МАКЕДОНИЯ СЛЕД ЦАРИГРАДСКАТА ПОСЛАНИ­ЧЕС­КА КОНФЕРЕН­ЦИЯ (1876-1877)

На Цариградската посланическа конференция са присъствали представителите на Великите сили, акредитирани към Високата порта. Тя се е провела от 23 декември 1876 г. до 20 януари 1877 г.

Повод за свикването на конференцията са четири събития:

• Въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 г.
• Априлското въстание в България.
• Войната между Сърбия и Черна гора, от една страна и Османската империя от друга.
• Подготовката на Русия за война, което кара британският премиер лорд Дизраели да се съгласи със свикването на посланическа конференция в османската столица.

В конференцията участват посланиците лорд Солсбъри от Обединеното кралство Великобритания и Ирландия и сър Хенри Елиът, посланик в Цариград, граф Николай Игнатиев, посланик на Руската империя в Цариград, граф Жан-Батист дьо Шодорди, специален пълномощен посланик на Франция и граф Франсоа дьо Бургоан, посланик в Цариград, барон Карл фон Вертер, посланик на Германската империя в Цариград, барон Хайнирх фон Каличе, специален пълномощен посланик на Австро-Унгарската империя и граф Ференц Зичи, посланик в Цариград, граф Лодовико (Луиджи) Корти, посланик на Кралство Италия в Цариград.

По време на предварителните заседания посланиците на Великите сили излизат с общ план за решаването на проблемите в Западните Балкани и за установяване на мир между Сърбия и Черна гора и Османската империя. Планът предвижда създаване на автономна област от Босна и по-голямата част на Херцеговина с един главен управител.

Сърбия получава малка поправка на границата си, а Черна гора се разширява териториално в Южна Херцеговина и Северна Албания. 

По отношение на българските земи участниците в конференцията предлагат различни решения.

Проект за създаване на автономна България

На вниманието на конференцията се предлагат два проекта за създаване на автономна България:

 

• Руско-американският проект, изработен от княз Алексей Церетелев и американския консул Юджийн Скайлър, предвижда единна българска автономна област, включваща:

•  Дунавски вилает;
•  Софийски санджак;
•  Пловдивски санджак;
•  Сливенски санджак от Одринския вилает;
•  Македония - териториите от нея, които са населени с българи.
• Англо-Австро-Унгарски проект. Той предвижда България да се раздели вертикално на две автономни области:
• Източна автономна област, с център Търново включва санджаците: Търновски, Русенски, Тулчански, Варненски, Сливенски, Пловдивски (без казите Султанери и Ахъчелеби в Родопите) и казите Кърклисийска (Лозенградска), Мустафапашовска (Свиленградска) и Казълагачка (Елховска) от Одринския санджак.

• Западната автономна област с център София. В нея влизат санджаците: Софийски, Видински, Нишки, Скопски, Битолски, част от Серски и казите Струмишка, Велешка, Тиквешка и Костурска.

На заседанието на 8 януари 1877 г. маркиз Солсбъри заявява, че „в границите на тези две провинции, образуващи България, не влизат районите, в които не преобладава българско население, нито районите, които не са били изложени на лошата администрация, която даде възможност да се извършат зверствата от миналото лято.“

Така българските области са отдръпнати от Егейско море и извън тях остават Воденско, Кукушко и Дойранско, Западна Тракия, по-голямата част от Източна Тракия и по-голямата част от Родопите.

Аргументът, който британските представители Солсбъри и Елиът изтъкват за вертикалното разделяне на българските земи, е, че в Източната област живеят предимно турци и гърци и тя трябва да се управлява отделно. Всъщност целта е Русия да не усили прекалено своите позиции и чрез смесената Източна област да се попречи на пътя ѝ към Цариград и Проливите - Босфора и Дарданелите.

На 21 декември изготвеният на конференцията плане връчен на Високата порта. Но междувременно султан Абдул Хамид II назначава за велик везир привърженика на младотурската партия и на конституционното управление Мидхат паша.

На официалното откриване на конференцията на 23 декември 1876 г. Сафет паша става и прогласява „великия акт на промяна на 600-годишната форма на управление на империята. Негово величество султанът ощастливи империята с конституция.“ С това се обявява началната турска позиция, че конференцията е излишна, тъй като конституцията дава на империята нужните реформи.

Македония е включена в рамките на Западната българска държава

След приключване на конференцията Македония е включена в рамките на проекта за създаване на Западна българска държава със столица гр. София.

Причината за това е, че населението на Македония в преобладаващата си част се декларира като българско. Това предложение на конференцията не се осъществява.

Значение на Цариградската конференция

Великите сили отхвърлят турските внушения, че предложените реформи са ненужни.

На последващите пленарни заседания на конференцията Турция представя възражения и контрапредложения, които също са отхвърлени от Великите сили, а опитите за преодоляване на различията остават безуспешни. На 18 януари 1877 г. Великият везир Мидхат паша обявява окончателния отказ на Турция да приеме решенията на конференцията.

Държавите – участнички в конференцията, отзовават своите посланици от Цариград.

На 19 (31) март 1877 г. в Лондон е подписан т.нар. Лондонски протокол – последен дипломатически опит за въздействие върху Османската империя от страна на Великите сили с оглед решаването на проблема по мирен път. Отказът на Високата порта да изпълни решенията на Цариградската посланическа конференция и на Лондонския протокол слага край на мирните опити за решаването на Източния въпрос и дава повод за Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. Заедно с Априлското въстание конференцията е решаваща стъпка по пътя към Освобождението.

С решенията на конференцията международната общност по най-авторитетен начин легитимира българските аспирации за възстановяване на българската държавност, като очертава и естествените граници на страната.

Македония в навечерието на Освободителната война (1877-1878)

През целия период на Османското владичество населението на Македония се заявява и се третира от османските власти като българско. Доказателство за това са многобройните апели на македонските българи до Великите сили от 19 февруари 1878 г. В тях са положени много печати, на които стои надпис „българска община“ - Скопие, Прилеп, Неготин, Гевгели, Кукуш, Солун, Тетово, Куманово, Щип, Серес, Драма и т.н.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.

Сподели във Facebook