Македонска младежка тайна революционна организация

През 1927 г. се създава „Македонската младежка тайна революционна организация“ (ММТРО) и Тайната културно-просветна организация на македонските българки. След Първата световна война, наред с дейността на възстановената ВМРО, изпъква и дейността на две нелегални организации в средите на македонската интелигенция.

Те си поставят за задача да запазят от асимилация най-застрашената част от младото поколение – интелигенцията, която е под силното влияние на вражеската просветна политика. Следователно цялата практическа дейност на ММТРО е насочена към националното самозапазване, възпитавайки будно, активно българско съзнание като най-ефикасна съпротива срещу сръбския асимилаторски поход. Членовете на организацията събират книги, като образуват подвижни библиотеки с български книги, раздавани тайно за четене както на посветените, така и на непосветените, но сигурни в народностно отношение и морал младежи, членуващи в македонските студентски дружества в чужбина, На излетите сред природата били събирани организирани и неорганизирани младежи. Там, вън от населените места, сред природата, са пети народни български и нови революционни песни, на първо място маршът на македонските революционери „Изгрей, зора на свободата“; изучавани са народните хора, създавало се чисто българско общество, за да не се дава възможност на по-слабите да се увличат по сърби и да се женят или омъжват за сърби и сръбкини. Събират парични помощи за закупуване на оръжие. Най-верните и отговорни членове са пренасяли оръжие, укривали са нелегални, събирали парични помощи, влизали във връзка със селата и подготвяли младежки бази там, та в случай на разкрития да имат ятаци за укриване и пр. По тоя начин младежката организация постепенно се превръщала от организация на интелектуалци в организация на младежи от всички обществени среди и слоеве като бъдещ кадър на една чисто вътрешна революционна организация със свое вътрешно ръководство – все по-независима отвън.

Към края на май и през юни 1927 г. в Югославия започват арести сред македонската студентска младеж, следваща в университетите на Скопие, Белград, Загреб и Любляна. Арестуваните са обвинени, че са членове на новоразкритата Македонска тайна младежка революционна организация, която има за цел да се бори за освобождението на Македония от сръбско и гръцко иго и за обединението ѝ в една отделна, независима държава.

Арестите започват от Скопие, където са задържани един от главните организатори – завършилият философия Димитър Гюзелов от Дойран, и неговият сътрудник Иван Шопов, от Гевгели. Това става в резултат на предателството на провокатора Гаврилович, пощенски чиновник. След изтезания над арестуваните се стига до разкрития. Обвиняемите са все млади интелигентни хора, възпитани почти изцяло в сръбските училища. До момента сърбите са виждали в тяхно лице надеждна опора на сърбизирането, за което те вече са жертвали много средства – на първо място стипендиите: държавни, общински, околийски, светосавски, кралски. Сръбската власт е силно притеснена от съществуването на организацията. Противно на твърденията за чисто сръбския характер на Македония, млада Македония ненадейно показва, че носи български революционен дух и работи срещу поробителите на своята родина. Цели шест месеца върховните властници се колебаят дали да заведат процес срещу арестуваните и с това да признаят поражението си, или да потулят истината, защото след разкритията в затвора са вкарани около 70 души младежи от почти всички градове на Македония. Настъпва момент на пълно объркване сред властниците. Поради това полицията спира да арестува нови заподозрени, дори изпада в смешно положение, като започва да разубеждава провинените, които са признали участието си в организацията, че всъщност не са били членове на никаква организация, а са се заблудили и объркали и трябва да си вървят вкъщи, като не се поддават на противодържавни агитации и пр.

Подготовка на съдебния процес

Цялата съдебна сага се ръководи от шефа на държавната сигурност за цяла Югославия Жика Лазич и генерал Томич, шеф на цялата жандармерия в Кралството. Жика Лазич провежда политиката на Сърбия за асимилиране и денационализиране на българите във Вардарска Македония.

