МАКЕДОНИЯ ПРИ ЦАР ИВАН АСЕН ІІ (1218-1241)

ЦАР ИВАН АСЕН II НАЧЕЛО НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА

По време на управлението си Борил (1207–1218) губи Пловдив, Белград, Браничево и Ниш. През 1213 г. с династичен брак между дъщерята на Борил и император Хенрих е сключен мирен договор с Латинската империя. Династичен брак е сключен и между друга дъщеря на Борил и унгарския крал Бела IV, с което отношенията с Унгария се подобряват.

През 1217 г. в България се завръщат синовете на цар Иван Асен I (1218–1241), които биват посрещнати с въодушевление от българското население. Цар Борил се укрепява в Търново, но бива изоставен от съюзниците си и е пленен.

На българския престол се възкачва Иван Асен II.

Цар Иван Асен II е син на цар Асен I. В българската национална история той е признат за най-изкусния дипломат и държавник. След възкачването си на българския престол той заварва много сложна политическа обстановка на Балканите. България е заобиколена от враждебно настроени държави, които непрекъснато са в остри политически отношения, завършващи с военни акции и дори войни.                                                                             

ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ НА ЦАР ИВАН АСЕН II

Иван Асен II оценява политическата полза от династичните бракове. Затова сключва няколко брака, които носят определени териториални ползи на България.

За десет години, благодарение на гъвкавата си и умела политика, цар Иван Асен II успява да върне към България почти всички загубени земи по време на  царуването на цар Борил:

•  Възвърнал си Белградска и Браничевска област като зестра след сключване на брак с дъщерята на унгарския крал Андраш II – Ана. 
• Сключва династичен брак с една от дъщерите на епирския владетел Теодор Комнин, чрез което си осигурява временна сигурност откъм южните предели на царството.
• Сключил е мирен договор с Латинската империя, дори станал регент на малолетния император Балдуин II. В резултат на това България си възвръща Пловдивска  област.

БИТКАТА ПРИ КЛОКОТНИЦА

На 9 март 1230 г. Теодор Комнин напада България. Решителната битка на българската войска с тази на епирците става при Клокотница, Хасковско. Българският владетел проявява стратегическо и военно майсторство и успява да разгроми по-многобройната вражеска армия. По време на битката българите пленяват епирския владетел Теодор Комнин, заедно със семейството му. Пленена е и цялата му войска, оцеляла след страшната битка. Това е безпрецедентен акт във военната история на Средновековна Европа.

Според летописците той проявява човеколюбие и скоро след битката освобождава всички  пленени епирски войници. Проявеното благородство е високо оценено от епирските ромеи на Тесалия, когато нахлува със своите войски на тяхна територия. Те не оказват съпротива, в резултат на което българските войски успешно завладяват редица крепости и селища. След тази битка цар Иван Асен II  става безспорен владетел на Балканския полуостров, а Епирското деспотство продължава да се управлява от  братът на Теодор Комнин —  Мануил, в качеството му на васал на  България.

Така цар Иван Асен ІІ изгражда „България на три морета“ (П. Петров и др., 1974). Това голямо събитие в нашата история цар Иван Асен II  увековечава с надпис, който поставил в църквата „Св. Четиридесет мъченици” в столицата Търново върху каменна колона. Надписът гласи:              

„В лято 6738 (=1230), трети индикт, аз Иван Асен, в Христа бога верен цар и съмодържец на българите, син на стария цар Асен, въздигнах от основи и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите четиридесет мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си разбих гръцката войска и самия цар кир Теодор Комнин и плених  всичките му боляри. И цялата му земя превзех от Одрин до Драч – гръцка, още арбанашка и сръбска. Намиращите се около Цариград градове и самия този град владееха франките, но и те се покоряваха на десницата на царството ми, понеже цар освен мен нямаха и благодарение на мен съществуваха. Защото така повели бог и без него ни дело, ни слово се изпълнява. Нему слава во веки веков!”.

В чест на победата при Клокотница и разширяването на България на три морета царят наредил да се отсекат юбилейни златни монети. Интересно е да се отдебележи, че първият екземпляр на тази монета в по-ново време е открит в гр. Прилеп.

ПОБЕДНИЯТ ХОД НА ЦАР ИВАН АСЕН II КЪМ МАКЕДОНИЯ

След битката при Клокотница патриарх Евтимий пише в житието „Св. Петка (Парашкева)“:

Той (Иван Асен II) смело скочи срещу владичеството на нечестивите (ромеи) и покори цяла Македонска област, още и Сяр , заедно с цялата Атонска или по добре да се нарече цялата Света планина; освен това (той завладя) и славния Солун с цяла Тесалия, също и Тривалия (Сърбия), и Далмация, която се нарича и Албанска земя, дори чак до Драч”.

В житието на св. Иларион Мъгленски, сътворено също от Патриарх Евтимий, се казва, че властта на българите се разпростира  над гърци, франки, сърби и албанци и над всички градове от море до море с други думи от Черно до Бяло и до Адриатическо море.

Летописецът Акрополит описва подхода на българския цар Иван ІІ Асен при превземането на Македония след победата при Клокотница по следния начин:

Иван Асен се отнесъл към плененото множество човеколюбиво, освободил повечето войници, а най-вече по-простите и сбирщината, и ги отпратил по селата и градовете им. С това той проявявал може би човеколюбие, а може би търсел да извлече полза. Защото искал да бъде техен господар, като премахне ромейската власт. И това той успял,  защото, когато после потеглил срещу тях, всички  се подчинявали без кръвопролитие и под негова власт паднал Адрианопол, скоро след това Димотика, после целият Волерон (т.е. Източна Македония – б.а.), Серес, Пелагония и Прилеп и земите около тях… Оставил някои от крепостите под властта на ромеите, но повечето подчинил.

