.jpg)
МАКЕДОНИЯ ПО ВРЕМЕ НА ВИЗАНТИЙСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО (XI-XII ВЕК)
Откъс от „История на българите от Македония“ на акад. Григор ВЕЛЕВ
РЕФОРМИ НА ВАСИЛИЙ ІІ БЪЛГАРОУБИЕЦ В ЗАПАДНИТЕ БЪЛГАРСКИ ЗЕМИ (МАКЕДОНИЯ)
Повече от 40 години са били нужни на император Василий II Българоубиец, за да победи и завладее България.
В първия период на византийското владичество той проявява такт и умереност при администриране на новозавоюваните земи. Запазва данъчната уредба на българите, каквато е била по време на управлението на царете Петър и Самуил.
Василий ІІ Българоубиец издава три грамоти:
- Първата грамота е от 1019 г. В нея пише: „…Бог е дарявал през различни времена нашето царство; има обаче една благодат, която надминава другите, а тя е присъединяването на България и да управлява…”;
- Втората грамота е издадена през 1020 г. В нея императорът уточнява по искане на архиепископа: „…обсега на всяка българска епископия… защото съседните митрополити били заграбили българската област и ги присвоили…” (Й. Иванов, 1970). Този исторически факт не е споменат в „Историjа на македонскиот народ” от 1970 г. Там текстът се фалшифицира, като се пише, че новият архиепископ е македонецът Йоан Дебърски“.
В подкрепа на това хронистът Йоан Скилица пише: „Защото император Василий, когато покорил българите, нищо не искал да измени, нито да прави нововъведения, а оставил нещата в прежното им състояние, така както ги бил наредил Самуил, а имено: всеки българин, който имал чифт волове да дава на държавата по една крина жито и толкова просо и по една стомна вино”.
АДМИНИСТРАТИВНИ РЕФОРМИ В ПОРОБЕНА БЪЛГАРИЯ
По време на четиридесет годишните войни с България Византия постепенно завладява и присъединява българските покрайнини към империята. И в тези територии организира административни области, наречени теми, както следва:
На север от Стара планина са образувани темите:
- Темата Сирмиум - включва Северозападна България с център Белград, начело на която е поставен за пръв стратег Константин Диоген;
- Темата Парастрион - включва, Подунавието на север от Стара планина с център Дръстър.
На юг от Стара планина са формирани темите:
- Одринска - обхваща Македония (днешна Източна Тракия);
- Солунска - включва Беломорието и днешна Южна Македония;
- Навпактската - днешна Югозападна Македония и Южна Албания.
В Западна България са създадени и темите:
- Сердика - поверена на стратега Роман Диоген;
- България - от Костур до Белград и от София до Албания, с център Скопие (т.е. темата достига до Адриатическо море. Тя е завладяна след 1014 г. и е създадена след 1018 г. Наречена е така поради факта, че тези територии са принадлежали на България и преобладаващото население, което ги населява е българско. Пръв управител на темата е известният военачалник Давид Арианит, провъзгласен за катепан на България.
- Драчка - с управител Евстатий Дафномил.
- Сърбия - включваща Рашка, Захълмието и Требине.
По-късно към темата България е присъединена и Драчката тема. По този начин областта България достига Адриатическо море. За неин център е обявен гр. Скопие.
През целия период на византийско владичество - от XI и началото на XIII век, във всички извори се говори за българска земя, а населението се нарича българи. Върху цялата тази територия се създава диоцеза на Охридската българска архиепископия.
Във всички византийски теми са назначени за управители ромеи.
В резултат на административните реформи много български области са присъединени към гръцките, а другите са раздробени и преименувани (П. Петров, Д. Дойнов, И. Ванчев, Ст. Германов, Д. Гоцев, Д. Мичев, Тр. Митев, Ив. Кочев, 1994).
След смъртта на Василий II Българоубиец (1025 г.) наследниците му коренно променят политиката си и въвеждат тежки данъци, като ограничават и отнемат всякакви свободи на българите. Най-тежко българското население в Македония приема тази византийска данъчна система. Широко разпространен е принудителният труд, а данъците освен в натура се събират и в пари. Бирничеството буквално тероризира българското население.
ВИЗАНТИЯ НАЛАГА РЕОРГАНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И ПОДМЯНА НА НЕЙНИЯ ВИСШ КЛИР
Важен момен в следокупационните действия на България още от времето на Василий II Българоубиец е закриването на Българската патриаршия и премахване автокефалността на Българската православна църква. Териториите, окупирани до 1014 г., са придадени на пряко подчинение на Цариградската патриаршия. А тези, завоювани след 1014 г., се подчиняват на новосъздадената Българска охридска архиепископия със седалище гр. Охрид, чийто архиепископ е бил пряко подчинен на патриаршията в Цариград. Архиепископията е обявена за „автокефална” за „цяла България".
С грамота от 1019 г. Василий II Българоубиец включва в диоцеза на архиепископията 15 епископии със седалища в Костур, Главиница, Мъглен, Бутели, Струмица, Моровизд, Вълбъжд, Триадица (Средец), Браничево, Белград, Трамос, Скопие, Призрен, Липлян и Севрия.
