Личностите, оставили своята диря в борбите на Македония

Григор Алексиев

Григор (Григорий) К. Алексиев е български духовник и просветен деец от Българското възраждане в Македония.

Роден е около 1850 г. в Прилеп. Жени се за велешанката Сава Палашева, която става главна учителка в Прилепското девическо училище през 1870 г.

Григор Алексиев става учител и преподава в българското училище в Скопие в учебната 1872– 1873 г. След това три години – от 1874 до 1877 г. преподава в Прилеп, а през 1880 – в Струмица. В същата 1880 г., преследван от властите, е принуден да бяга в София. През периода 1882-1883 г. преподава в Прилепското четирикласно училище, след което отива за една година учител в Скопие.

На 19 юли 1881 г. е избран за председател на Българо-македонското благотворително дружество. През 1891 г. превежда и издава в Солун „Българско календарче“, а през 1892 г. пак в Солун издава „Изкуството да обучаваш добре“.

От 1894 до 1895 г. и през периода 1898–1901 г. преподава Закон Божий в Прилепското българско трикласно училище.

Работи в Кукуш като черковен предстоятел и става член на ВМОРО. През 1901 г. е арестуван в Кукуш при Солунската афера. Амнистиран е 1905 г., но му е забранено да работи като свещеник.

След Младотурската революция през 1908 г. става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Прилеп. Уредник е на излязлото в седем броя пловдивско сп. Неделна почивка (1908). След навлизането на Сръбската армия в Македония, майор Любомир Вулович отива през март 1913 г. в Крива паланка и вечерта извиква в една турска къща българските учители, някои видни граждани и архиерейския наместник Григор Алексиев и с пистолет в ръка ги заплашва със смърт, ако не се обявяват за сърби. Вследствие на тези заплахи голяма част от интелигенцията бяга в България в началото на април 1913 г. На Алексиев му е заповядано да напусне града и той бяга в родния си Прилеп.

Емануил (Мане) Карамфилович

Емануил Карамфилович е български революционер и обществен деец. Роден във Велес, в махалата „Пърцорек“, в семейството на велешкия първенец Петър Карамфилович и солунчанката Ана. Брат му Димитър Карамфилович е виден възрожденски деец. Завършва Горското училище в Букурещ, Румъния, вероятно е единственият завършил го българин преди 1878 г. Прибира се във Велес, но след 1878 г. заминава за новообразуваното Княжество България, където работи като регистратор в канцеларията на губернатора.

При избухването на Кресненско-Разложкото въстание на 5 октомври 1878 г. Емануил Карамфилович подава оставка и се включва в редиците на въстаниците.

След въстанието Емануил Карамфилович, който има специално образование, оглавява клона на новосъздадената Служба по горите във Варна – на 1 март 1880 г. е назначен от княз Александър I за първи губернски лесничей в Княжеството. Емануил Карамфилович работи в сложно време на неуредено законодателство, нужда от оземляване на преселниците и открито разбойничество. В местната политика е активист на Либералната партия.

Жени се за гъркинята Еленора Кувелас. Синовете им Панайот Карамфилович и Петър Карамфилович се занимават с революционна дейност. На 19 юли 1881 г. е избран за подпредседател на Българо-македонското благотворително дружество. Загива на 40 години при нещастен случай – хвърлен от кон.

Йордан Иванов

Йордан Иванов, наричан Алнико и Беснико, е български революционер, щипски деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Роден е през 1886 г. в град Куманово. Работи като учител и има анархистични убеждения. Влиза във ВМОРО и става секретар при Васил Аджаларски и четник Тодор Александров. През лятото на 1908 г. заедно с Кочо Аврамов, Владимир Сланков и Чавдаров правят неуспешен опит за атентат срещу Яне Сандански в Цариград. От 1909 до 1911 г. е войвода в родното Кумановско и в Щипско.

На 15 срещу 16 октомври 1910 г. четата на Йордан войвода извършва атентат на железопътната линия край Табановце. Във връзка с атентата силно пострадва съседното българско село Горно Коняре, където са арестувани и бити много селяни. На 31 януари 1911 г. родната му махала е блокирана от войска и жандармерия, за да търсят войводата, но акцията е безуспешна.

Загива на 8 август 1911 г. в Сарчиево заедно със Салтир от Неманици и Санде Циклев от Ново село, Щипско. Убити са, докато обядват в една къща от четата на Иван Бърльо. Иван Михайлов твърди, че е убит по заповед на Тодор Александров, заради близките му отношения с анархиста Викентий Попатанасов. Според Михаил Думбалаков е убит по заповед на Тодор Александров, макар да му е близък приятел, тъй като се очертава като претендент за водачеството на Скопския революционен окръг.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.