Личностите, чиито имена не бива да забравяме

Том VI от „История на българите от Македония“ вече е в ръцете на читателите. В току-що появилия се на книжния пазар фундаментален труд те ще се срещнат с десетки личности, които са посветили целия си живот в защита на българската национална идентичност в Македония. Представяме ви някои от тях, които трудно ще откриете в учебниците по история, но чиито имена трябва да останат в паметта на поколенията.

Кирил Пърличев

Той е революционер и общественик, член на Централния комитет и Задграничното представителство на ВМОРО. През 1895 г. участва в Четническата акция на Македонския комитет като четник на Стойо Костов (Христо Силянов, 1933). По време на Илинденско-Преображенското въстание е четник при Христо Чернопеев. През 1918 г. написва „Сръбският режим и революционната борба в Македония“. Той е един от основателите на Македонския научен институт. Открива гроба на свети Климент Охридски.

Йордан Шурков

Йордан Шурков е български революционер, драматург и журналист участник в македоно-одринското освободително движение. Родословие. Роден е във Велес. Образование. Още като ученик в Пловдив се включва в дейността на Македонския таен революционен комитет. По-късно се присъединява към ВМОРО. Открива книжарница във Велес и се занимава с издателска и с писателска дейност. През лятото на 1903 г. група революционни дейци от Велешка околия, в която главна роля играе Йордан Шурков, съставя план за убийството на сръбския крал Александър Обренович, когото смятали за главен виновник за сръбската пропаганда в региона. Но планът се проваля поради убийството на краля от заговорници в Белград. След Първата световна война Шурков е виден деец на македонската емиграция в България. През 1919 г. издава в Горна Джумая в-к „Македонска сълза“.

Никола Янчев

Български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, член е на „Комитета на дезертьорите“. След избухването на Първата световна война е сред ръководителите на съпротивата срещу сръбския режим. По случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание е награден с бронзов медал „За заслуга“, на военна лента с корона за заслуги към постигане на българския идеал в Македония.

Стефан Бобчев

Стефан Бобчев е български юрист, публицист, член на Народната партия. Един от инициаторите за създаване на Висшето училище (Софийския университет) в София след Освобождението, както и на днешния Университет за национално и световно стопанство в София.

През 1872 г. става председател на Македонската дружина. От 1881 г. е дописен, а от 1884 г. – редовен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). През 1911–1912 г. Стефан Бобчев е министър на народното просвещение в кабинета на Иван Евстратиев Гешов.

Васил Диамандиев

Васил Диамандиев е български просветен деец, общественик, политик и революционер, личен познат и съидейник на Георги Раковски, привърженик на идеята за единно въстание през 1876 г. в Мизия, Тракия и Македония. Той е един от най-активните участници и ръководители на съпротивата срещу Берлинския договор, като изпраща изложение до конгреса, в което от името на много граждани от Македония се иска присъединяването на Македония към България. Диамандиев е народен представител в Учредителното събрание, както и в I Велико народно събрание. Той е сред учредителите на Софийската библиотека (днес Народната библиотека) и неин заместник-директор от 1885 до 1891 г. Още в началото на 1878 г. е един от инициаторите за създаване на ръководен център от македонски бежанци в София, който да оглави борбата за присъединяване на Македония към Княжеството.

Кирил Дрангов

Кирил Дрангов е български революционер, виден деец на ВМРО. Като ученик е доброволец по време на Първата световна война, в която загива баща му. Той е сред основателите на студентското дружество „Вардар“, а по-късно негов председател и съратник на Иван Михайлов. Във ВМРО Кирил Дрангов става един от най-приближените на Иван Михайлов съратници и дейци. Според висшия офицер от Държавна сигурност Стефан Богданов по лични указания на комунистическия лидер Георги Димитров е наредено през лятото на 1946 г. да бъдат ликвидирани без особена публичност няколко дейци на ВМРО, сред които е и Кирил Дрангов. През юни 1945 г. къщата на Дрангов на ул. „Цар Иван Шишман“ №37 – зад черквата „Свети Седмочисленици“, е обкръжена. Четирийсет и пет годишният мъж се самоубива, като преди това застрелва част от обкръжилите го служители на органите на реда. Гробът му и днес не е известен.

Менча Кърничева

Менча Кърничева или Кармен е деятелка на ВМРО и съпруга на Иван Михайлов. Включва се в женското движение на македонската емиграция и влиза в кръга на Тодор Паница. Постепенно се разочарова от него, тъй като смята връзките му с Коминтерна и Кралството на сърби, хървати и словенци за пагубни за българското дело в Македония. Преориентира се към дясното крило във ВМРО, начело с Иван Михайлов. На 15 март 1924 г. влиза в организацията и самостоятелно взима решение да убие Тодор Паница. Така в центъра на Европа, във Виена, Менча Кърничева екзекутира пред очите на смаяна Европа един от най-големите злодеи в македоно-одринското движение.

Том VI от „История на българите от Македония“ може да намерите в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.