По-късно, през 1020 г., с две нови грамоти към архиепископията са присъединени още 14 епископии, включващи Раса (Нови пазар), Верея (Бер), които обхващат цяла Албания.
В двете грамоти се подчертава, че се запазват непокътнати съществуващите по време на българската държава правила на управление на църквата и нейните имоти. Затова императорът наредил Охридската българска архиепископия да се оглави от българина архиепископ Йоан Дебърски (П. Петров и др.,1994).
Във втората грамота, издадена година по-късно, той признава, че не без кръв, не без труд и пот, а с многогодишна упоритост е успял да завладее българската държава.
След смъртта на архиепископ Йоан Дебърски (1036 г.), българин по произход, на негово място за архиепископ назначават гъркът Леон от Пафлагония (Мала Азия), който бил дългогодишен хартофилакс на цариградската църква „Св. София”. Служителите му започват да налагат гръцкия език в църковното служение, като унищожават българските църковни книги, от които до наши дни са запазени само единици. Така постепенно започва да се налага елинизация и византийско културно влияние. В църквите започва подмяна на българските свещеници със свещеници от славянски произход, които са служили в църковната йерархия на цариградската патриаршия на Византия. В резултат на това в продължение на цялото византийска владичество от 173 г. те успяват да заменят в църковното служение старобългарския език с т. нар. черковнославянския език, който успешно налагат.
РОМЕИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА АРИСТОКРАЦИЯ
След окупацията на българските земи една от най-силните стъпки на византийската администрация е ромеизацията на българската аристокрация и особено на членовете на царския двор. Както вече споменах, след падането на гр. Охрид цялото царско семейство, заедно с всички придворни аристократи, са отведени в Цариград. Тук те получават високи длъжности и титли. Едновременно с това започва процес на сродяване чрез смесени бракове. Ето какво пише Яхия Антиохийски: Встъпиха в брак дъщерите на българите със синовете на гърците и дъщерите на гърците със синовете на българите. И той (Василий) смеси едните с другите. По този начин Българоубиецът постига мечтата си за постепенна, но пълна асимилация на българската аристокрация. Показателен в това отношение е и примерът с рода на цар Иван Владислав, който по женска линия се слял с известната византийска фамилия на Комнините.
ПРЕСЕЛВАНЕ НА ГОЛЕМИ ГРУПИ БЪЛГАРИ ОТ МАКЕДОНИЯ В МАЛА АЗИЯ И АРМЕНИЯ
След приключване на завоевателната му кампания, през 1018 г. Василий ІІ Българоубиец започва процесс на преселване на големи групи българи в Мала Азия и Армения. Това са свободни, но военно задължени селяни-стратиоти, които са част от боеспособното население на Македония по това време.
Всички пленени български войници са изпратени да живеят далеч от родината им. По този повод арменския историк Аристакес Лестивертци, живял през ХI век, пише за съдбата на пленените български войници: „...всички ги отправят на изток по пътища, от които няма връщане”. Те са изпратени в далечната арменска област Васпуракан. Един значителен контингент от български войници са изпратени в Италия и по-точно Сицилия, където трябва се бият с арабите и отвоюват Южна Италия за Византия. Ето свидетелствата и на западния хронист Адемар за политиката на василевса: Завладял цялата земя, разрушил най-силните им градове и крепости, навсякъде срещу тях поставил гръцки гарнизони и откарал в плен по-голямата част от българския народ”.
Арабският хронист Яхия Антиохийски допълва: И остави за себе си Василий силни крепости и назначи над тях управители из средите на гърците, а останалите (крепости) срина.
Всички български военачалници и управители, които са оказали съпротива на византийсскяат войска, са жеското наказани.
В долината на р. Вардар византийската власт заселва печенеги, приели православието, маджари и кумани.
ВЪВЕЖДАНЕ НА ТЕЖКА ДАНЪЧНА СИСТЕМА И ПРОЯВИ НА КОРУПЦИЯ
Както вече посочихме, българите особено трудно понасят тежката данъчна система, въведена след 1025 г. Създадена е т.н. откупна система за заплащане и събиране на данъците. Откупвачите прилагат насилие върху населението, за да съберат данъчните задължения. За това свидетелстват писмата на Охридския архиепископ Теофилакт, който е враждебно настроен към българите и ги нарича „мръсни роби варвари, от които се носи кучешка воня на овча кожа”. На писмото на видинския епископ, който се оплаква от данъчните произволи, Теофилакт отговаря: Жестоки бирници ли имаш? Но те не са по-жестоки от онези на тукашните страни, които от пет деца откарват едното в робство, както от добичета се взема на пет едно или на десет едно“.
В друго писмо до великия доместик Адриан Теофилакт той пише: Обществените служители са повече плячкаджии, отколкото бирници, които смятат, че божествените закони и царските заповеди са паяжини, за да се ловят мухи.
А пък в писанието си до епископа на Керкира съобщава за народа, който секат и режат на късове. Архиепископът пише до игумена на манастира в Анапъл: Домашните ни врагове, бирници, всякога ни обират, началниците наистина се покриха с унижение, изчезна благочестието от земята, всички станаха кожодери”.
Тази непоносима ситуация на дългогодишно насилие довежда до възникване на масово недоволство и довежда до избухване на няколко въстания.
Цялото многотомно издание можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв.
