Македонският въпрос – основен проблем в българо-югославските отношения през периода 1944-1945 г.

Една от първите задачи на външната политика на България в края на Втората световна война е подобряването на отношенията ѝ със съседните балкански държави. Затова България обръща поглед за международна подкрепа към Югославия.

Българското правителство търси помощта на новата Югославска федерация, за да излезе от политическата изолация.

За съжаление Югославия се оказа правоприемник на великосръбските си идеи и тежнения. Нещо повече - нейните политически водачи смятат, че точно сега е настъпил доста благоприятен момент за тяхното практическо реализиране. Така че в изграждането на тези нови отношения България не трябва да се надява на безкористност от страна на Югославия.

Страната ни е принудена в резултат на водената от правителствата ѝ до този момент политика да преглътне присъединяването на Вардарска Македония към Югославската федерация със статут на шеста федерална единица.

Продължавайки своето непоследователно поведение по националния въпрос, българските комунисти в края на септември 1944 г. са склонни да изпълнят поставените от югославска страна искания:създаване в Пиринския край на македонски военни единици и народоосвободителни комитети; разгръщане на пропагандата в полза на незабавното присъединяване към НРМ.

Това е улеснено и от БРП (к), възприела под натиска на Коминтерна тезата за отделна македонска нация, подхождаща идеологически към „нова Югославия“. В този момент българското правителство допуска широка пропаганда на представители на Скопие в Горноджумайска област за издигане на македонското национално съзнание на българите в този край.

Продължавайки своето непоследователно поведение по националния въпрос, българските комунисти в края на септември 1944 г. са склонни да изпълнят поставените от югославска страна искания:

• създаване в Пиринския край на македонски военни единици и народоосвободителни комитети;
• разгръщане на пропагандата в полза на незабавното присъединяване към НРМ.

Тези прибързани действия на югославското ръководство са осуетени от Сталин. Той  принуждава Тито да се съгласи българските войски да воюват на югославска територия, а от Москва Г. Димитров категорично се обявява против откъсването на Пиринския край. Според него разрешаването на Македонския въпрос трябва да е следствие от бъдещия съюз между двете държави.

На 5 октомври.1944 е подписан договор в Крайова - българската армия да воюва на територията на Югославия.

Сближението между България и Югославия на този етап се определят от следните фактори:

• традицията в междудържавните отношения;
• географската близост;
• международната обстановка;
• спецификите на Втората световна война.

През април 1945 г. Сталин обяснява, че тази война се различава от всички предходни: който завладее една територия, ѝ налага и своята социална система. Всеки налага своята социална система, докъдето стигне армията му.

В резултат на този принцип и в Югославия, и в България ръководно място заемат комунистическите партии.

Сътрудничество между тях е задължително, защото се обуславя от командващата ги Интернационална солидарноост. Това означава, че, подчинявайки се на ръководната роля на КПСС, и двете партии, поне в началото на разглеждания период, водят очакваната от тях политика на сближение.

Икономическите отношения между двете страни

Бългdрия полага сериозни усилия да подпомfгне разрушената югославска икономика.

В Югославия излизат голямо количество автобиографични книги и споменици от съвременници - интерес за темата представляват спомените на Тито, Темпо и Кардел. В тях те мимоходом и с нежелание се спират на българската материална помощ за Югославия.

Те не само, че не изследват значението ѝ, но сред югославските историографи битува мнението, че българските историци прекаляват с разглеждането на тази тема.

Югославските автори набляга на мотива за вина у българите, като по този начин се намалява моралната значимост на тази помощ, а икономическото ѝ значение изобщо не се отчита.

Материали по разглежданата тема има във всички български архиви, но най-вече в архива на Министерство на външните работи, Централния военен архив и Централния държавен архив.

Важен извор при осветляване на интересуващата ни тема е българският периодичен печат. Няма вестник или списание от този период, в който да не са отразени българо-югославските връзки, особено в периодите, в които се водят преговори за създаването на федерация.

Югославия смята, че България е длъжна, независимо от това, че народът ѝ бедства, за да изнася за съседката си стоки от първа необходимост.

Доста ясно се очертава и една линия за виновност в политиката на България, включително и в икономическата област.

В този момент, тъй като е победена страна, България няма право да участва пряко в международния политически живот.

Опити за културно и политичическо сближаване

Чрез културното, икономическото и политическото си сближаване с Югославия България търси начин да намери съюзник за отстояване на позициите си на предстоящата мирна конференция. България иска да използва нарастващия международен авторитет на съседката си.

Част от българската армия е на територията на Югославия от преди 9.ІХ.1944 г., но веднага след тази дата българската армия подпомага безвъзмездно с боеприпаси, оръжие, медикаменти и хранителни продукти югославската армия. Още повече, че и двете армии се изправят в преки военни действия срещу общ враг - хитлеристка Германия.

Икономическите, политически и културни връзки между България и Югославия се засилват, след като бойните действия в края на 1944 г. се пренасят на територията на Северозападна Югославия и особено в периодите на водените преговори за създаване на обща федерация.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на промоционална цена от 21.25  лв.