МАКЕДОНИЯ ПОД СРЪБСКО ВЛАДИЧЕСТВО

Стремежът на Сърбия за раширяване на своята територия за сметка на Македония е отколешен. Реалното разширение на юг и изток обаче става по време на царуването на крал Стефан Душан, който е с майка българка.

ВЪЗЦАРЯВАНЕТО НА ЦАР КОНСТАНТИН АСЕН И РОЛЯТА НА СРЪБСКОТО ЛОБИ В БЪЛГАРИЯ

През 1257 г. начело на българската държава застава българския болярин Константин Тих, който след възкачването си на престола приема името цар Константин Асен (1257-1278).

Цар Константин Асен е син на българския болярин Йоан Тихомир и с майка сръбкиня, дъщеря на сръбския жупан Стефан Неман. Този факт показва проникването на сръбската аристокрация сред българската дворцова върхушка. Възцаряването му е подкрепено не само от неговия роднина, сръбския крал Урош І, но главно от никейците. Това е повод  в България да пламне продължителна гражданска война, в която впоследствие се намесват венецианците, латинците и унгарците.

СЪРБИЯ ЗАВЛАДЯВА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ ПРЕЗ 1258 г.

Посочените безредици у нас създават благоприятна почва през 1258 г., т.е. година след възкачването на престола на Константин Тих-Асен, Сърбия да нападне за пръв път, и то успешно, България, като превземе макар и за кратко време Северна Македония с градовете Скопие, Прилеп и Кичево. Това става, защото по това време българската държава все още не е напълно политически стабилизирана, поради което не е в състояние да защити своите интереси в Македония.

ЗАВЛАДЯВАНЕ НА МАКЕДОНИЯ ОТ НИКЕЙСКАТА ИМПЕРИЯ

През 1259 г. Никейската държава се извисява като най-голямата военно-политическа сила на Балканите. Това ѝ позволява да завладее и подчини за няколко десетилетия цяла Македония, както и да превземе Константинопол.

На 15 август 1261 г. император Йоан ІV е отстранен от престола и е заместен от Михаил VІІІ Палеолог. Последният успява да превземе българското Черноморие и Тракия и да прогони епирците от  цяла Македония. Така Палеолозите установяват трайно господство в Македония, което неколкократно се оспорва от франките и венецианците.

КОАЛИЦИЯ НА УНГАРИЯ, ФРАНКИТЕ, ЕПИР, ТЕСАЛИЯ, СЪРБИЯ И БЪЛГАРИЯ СРЕЩУ ВИЗАНТИЯ

Към 1268 г. Византийската империя е възстановена. Това е повод да се организира коалиция на Унгария, франките, Епир, Тесалия, Сърбия и България срещу нея. Скоро тази коалиция се разпада в резултат на умели дипломатически ходове на Михаил VІІІ Палеолог. Междувремено той търси военна помощ от Златната орда на татарите

През периода 1277-1280 г. татарската опасност става много голяма за България, особено след убийствата на Яков Светослав и цар Константин Тих, когато отново пламва гражданска война, която довежда на престола цар Йвайло, както и за кратко - византийското протеже Иван ІІІ Асен.

Татарското нашествие успява за кратко време да задържи сръбската агресивност спряма Византия.

ВЪЗЦАРЯВАНЕТО НА ЦАР ГЕОРГИ ТЕРТЕР І

В края на 1280 г. в Търново е избран за цар Георги І Теретер, който има кумански произход. Той провежда умела политика на баланс на интересите с Византия, Унгария, Сърбия и Аджуйците в Неапол.

На 3 юли 1281 г. под патронажа на новия папа е сключен договорът от Орвието между неаполския крал, латинския император за възстановяване на Римската империя. Към този договор се  присъединяват и цар Георги І Тертер, тесалийският севастократор Йоан и сръбският крал Стефан Драгутин.

ЗАВЛАДЯВАНЕ НА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ ОТ СЪРБИЯ

Постепено интересите на Сърбия към Македония се засилват все повече и повече. Експанзията на Сърбия в Македония се засилва благодарение на дворцовите борби във Византия след смъртта на император Андроник II.

