Македонският въпрос и позициите на българските правителства

Към края на Втората световна война се създава Народна република Македония като съставна част от Федеративната народна република Югославия. ЮКП предлага македонската национална идентичност да бъде отделна националност, различна от българската и сръбските нации. Започва и официалното утвърждаване на македонския език, култура и институции.

Македонският въпрос се измества по посока към дебата за съществуването на македонско национално малцинство вътре в българските граници.

Проектът на Българската комунистическа партия (БКП) продължава да бъде контролиран от Съветския съюз.

Между 1944 и 1989 г. позицията на българските комунисти претърпява няколко трансформации.

През 1946 г. Георги Димитров, първият комунистически лидер на България, твърди, че една обединена Македония е станала неизбежна.

Ето какво пише той:

„Често е бил пренебрегван фактът, че мнозинството от македонския народ вече беше организирано в държава и нация вътре в рамките на Федерална република Югославия, като Народна република Македония. Използвайки тази република като база, останалите части от македонския народ ще бъдат обединени в близкото бъдеще, особено Македония от настоящия пирински регион. Няма три Македонии. Има само една Македония и нейната основна част се представлява от създадената република на македонския народ“.

Също през 1946 г. в България се провежда преброяване и днес се смята, че върху населението от Пиринска Македония е оказан натиск да се регистрира като македонци. Българските власти никога не са публикували резултатите, но югославски източници твърдят, че 252 908 души са се обявили за македонци.

Нещо повече – по това време Георги Димитров, Сталин и Тито преговарят върху идеята за нова Балканска федерация. Както и при споровете около балканските федералистки идеи отпреди войната, разногласията се въртят основно около нейната структура. И отново Югославия отказва да приеме безусловния съветски контрол, който БКП не поставя под въпрос.

МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС СЛЕД ИЗКЛЮЧВАНЕ НА ЮГОСЛАВИЯ ОТ   ИНФОРМБЮРО ПРЕЗ 1948 Г.

През 1948 г. ЮКП е изключена от Коминформбюро. Това е повод отношенията с Югославия да се влошат и обтегнат, както по партийна, така и по държавна линия. По този начин се слага и край на почти четиригодишните преговори за създаване на Южнославянска федерация.

Въпреки това, България продължава стриктно да следва коминтерновските постановки на поведение по въпроса за македонизация на българското население в Пиринския край.

Опитите на БКП за създаване на социалистическа македонска нация продължават. Те срещат обаче скрит, но сериозен отпор сред българската общественост, насочен срещу партията и властта.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25.00 лв.