МАКЕДОНИЯ ПРИ ЦАРУВАНЕТО НА КНЯЗ БОРИС I МИХАИЛ (852-889)

АДМИНИСТРАТИВНО РАЗДЕЛЕНИЕ НА МАКЕДОНИЯ ПРИ БЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕЛ КАН БОРИС І

През втората половина на ІХ век, когато по-голямата част от Македония е присъединена към българската държава, нейната територия е разделена на три административни области, наречени комитати:

• Североизточна Македония формира комитат Брегалница с център Скопие.
• Западна Македония с комитат Кутмичевица с център Девол, а по-късно – Охрид.
• Югоизточна Македония (земите северно от Солун) с център Тивериупол (Струмица).

Начело на всеки комитат е стоял комит, пряко подчинен на владетеля.

ПОКРЪСТВАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ

Християнската религия прониква на Балканския полуостров през I в.сл.Хр. Неин проповедник на територията на Беломорието е апостол Павел. Масовото разпространение на религията става едва през IV век, когато е призната и за официална религия (П. Петров и др.,1994).

В началото на IX век в българската държава християнството се преследва, защото населението на държавата е езическо. През средата на IX век Европа е хритиянизирана. Християнството се превръща в общоевропейска религия.

Българската дължава е заобиколена от християнски държави - православна Византия и католическата Франкска държава (по-късно Германската), които се държат враждебно и провокативно спрямо България. Заплахата от войни нараства. Възниква естествената необходимост за приобщаване на България към европейската християнска култура. Тази потребност се чувства осезаемо от управляващият елит на българската държава. В крайна сметка въпросът се свежда до това, откъде да се приеме и пренесе християнството в България. Съперничеството между двете църкви усложнява въпроса. Византия следи внимателно дискусиите в българския царски двор. Тя използва момента, когато поради лошата реколта в страната върлува глад, а българската войска се намира в Сърбия, и започва да събира войска за война с България. Българският княз оценява трезво политическата обстановка на Балканите и решава да поднови изтеклия вече договор за мир между двете страни, но при нови условия.Вярно е, че първоначално княз Борис I смята да приеме християнството от Немската католическа църква, но поради силния натиск и неуспешната война с Византия през 663 г. той променя решението си. Така по време на царуването на княз Борис I се осъществява покръстването на българите. Този процес преминава и върху населението на Македония.

През 864 г. в България идват византийски мисионери, които осъществяват самото покръстване. В Плиска на тържествена церемония са покръстени и княз Борис, и дворцовата камарила. Покръстването не се посреща еднозначно и с одобрение от  всички среди на българското общество. През 865 г. е организиран бунт от представители на стари прабългарски родове, които ревностно защитават старата езическа религия и ритуали. В отговор на този метеж князът заповядва да бъдат избити 52 рода на боляри, привърженици на тангранизма.

След покръстването на българите княз Борис I разбира значението на църквата като институция, която помага на държавата за обединение на нацията и нейното укрепване. Той полага усилия за създаване на самостоятелна българска православна църква, с което да защити независимостта на своята държава. Затова през 870 г. той се обръща за консултации към Рим. Папа Николай разпорежда за България да замине мисия, която да подпомогне българската държава и духовенство за справяне с натиска на цариградската патриаршия. При тази ситуация византийските духовници са прогонени от страната.

През 870 г. на Вселенския църковен събор в Константинопол княз Борис изпраща пратеничество, начело с болярина Петър. Междувременно обаче съборът е закрит.

На 4 март 870 г. е свикано извънредно заседание. При проведената дискусия се стига до решение българите да получат своя автономна църква и архиепископ, под егидата на Цариградската патриаршия. За пръв български духовен глава е избран Йосиф.

Веднага след това споразумение започва строителството на структурата на българската православна църква и основаването на епископати в Средец, Филипопол, Дръстър, Белград (дн. столица на Сърбия) и другаде. (В. Златарски, 1971).

За да отстрани зависимостта на българската от византийската църква, княз Борис І изпраща третия си син Симеон и още няколко младежи да учат в Магнаурската школа в Константинопол с идеята те да поемат най-високи постове в българската духовна йерархия.

ПОКРЪСТВАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ

По времето на княз Борис I Македония и Южна Албания се описват от летописците като „третата част на българското царство и са наречени с общото име Котокий. Тогава от южната част на областта Котокий е създадена нова административна единица, наречена Кутмичевица. По това време за Македония се говори като неделима част от българското царство чак до падането ни под византийска власт през 1018 г.

Спори се обаче дали християнизацията е проведена най-напред в стара България или в Македония.

Две години след покръстването на българите през 864 г. княз Борис (852-889) поставя възпоменателен надпис при с. Балши, Южна Албания, с който засвидетелства присъединяването на земите между реките Семени и Воюса, с което България излиза на Адриатическо море. В намерения надпис в с. Балши, Албания, четем: „Покръсти се от Бога владетелят на България Борис, преименуваният Михаил заедно с дадения му от бога народ в лето 6374 (866 г.сл.Хр.)”. Откриването на този надпис толкова далеч от столицата на България, чак  в югозападна Македония, говори, че процесът на християнизация се осъществява едновременно по цялата територия на България.

Християнизирането на Македония е извършено от българската държава и православна църква. През 878 г. княз Борис в писмо да папата споменава за епископските епархии в Моравска, Охридска, Брегалнишка, Проватска и Девелтска области. Това означава, че към тази дата процесът на изграждане на епархии в Македония върви успешно.

Християнството в Македония се налага и възприема от народа като българска вяра.

Цялото многотомно издание можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв