Македонска студентска корпорация „Шар“ и най-изтъкнатите ѝ дейци

Македонската корпорация „Шар“ е организация на студентите в Софийския университет, бежанци от област Македония. Съществува от 1935 до 1944 г. Организацията е основана през 1935 г. като секция на Българския национален студентски съюз. Наследник е на Македонското студентско дружество „Вардар“, закрито от режима на деветнадесетомайците след преврата през 1944 г. Основатели са студентите от Македония Христо Огнянов, Аспарух Миников, Стоян Бояджиев, Борис Междуречки. Македонската студентска корпорация си поставя за цел да продължи дейността на дружество „Вардар“ и да възпитава членовете си в духа на българското родолюбие. Основните дейности, чрез които „Шар“ осъществява възпитание и просвета, са множество беседи и празнуване на известни събития и почитане на личности, свързани с борбите за освобождение и обединение.

Пред членовете на студентската корпорация изнасят лекции едни от най-изтъкнатите учени от Софийския университет, сред които са Иван Дуйчев, Александър Балабанов, Владислав Алексиев и други. Членовете на дружеството участват дейно в организирането и провеждането на протестни акции и демонстрации на цялата българска младеж срещу Ньойския договор, заради което много от студентите в дружеството са преследвани, арестувани и малтретирани от полицията. През октомври 1938 г. Македонската студентска корпорация „Шар“, заедно с македонските дружества в чужбина, Българския народен студентски съюз, Тракийския младежки съюз, Съюза на добруджанските младежи, Западно покрайнската младежка организация и други младежки организации, изпращат меморандум до министрите на народното просвещение, на войната, на вътрешните работи и до председателя на Народното събрание, в който се заявява между другото, че на 27 ноември 1938г.  се навършват 19 години от разпокъсването и оковаването на България във веригите на Ньойския договор.

Ръководство на македонската студентска корпорация „ШАР“.

Христо Огнянов

Христо Дамянов Огнянов е български поет и публицист. Родословие. Роден е на 29 декември 1911 г. в село Тресонче, Дебърско, днес в Република Македония. През 1926 г. се мести от Скопие в Стара Загора, където завършва гимназия. Следва право и държавностопански науки в Софийския университет. Издава първата си стихосбирка „Южни ветрове“ през 1936 г. Пише във в-к „Стожер“. След 1944 г. е преследван от новата власт и емигрира на Запад. Работи в Радио „Гласът на Америка“ и Радио „Свободна Европа“. Папа Йоан Павел II го благославя и му връчва папска грамота. Международната академия в Париж му връчва златен медал и диплом.

Христо Огнянов отхвърля тезата за съществуването на македонски език и македонска нация. Умира на 26 февруари 1997 г.  

Аспарух Миников

Аспарух Миников е български общественик, юрист, публицист и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Роден е в Прилеп. Емигрира в България, където учи право в Софийския университет. Сред основателите е на Македонската студентска корпорация „Шар“. Миников е организатор на Главния щаб на Бранник. След освобождението на Вардарска Македония, през 1942 г. става организатор на патриотичната организация „Бранник“. Миников се установява в Скопие, където е сред редакторите на в-к „Целокупна България“, като завежда вътрешния отдел на вестника. „Целокупна България“ е български вестник, излизал от 24 май 1941 до 31 август 1944 г. в Скопие, по време на Българското управление във Вардарска Македония. Той е основен български всекидневник в новоосвободените български земи в Македония. През октомври 1947 г. комунистическата власт изпраща Миников заедно с много други македонски дейци на принудителен труд в лагера „Куциян“ край Перник. Миников и воденчанинът Георги Димчев са начело на групата македонци и помагат на Димитър Талев да оцелее в лагера.

Стоян Бояджиев

Стоян Георгиев Бояджиев е български общественик, публицист, юрист и деец на ВМРО-СМД. Роден е в София през 1915 г., в семейство на бежанци от Долни Порой, Егейска Македония. Спомените на семейството му от Порой и от бежанския живот, последвал началото на Междусъюзническата война, са пресъздадени от сестра му Юлия Попвасилева в книгата „Порой“.

Учи във Френското католическо училище в София. Като ученик в последния прогимназиален клас се включва в Македонската младежка организация „П. К. Яворов“. През 1932 г. е член-основател на Българския радиосъюз. През същата година конструира късовълнов радиопредавател и заедно с Васил Спространов, Иван Грозев, Марко Манчев и Борис Кротев организират радиопредавания, прекратени от полицията. След Деветнадесетомайския преврат семейството му укрива в дома си в продължение на близо месец дейците на ВМРО Димитър Медаров и Атанас Аргиров, заради което баща му е пребит в полицията, получава парализа на лицевия нерв и е осъден на затвор за укривателство на търсени от властта лица. Стоян Бояджиев завършва право в Софийски университет и Консулския отдел в Свободния университет (сега УНСС) и през това време участва в основаването на Македонската студентска корпорация „Шар“. През 1940 г. издава книгата „Съществува ли македонска нация?“, която е едно от първите издания, изправящи се срещу идеите на македонизма, а от 1941 г. редактира в Скопие в-к „Целокупна България“. По-късно издава също книгите „Македония под сръбско иго, 1913–1941“, „90 години погърчване на българите в Егейска Македония“, „Истинският лик на Яне Сандански“, както и множество статии и публикации в пресата, главно във в-к „Македония“. В тях аргументирано доказва българския характер на славянското население в Македония.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Стоян Бояджиев е репресиран, а книгата му „Съществува ли македонска нация?“ е забранена и унищожена като „великобългарска“. В 1945 г. е адвокат на 16 български офицери и общественици, включително генерал Иван Маринов, професорите Иван Дуйчев, Димитър Яранов и Веселин Бешевлиев, които са съдени от гръцкото правителство като „военнопрестъпници“. В рамките на сформирания Общограждански комитет за подкрепа на обвинените развива активна дейност, но не е допуснат да влезе в Гърция и да участва в процеса. Съдебен защитник е и на бивши членове на ВМРО, обвинени във възстановяване на организацията. Няколко пъти лежи в концлагери („Заград“, „Ножарево“, „Белене“) и е осъждан на затвор, а адвокатските му права са отнети (1948). След демократичните промени от 1989 г. участва във възстановяването на ВМРО-СМД в България. Между 1992–1995 г. е председател на ВМРО-СМД, заменяйки Димитър Гоцев, а след това е почетен председател на организацията до смъртта си Междувременно ръководи делегации на международни конференции на ОССЕ в Копенхаген (1991), Женева (1992) и Москва (1993). Умира през 2003 г. в София.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.