След много съвещания на най-висшите държавни органи, по нареждане на правителството биват освободени повечето арестувани, уж като невинни, а под съд са дадени само 20 души. Подсъдимите са на възраст между 23 и 25 години, освен двама по на 20–21 години. Към момента на съдебния процес известен брой от издирваните студенти са забягнали зад граница.

Съдебното дирене е имало за задача да намали до минимум значението на дейността на студентите, като бъде сведена до обикновена шпионска, платена отвън акция. Като основание за едно подобно обвинение са послужили заловените у Гюзелев и Шопов въпросници за военното разузнаване в Македония. Макар и даваните на тях отговори да са били оскъдни откъм важни сведения (младежите още не са били годни за такава дейност), все пак били указание, че се върши военно разузнаване в полза на ВМРО и България В признанията си студенти не криели, че главният подтик за членуването им в ММТРО е българското им народностно чувство, което ги е карало да спасяват народа си от посърбяване. Властта е криела и не е позволила на защитата да надникне в дознанията. Поради това четиримата защитници – сръбските комунисти Антоние Грубишич и Драгутин Тасич, и местните българи Стефан Янакиев и Димитър Илиев – подали протест срещу това беззаконие и поискали смяна на председателя на съда като пристрастен срещу обвиняемите. Съдът обаче отказал да удовлетвори това искане, но отложил процеса от 15 ноември за 5, 6 и 7 декември 1927 г. Съдът отказал също да бъдат повикани като защитници видните общественици юристи д-р Анте Трумбин, хърватин, д-р Секула Дърлевин, черногорец, и Райко Йованович, прогресивен сърбин – все поради страх, че ще се разтръби истината за народността на македонците.

През двадесетте дена между горепосочените дати властта извършила редица издевателства над протестиращите защитници. Чрез голям натиск над подсъдимите и над техните родители успяла да накара двама-трима по-малодушни да се откажат от своите адвокати. Освен това един от тях – Стефан Янакиев Стефанов (родом от Кратово), е бит на улицата от органи на властта и щял да бъде убит с тояги, ако случайно не се явили група минувачи, които станали свидетели на изстъплението и накарали убийците да се оттеглят. След неколкодневно лечение Янакиев избягал в Загреб, но и там бил открит, арестуван и докаран в Белградския затвор. Едвам бил освободен след застъпничеството на видни опозиционни деятели. Но вече живот за него нямало в Югославия и той избягал нелегално в чужбина. Един от поддалите се на внушението на властта – Кирил Караджов, издал на брата си инж. Димитър Караджов, кмет на Щип, намеренията на останалите студенти да говорят срещу властта като българи и да превърнат процеса в трибуна срещу сръбския режим. Властта узнала за тези намерения и се постарала с всички сили да внуши на подсъдимите и техните родители, че ги очаква смъртна присъда, а иначе ще минат с леки наказания. Уплахата на родителите е повлияла да се разколебае единното решение. Освен това, тъй като документални доказателства за противодържавна дейност имало само срещу Гюзелев и Шопов, повечето от студентите решили да приемат друга тактика – да отричат участието си в организацията, но да нападат сръбския режим и да изнесат жестокостите на властта срещу населението в Македония. Тайната им мисъл е била: да не се обезглави организацията; да оцелеят възможно повече от тях, за да продължат делото, като се поучат от досегашните си грешки и тръгнат по нови пътища. Защитните им речи били насочени главно срещу обвинението, че са служили на чужда кауза като платени агенти. В защитата си срещу тези обвинения студентите са посочили преди всичко жестокостта на полицията над самите тях в затвора, а след това жестокостите на целия сръбски насилнически режим в Македония.

Мощна реакция на населението на Скопие по повод на процеса

Самата поробена Македония е обхваната от необикновено вълнение. Специално в Скопие това вълнение се изразило в задръстване на улиците около съдебната сграда и по ония, през които били водени подсъдимите. Населението е аплодирало по най-различен начин тяхното дело; възгласи срещу властта се носели от всички страни. При такава обстановка съдът се принудил да освободи като невинни 11 души, а да осъди 9.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.