.jpg)
МАКЕДОНИЯ ПРИ ЦАР БОРИЛ
Откъс от „История на българите от Македония“ на акад. Григор ВЕЛЕВ
БЪЛГАРИЯ СЛЕД СМЪРТТА НА ЦАР КАЛОЯН
През 1207 г. при обсадата на Солун е убит българският цар Калоян. На престола се възкачва сестриният му син Борил (1207-1218). Това по същество е дворцов преврат, тъй като наследниците на Калоян, Иван Асен и брат му Александър, са били принудени да избягат при куманите, а след това в руското Галичко княжество.
БЪЛГАРИЯ ПРИ ЦАР БОРИЛ
Претенденти за трона на цар Калоян са няколко души, между които Стрез и деспот Алексий Слав.
Борил заграбва престола след женитба с вуйна си, вдовицата на цар Калоян. След сватбата той започва репресии срещу претендентите за трона и всички негови противници. За да запази трона си, той предприема крути мерки:
- Отпраща малолетните синове на цар Асен I — Иван Асен и Александър в Галичкото княжество (в Югоизточна Украйна).
- Брат му севастократор Стрез е принуден да потърси закрила при сръбския жупан Стефан Първовенчани, като образува самостоятелно княжество в Средна Македония с център Просек.
- Алексий Слав - сестрин син на цар Борил, също се противопоставя енергично на репресиите му. Затова той се провъзгласява за независим владетел на области в Пиринско и Родопите със столица Цепина, а след това в Мелник. Тук той намира подкрепа сред непокорното родопско население и силните местни крепости, които били надеждна гаранция срещу репресиите на Борил.
Като част от тези репресии е отнемането от Борил на земите на Алексий Слав.
ВОЕННИ НЕУСПЕХИ НА ЦАР БОРИЛ
Възкачването на Борил на престола е последвано от поредица от военни неуспехи. Води войни със съседите си, но безуспешни, което разорява българското стопанство. Често сменя своите съюзници. Редица историци смятат, че тези неуспехи са резултат на непрекъсната конфронтация на неговите конкуренти (роднини), които заради своите лични интереси влизат в съюз с противниците на българската държава.
През май 1208 г. край Боруй (дн. Стара Загора) той води сражение с кръстоносците на император Анри (Хенрих Фландърски), брат на погиналия в български плен Балдуин. До решително сражение не се стига.
На 1 август край Пловдив през нощта Борил понесъл тежко поражение. Латинците взели кървав реванш за погрома при Одрин през 1205 г., като завладели почти цяла Западна Тракия. Тогава в лагера на император Хенрих Фландърски се появил Алексий Слав.
През 1211 г. цар Борил прави опит да си върне със сила Югозападните български земи. Организира поход към Мелник, който превзема, но скоро след това е принуден да отстъпи крепостта под напора на латинците, съюзени с войската на деспот Алексий Слав.
През 1214 г. цар Борил успява да създаде голяма коалиция, в която участват, латинците, епирския деспот Михаил І Комнин Дука Ангел и севастократорът Стрез срещу сръбския жупан Стефан Първовенчани. Българската войска е разбита при едно нощно сражение, разиграло се в околностите на Ниш.
Севастократорът Стрез е убит в един организиран срещу него заговор, ръководен от сръбския архиепископ Сава. Това събитие развързва ръцете на епирците, които нападат и завземат Югозападните български земи. Михаил Комнин също е убит. Неговия приемник Теодор Комнин успява да завземе владенията на Стрез в Македония.
БОРБА СРЕЩУ БОГОМИЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ
По времето на управлението на Борил в България се засилват проповедите на богомилите. Богомилството прониква и в градовете, където намира почва сред бедните слоеве. В Средец (София) е изградена богомилска община начело с Петър Кападокийски, означен като дедец, т.е. главен ръководител. Проповедите на богомилите не се ограничавали само с нападки срещу Църквата, а засягали и царската власт.
В Бориловия синодик става дума за нощни събрания на еретиците и техните привърженици, намеква се за заговор срещу живота на царя, отправят се анатеми срещу разбойници и убийци.
Борил и неговите приближени, подкрепяни от Църквата, решават да се справят с еретиците.
На 11 февруари 1211 г. в Търново е свикан голям събор, за да осъди дейността на богомилите.