По този начин по-голямата част от Македония, включително и владенията на Алексий Слав (без Солунска област) са включении в пределите на българското царство в Прилепската или Деволската област.

Този факт намира потвръждение от  „Дубровнишката грамота на Иван ІІ Асен“ (1230 г.), която дава привилегии на далматинските търговци в Скопска област, или в Прилепска и Деволска област.

За принадлежността на Охридската област към България през 1230-1241г. свидетелства Болонският псалтир:

„А това се писа в гр. Охрид, в село, наречено Равне, при българския цар Асен”.

След тази забележителна победа цар Иван Асен II  продължава победният си ход на юг, превземайки градовете Одрин и Димотика в Източна Тракия, присъединява цялото Беломорие с крепоста Сяр, както и цяла Македония с гр. Битоля, Прилеп и останалите градове на Македония.

След този успешен поход той навлиза в Тесалия, като завладява областа Албион  (територията, североизточно от Драч). По този начин Епирската държава престанала да съществува. Само в Солун, Тесалия и Епир остава да управлява като васал на България братът на Теодор Комнин, Мануил Комнин

В новоосвободените земи той провежда административна реформа, като назначава за областни, административни и военни управители българи. Той назначава за управител на Скопие и българинът Прибо.

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ПРАВАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ

Действията на латинците стават явни за Иван Асен II чак през 1231 г., когато Жан дьо Бриен е коронясан официално и е обявен за настойник на Балдуин II, в разрез с договора, сключен по-рано с България.

Иван Асен II скъсва унията с Римската църква и премахва търновския архиепископ Василий, който е проримски настроен.

В отговор на това папа Григорий IX успява да склони унгарския крал Андраш II да нападне България. Унгарците окупират Белград и Браничево, но бързо са разбити от българската войска.

България влиза в съюз с новия сръбски крал Владислав, като е сключен династичен брак между една от дъщерите на Иван Асен II и Владислав.               

От страна на цар Иван Асен се търси разрешаване на въпроса за независима българска патриаршия. Никейският император (и наследник на византийския престол) Йоан III Дука Ватаци  пък гледа на съюза с България като възможност за обсаждането на Константинопол от двете му страни.

С династичен брак между дъщерята на Иван Асен II Елена (която е сгодена преди това за Балдуин II) и никейския престолонаследник Теодор II Ласкарис бива скрепен договорът между България и Никея. На събор в Лампсак (тогава в Никея) архиепископ Йоаким I Български  бива провъзгласен за патриарх на българите.

Така след завладяването на Македония през 1231 г. цар Иван Асен II възстановява правата на българския патриарх върху целокупна България на три морета, като поставя „Охридската българска архиепископия“ в негово подчинение. По това време целия клир на архиепископията е гръцки, от митрополита и епископите до свещениците.

Според охридския архиепископ Димитър Хоматиан, от 1219 г. се казва, че след 1201 г., когато българския цар завладява западните области, влизащи в диоцеза на архиепископията, българската държава постави навсякъде в църквите от тоя край  и архиреи от българската народност... Тези български архиереи ръкоположиха по време на своето служене мнозина в чин дякони, поддякони и свещеници, които, постъпвайки със старите свещенически правила за светата църковна служба, останаха дордето тази власт пропада.

Както се вижда, той извършва цялостна подмяна на гръцкия с български клир. За епископи в Македония са ръкоположени българи, а те от своя страна подменят целия църковен гръцки клир с български свещенослужители. За това свидетелства Патриарх Евтимий в своето „Житие на св. Петка (Параскева)“ така: ...тези земи той (царИван Асен II) тържествено и благочестиво постави митрополити и епископи, както с открито лице свидетелстват  неговите царски хрисовули в славната Светогорска лавра и в Протата.

Цар Иван Асен II се отнася с особено внимание и благочестие към обновената българска църква. В „Синдика на българската църква” се казва: Великият и благочестивият цар Иван Асен, син на стария цар Асен, който като имаше голяма любов към бога, прослави и просвети българското царство повече от всички български царе, които бяха преди него, който създаде манастири, и ги украси богато  със злато, бисери и скъпоценни камъни и всички свети и божествени църкви надари с много дарове и обяви пълна свобода за тях, а всички свещенически чинове – архиереи, свещеници и дякони – почете с голяма чест.

След 1230 г. православната църква в Македония е напълно българизирана. През същата година цар Иван Асен ІІ посещава Атон. Тук той издава дарствена грамота в полза на манастирите „Ватопед“, „Ивирон“, „Зограф“, „Протатон“ и „Великата лавра“. Има сведения, които говорят, че някои от новоназначените архиереи като епископ Йерисо например, се опитват да подчинят Света гора в църковно-административно отношение.

През 1235 г. Константинопол е обсаден, но обсадата не дава резултат. Иван Асен II разваля договора с Никея заради смъртта на Жан дьо Бриен и надеждата на царя да заеме мястото му като единствен жив регент.

Българи и латинци сключват договор срещу Никея. Обсадена е крепостта Цурулум, но по време на обсадата Иван Асен II узнава, че жена му, най-малкото му дете и патриархът са починали от чума. Иван Асен II вижда в това нещастие божие наказание и отново сключва договор с Никея.

Няколко години преди смъртта си Иван Асен II се жени за племенницата на Теодор Комнин — Ирина Комнина.

Българският цар умира през 1241 г., с което идва и краят на възхода на Второто българско царство.

Още томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

 

Сподели във Facebook