През май 1940 г. е извършен неуспешен опит за убийство на Троцки; покушението ръководи тайният агент на НКВД Григулевич.

На 20 август 1940 г. агентът на НКВД и испански комунист Рамон Меркадер, който по-рано станал близък до неговото обкръжение, го ударил смъртоносно с пикел.

През последните години от живота си Троцки постоянно подчертавал сходните черти между съветския и нацисткия режим и предупреждавал, че има опасност да се съюзят. Една от статиите му, написани малко преди убийството, се нарича „Сталин – интендант на Хитлер“.

През годините в изгнание Троцки се нарежда сред най-дейните критици на властващия в СССР сталинизъм. Нарича наложената в родината му система „бюрократичен абсолютизъм“.

Опитва се да организира т.нар. Четвърти интернационал в противовес на контролирания от Москва Трети интернационал.

Лев Троцки не е реабилитиран официално от съветската власт. Дори по време на Перестройката Горбачов осъжда историческата му роля.

До края на живота си Троцки остава убеден в победата на световната пролетарска революция.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.