На събора присъстват всички архиереи, свещеници и монаси, както и всички боляри и голямо множество от простолюдието.
Цар Борил, облечен в най-тържествените си одежди, лично води разследването на докараните пред събора богомили. Започва продължителен спор между него и еретиците, който завършва с отхвърляне и анатемосване на техните възгледи.
Част от еретиците се връщат към официалната вяра, а онези, които отказват да сторят това, са подложени на различни наказания и заточения.
След завършване на събора, по нареждане на Борил е преведен на български език гръцкият Синодик в неделята на православието от 843 г., в който се съдържали изложения и анатеми срещу различни по-стари ереси, разпространявани във Византия.
В преведения на български синодик е прибавена специална глава, в която се излагат и проклинат схващанията на богомилството.
Бориловият синодик е един от най-важните извори за историята около възстановяването на българската държава.
Тежките териториални загуби влошават положението на Борил и активизират привържениците на Асеневци. Повикани вероятно от тях, престолонаследникът Иван Асен и брат му Александър се явяват в Северна България, подкрепени от руски дружини. Борил търси спасение в столицата, но след седеммесечна обсада синовете на Асен I успяват да влязат победоносно в Търновград. Борил е ослепен, а на престола се възкачва Иван Асен II.
СЕВАСТОКРАТОРЪТ СТРЕЗ И НЕГОВИТЕ ВЛАДЕНИЯ В МАКЕДОНИЯ
БЪЛГАРСКИЯТ ПРОИЗХОД НА СЕВАСТОКРАТОР СТРЕЗ
Севастократор Стрез е племеник на цар Калоян. Смята се, че е брат на цар Борил. Съществува и версия, че е първи братовчед на Борил. При това положение няма място за дискусия относно неговата национална идентичност.
Според Петър Мутафчиев Стрез е бил храбър и опитен воин, както и един от доверените военачалници на цар Калоян. Според него титлата севастократ е получил от цар Калоян, а не от цар Борил
В Бориловия синодик Стрез се отбелязва с титлата севастократор.
ПРИЧИНИ ЗА СЕПАРАТИЗМА НА СЕВАСТОКРАТОР СТРЕЗ
След убйството на цар Калоян и неуспехът му да стане български цар севастократор Стрез забягва в Сърбия и търси политическо убежище в двора на крал Стефан Неман.
Той предоставя на Стрез свои войски, с чиято помощ да завземе Македония. Заселва се в Южна Македония, като избира за свое седалище крепостта Просек край реката Вардар, в която преди това е резиденствал Добромир Хриз.
Той скъсва отношенията си с крал Неман и се обявява за самостоятелен владетел на Македония. В рамките на неговите владения се включват земите от р. Струма до Охрид, а според някои средновековни извори включва и областите Девол и Костур. Тук той се обявява за независим български владетел. По-късно се съюзява с епирците и тяхния деспот Михаил I Комнин, с когото заедно воюват с Латинската цариградска империя.
През 1211 г. година с подкрепата на Борил, Стрез напада Солунското кралство, но в Битолското поле е разбит от латините.
ФАЛШИФИКАЦИИ НА МАКЕДОНИСТИТЕ ОТ СКОПИЕ ЗА ПРОИЗХОДА НА СЕВАСТОКРАТОР СТРЕЗ
Тук е мястото да посочим фалшификациите на македонистите от Скопие по повод севастократор Стрез.
В македонските учебници по история за шести клас пише, че българските боляри севастократор Стрез и деспот Слав са македонци, тъй като техните владения се намирали на територията на Македония. Това твърдение противоречии на историческата истина, а тя е, че севастократор Стрезе е българин по произход, още повече, че е племенник на българския цар Калоян и брат или братовчед на цар Борил.
За севастократор Стрез се пише че е създал Македонско царство. Това е произволно и пропагандно твърдение. Водената през известен период от време война между него и цар Борил не се представя като борба за власт в българския царски двор между двама кръвни братя (братовчеди), а като война на македонците срещу българите (воювал с бугарите). Как може да се твърди, че Стрез е македонец, когато произхожда от династията на Асеневци? Това е един нагледен пример на македонистите за фалшифициране на националната ни история.
Още томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.