През 1282 г. на Балканския полуостров настъпват няколко сериозни събития:

• Неаполитанският крал Карл I Анжуйски създава антивизантийска коалиция, в която участват България и Сърбия;
• Византия успява да привлече на своя страна 40-хилядната татарска конница, която опустушава България и нейната западна провинция – Македония.
• Татарите не са пощадили и Сърбия.
• През 1283 г. Сърбия успешно завладява Северна Македония, включваща Велбъжка, Тетовска, Скопска, Пиянечка области и Овче поле.
• През пролета на 1284 г. Сърбия се изтегля на север в Македония, достигайки линията Струмица - Просек (Демиркапия) – Прилеп – Охрид - Кроя, която се превръща в нова сръбско-византийска граница.

БЪЛГАРО-СРЪБСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ ПРЕЗ 30-те ГОДИНИ НА XIV ВЕК

През началото на тридесетте години на XIV век се случват две важни събития:

• През 1331 г. с държавен преврат на българския престол се възкачва Иван Александър (1331-1371).
• През 1331 г. на сръбския трон се възкачва Стефан Душан (1331-1355), след като детронирал и убил баща си. Той е с майка българка, дъщеря на цар Смилец. Между двамата владетели се сключва съюз, който продължава до края на тяхното управленине. Стефан Душан се оженва за Елена, сестрата на българския цар Иван Александър.
• В края на ХІІІ век Сърбия затвръждава позициите си в Македония.

КРАЛ СТЕФАН ДУШАН ЗАВЛАДЯВА ЦЯЛА МАКЕДОНИЯ

Крал Стефан Душан е един от най-мъдрите владетели на Сърбия. Благодарение на провеждана ловка дипломатическа дейност на Балканите и проведените военни походи, успява да завладее цяла Македония.

Стефан Душан (сръбски: Цар Душан, Стефан Урош IV Душан Немањић (Стефан Душан/Душан Силни) е средновековен сръбски владетел от 8 септември 1331 до 20 декември 1355 г. Създател е на Душановото царство през 1346 г.

По негово време Сърбия достига предела на своето териториално разширение, превръщайки се в най-силната балканска държава.

Стефан Душан издава „Душановия законник“, свидетелство за правното уреждане на обществения живот на Балканите през средните векове. Той е единственият владетел от династията на Неманичите, който не е канонизиран за светец.

Стефан Душан е първороден син на Стефан Дечански и Теодора Смилец, дъщеря на българския цар Смилец. По бащина линия е внук на Анна Българска, дъщеря на Георги I Тертер.

РАЗШИРЯВАНЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СЪРБИЯ  В МАКЕДОНИЯ, ТЕСАЛИЯ И ЕПИР.

През 1343 г. крал Стефан Душан разширява територията си на юг, присъединявайки крепостта Воден и Мелник.

На 24 септември 1345 г. превзема Сяр. По този начин цяла Македония до р. Места, без Солун, е включена в пределите на сръбската държава.

Благодарение на добрите си отношения с България, Стефан Душан издига статута на сръбския архиепископ в ранг на патриарх, а след това и своя, като се обявява за цар на сърби и гърци, а в някои грамоти, издадени от него, се пише: цар на българи и албанци.

През 1348 г. Стефан Душан превзема Тесалия и Епир. По този начин Сърбия включва в своите предели цяла Македония.

Присъединените към Сърбия територии – Македония, Тесалия и Епир, създават на сръбската държава мултиетнически характер. Затова след смъртта на Стефан Душан тя бързо се разпада.

През 1350 г. Стефан Душан прогонва византийските феодали в Сяр и Воден и ги замества със сръбски.

До средата на XIV век цяла Македония е завладяна от сръбския крал Стефан Душан. Той си прибавя към титлата и Български владетел на Македония. (П. Петров и др. 1994)

Началото на разпада на Велика Сърбия започва през 1356 г.

Още томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Сподели във Facebook