Македония – от географско название до антична държава

Акад. Велев, какво ви мотивира да създадете този колосален труд, посветен на Македония?

• Не за първи път ми задават този въпрос и отговорът ми винаги е бил един и същ. На темата Македония в българската литература са посветени повече от 2 000 публикации (от вестникарски статии до сериозни научни изследвания и художествени произведения). Но няма нито един системен научен труд, който да разгледа изчерпателно въпроса. Мотивира ме обаче най-фече фактът, че Македония е била и е неразделна част от българската национална историческа съдба. Почти 2 500 000 наши съграждани в съвременна България носят живеца и кръвната връзка с гражданите на днешна Вардарска и Егейска Македония. Защото снагата и духът на нацията ни са разкъсани и защото днешният безроден политически елит на България е чужд на националните ни идеали и национална кауза.
• Нека да тръгнем от самото начало – откъде идва наименованието на Македония?
• Съществуват три версии относно произхода на името Македония, които водят началото си от края на VII в. пр.н.е.

Според някои учени то произлиза най-вероятно от гръцката дума „макеdоnos”, което означава „висок, дълг, снажен, едър, строен". Втората версия е свързана с митологията. Според нея названието идва от Македон, който е син на Зевс и на Тия – дъщеря на Девкалион. Македон и брат му Магнит живеели в областта между планините Олимп и Пиерия в Тесалия и били „страстни конеукротители”. Трети твърдят, че Македония е получила името си от Македон, син на Еол – митичен владетел на областта Еол...

• Кои етноси са населявали Македония през различните векове?
• В своя труд „Македония. Етнография и статистика” от 1900 г. Васил Кънчов прави подробен исторически обзор на етническите движения и промените в етническия състав на населението в Македония – от древността до наши дни. С помощта на серия от подробни карти той очертава етническите граници, народностния бит, както и местообитаванията на различните етноси в Македония, населяващи я през историческите периоди. В раздела „Бележки за етнографските карти на Македония” той прави задълбочен коментар на базата на различни проучвания на чуждестранни учени като Франсоа Пуквил, Ами Буе, Аугуст Гризебах, Павел Шафарик, Йосиф Мюлер, Виктор Григориевич, Фон Хан, Гийом Лежан, Макензи Ърби, Густав Вайганд, Хенрих Киперт и др.
• Но въпросът за възникване на македонския етнос и неговия произход е спорен и до днес.
• Така е. Повечето историографии смятат, че древните македонци принадлежат към етническата група на пеоните. Но три са хипотезите за произхода на македонците: Първата е, че древните македонци са по произход траки. Това мнение произтича от факта, че сред морето от траки възникването на един малък етност не е възможно да бъде обяснен по друг начин. До V в.пр.Хр. Македония е контактна зона между траки, илири и елини. Затова смесването между тези три етноса е съвсем естествено и възможно. Според втората хипотеза древните македонците по произход са илиро-траки, чиято аристократична върхушка постепенно се елинизира. Древните македонци имат смесен говор на траките и елините, но близък до северните гръцки говори. Македонски думи се откриват в тракийския, илирийския и други говори на балканските племена. По-късно настъпва елинизация на културата, но това не ги прави гърци. Във всеки случай елинистичната култура е ползвана широко от македонците. А съвременните гръцки историци твърдят, че македонците са клон на северогръцките племена т.е. те са по произход гърци. Това е и третата хипотеза, която у нас се поддържаше от проф. Божидар Димитров.
• Има ли научни основания за нейната правдивост?
• Това становище се опровергава от античните гръцки мислители като Демостен и Сократ. Те третират македонците като „варвари" т.е. те не ги признават за гърци. Това личи добре от филипиките на Демостен, оратор на Демократичната партия в Атина. Това са серия от речи, насочени срещу Филип II Македонски по повод на завоевателните му войни срещу гръцките полиси. Демостен казва: „Македонският цар няма нищо общо с Гърция, нито с гръцката култура. Той е варварин, Тиранин, деспот, койно няма да спаси, а ще задуши и последните остатъци от елинската независимост, свободолюбие и култура“.
• Какво се знае днес за античната македонска държава?
• Властта на македонските царе се разпростира върху по-голямата част от територията, населена с македонски племена през втората половина на VІ в.пр.Хр. В края на V в.пр.Хр. Македония се разраства като сравнително голяма държава на Балканския полуостров. Това е времето, когато гръцки учени и философи трайно се настаняват в столицата Еге сред македонската аристокрация и започват процес на нейното елинизиране. В средата на втората половина на IV в.пр.Хр., когато Одриската държава на траките запада, македонската държава се издига до първата политическа и военна сила на Балканския полуостров. Най-вероятно те формират по-късно самостоятелна етническа общност известна под името „македонци".
• Каква е била ролята на Александър Велики?

- По времето на Александър Велики (336-323) процесът на елиназация в Македония се задълбочава. Затова Александър IІІ е наричан от гърците „филелин” – приятел на гърците, от което следва, че не е грък. Когато пожелал да участва в Олимпийските игри, му е отказано, защото не е грък. Той започва териториална експанзия, в резултат на което присъединява останалата част от Балканския полуостров до р. Дунав. През 334 г. завладява цялата западна област на Персия, както и малоазиатските гръцки градове. По този начин той разчиства пътя си към Египет и Северна Африка. 

По времето на Александър Велики Македония достига на запад до Адриатическо море, на север до Дунав, на Изток включва Мала Азия и Персия, а на юг до Египет като създава по този начин „световна държава”.

През 323 г. Александър Велики пристига във Вавилон, който обявява за своя столица. По време на пир умира на 33 годишна възраст. След смърта му държавата се разпада в резултата на огромната загуба на жива сила, разоряването на хиляди селски семейства и занаятчии и противоречията сред македонската аристокрация и серията от преврати. По този начин идеята за създаване на „световна империя“ рухва. Започва период на междуособици и борби между отделни кланове на македонската аристокрация, създали предпоставки за предстоящите римски завоевания.

Цялото многотомно издание "История на българите от Македония" можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв.