Македонският е част от българския език

- Акад. Велев, темата за съществуването на македонски език отново разбуни духовете. Какви са историческите данни, които доказват, че т.нар. македонски език е другото име на българския?

- За това свидетелстват писмените паметници, наречени дамаскини. Езикът на българските дамаскини от ХVІІ в. насетне полага здравата новобългарска основа на книжовния език, на единно национално книжовноезиково средство, което продължава чак до епохата на националното Възраждане в Македония, Мизия и Тракия. Точно наличието на дамаскини е неопровержимо доказателство за съществуването на български език в Македония. Този факт от години силно притеснява просръбски настроените комунисти, македонисти.

- Защо? Какви са възраженията им?

- Те са силно притеснени, защото световноизвестни слависти признават, че дамаскините са български творби. Стига се до смехотворни положения. Например македонистът П. Илиевски упреква средновековните преписвачи на дамаскини, че се самоопределят като българи. Но и той с мъка признава: „Доста е разпространено мнението, особено на българските и руски учени, че дамаскините са паметници от ХVІІ и ХVІІІ век, написани на говорим български език и предназначени за обучение на народа. Забележително е, че това мнение е намерило отражение в Большая советская энциклопедия, т. 13, стр. 328. И в това признание той си позволява да упреква средновековните преписвачи на дамаскини. Според него средновековните автори не са имали национално съзнание, не са знаели какви са и се е наложило три-четири века по-късно той да ги „поучи“, че са македонци.

- А какви са основанията за твърдението, че македонските диалекти са неразделна част от българските?

- Има, разбира се. Можем да ги намерим както сред родните извори, така и в многобройните становища на чуждестранните специалисти. Нашите неопровержими свидетелства ги намираме в употребата на българския в тогавашните богослужения. Това се доказва от следните исторически извори. В „Пространното житие на Климент”, писано в периода между ХІ и началото на ХІІ в., архиепископ Теофилакт Охридски ясно и категорично отбелязва, че първите преводи на богослужебните книги се извършват от гръцки на български език. В „Краткото житие” на Климент също се сочи, че Светото писание е „преведено на тукашния български диалект от Кирил”. Или да вземем следното изречение: „След това отиде при българите, проповядвайки Христа“, то е от „Проложното житие на Кирил“. Ето и цитат от „Проложното житие на Методий“: „Искаха славяните кръщение, хазарите учител, моравяните епископ, а българите учител и наставник“.

- Има ли и други исторически свидетелства?

- Те не са малко, стига някой македонски историчар да поиска да ги прочете. В „Солунската легенда” ясно и точно  се отбелязва, че населението на Македония е българско: „Приеха ме българите с радост и ме отведоха в град Равън на река Брегалница. Аз им съставих 32 букви… и аз малко ги учех, а те много разбираха”.

Ако искат, могат да се доверят на староруската „Повесть временных лет“, където четем: „Константин се върна и отиде да учи българския народ”. За това се говори и в Моравската легенда за Константин Философ. Там пише следното: „Тръгвайки, той посвещава преди всичко българите, които със съдействието на божието милосърдие обръща чрез проповедите си към вярата”. Ето и още факти от по-късни времена – през 1861 г. братята Константин и Димитър Миладинови издават сборника „Български народни песни”. Със събирането на народните ни песни с цел да се съхранят и на книга стружките братя демонстрират по неповторим начин българското си народно самосъзнание. Или да вземем едно от съчиненията на К. Пейчинович, в което свидетелства, че скопският и тетовският говор са български. Или Партений Зографски, който също дели българския език на два диалекта: „Нашиот език, как што е познато, се дели на две главни наречия, от които се говорят в Болгария и Тракия, а пък другото во Македония”.

- А какво е мнението на чуждестранните слависти за българските диалекти в Македония?

- На 16.01.1904 г. изтъкнат хърватски славист от Виенския университет пише писмо до проф. Л. Милетич: „Аз вече мисля, достатъчно съм определил положението на македонските говори, като съм ги поставил под заглавие „Български език”. Сръбският езиковед Ив. Попович през 1960 г. отбелязва, че т.нар. македонски език е „повече или по-малко идентичен със старобългарския и българския език”. Чешките славяноведи Шафарик, Нидерле и Вондрак недвусмислено се изказват в подкрепа на българския характер на езика, който говори населението на Македония. Проф. Константин Иречек, друг виден чешки учен етнограф и историк, пише, че западнобългарското наречие е „говорено между София и Охрид”. Към тази поредица от световноизвестни учени трябва да споменем и големия френски славист проф. Мазон, холандския славист проф. Н. ван Вейк, немския славист проф. Г. Вайганд. Датският учен балканолог проф. К. Занфелд също е категоричен: „Eзикът в Македония е български, при все че голям дял от нея се намира в рамките на Югославия”.

- Споделят ли тяхното мнение и руските учени?

- Да. Бележитият руски славист В. Григорович сочи, че западните български говори обхващат „цяла Македония до Доспатските планини и на север от тях включват част от крайдунавска България до самия Видин”, а източните – „на изток от Доспат и на север и на юг от Балкана”. За българския характер на македонските говори пишат и руските професори Шахматов, Фортунов, Шчепкин, Лавров и Селишчев. Езиковедът Селишчев изнася данни от град Тетово, събрани лично от него, в които разкрива българския характер на използвания говор. И подчертава съществуването на тясна връзка между диалектите на българските говори в тези географски области. Той е убеден, че „Македония е люлка на старата и новата българска писменост”. Накрая ще се позова на американския учен Л. Томас, който окачествява хипотезата на сръбския лингвист П. Ивич за македонския език като абсурдна. Той смята, че „Голяма част от македонската езикова територия върви с българския език в една редица. При фактите, такива каквито са, човек трябва да приеме по-скоро възгледа на неюгославските учени, че по-голямата част от македонската територия е генетично свързана с българския език“.

Цялото многотомно издание „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.