„Македонският въпрос“ продължава да чака своя отговор

В продължение на много години, т.е. от 1944 г. до днес, българските правителства подминаваха с мълчание всички хули на скопските управляващи кръгове срещу България. Защо? Причината е проста. Всички български правителства през този период боледуваха и боледуват от т.нар. коминтерновски синдром. В какво се изразява той? В липса на национално самочувствие, страх и неспособност да защитаваш българските национални интереси. Още през 1934 г. Комунистическият интернационал – Коминтернът, взема решение на територията на Вардарска Македония да се създаде „македонска нация”, „македонска държава”, „македонски език” и „македонска история”. През 1945 г. се създава ФНР Югославия и се обявява възникването на НР Македония като съставна държава. Населението ѝ до този момент се наричаше и самоопределяше като българско. Оттогава това население е прекръстено и обявено за „македонско” под натиска на Сталин и Тито.

Любопитно е как се извърши тази денационализация. В НР Македония започва нечуван терор. През януари 1945 г. във Вардарска Македония става кървава вакханалия. Сърбоманските банди на Тито избиха 35 000 българи и над 135 000 са изпратени в концлагери. 3000 български офицери и подофицери от Вардарска Македония са мобилизирани и след това разстреляни в Калето на Скопие. Опитът от Катина с разстрела на полските офицери от НКВД на СССР е приложен от бандите на Светозар Вукманович –Темпо...
По това време, през 1945 г., в България управлява правителство, в което доминират комунистите, на практика то работи в условията на съветската военна окупация и приема това решение безпрекословно. По-късно лично Георги Димитров се заема с прокарване на това решение на Коминтерна у нас. В Пиринския край започва процес на насилствена денационализация чрез интернирания, терор и убийства на несъгласните българи. Така около 185 000 българи са заставени да се регистрират като „македонци”. За пръв път в българската национална история се среща подобно предателство. Този акт е неопровержимо доказателство, че БКП е антибългарска, антинационална партия и агентура на чужда държава.
През 1948 г. Югославската комунистическа партия е изключена от Информбюрото на комунистическите партии. Тогава и българското комунистическо правителство формално се отказва от провежданата денационализация. Въпреки това по т.нар. Македонски въпрос нямаше публична реакция на нашите власти. В интерес на историческата истина Тодор Живков е имал ясна позиция по Македонския въпрос, която е защитавал на всички срещи с представители на югославската компартия. За съжаление той не допусна у нас открита защита на българската кауза вероятно под натиска на СССР. Дори брошурата по Македонския въпрос, издадена от БАН, бе представена само пред партийните организации на БКП, след което бе иззета и унищожена.

Оттогава до днес нашите правителства отказват да говорят, пишат или реагират по този въпрос въпреки системната антибългарска пропаганда, която се организира и провежда от Скопие. Те остават глухи, слепи и неми за издевателствата над българите във Вардарска Македония. Искам да припомня някои факти, за които у нас продължава да се мълчи. Веднага след 1945 г. във Вардарска Македония започва процес на прочистване и горене на българските книги. Подменя се българският език с прилепско-битолски диалект, който се обявява за македонски език, както и се заменя българската азбука със сръбската на Караджич. Всички учебници са изпълнени с фалшификации на нашата история, внушавайки и втълпявайки на младото поколение, че българите са най-големите врагове на македонците. Започна присвояване на цели периоди от нашата история. Цар Самуил е обявен за първия македонски цар и основател на Първата македонска държава. Натвориха се писания от рода на „цар Самуил през целия си съзнателен живот е водил войни за защита на македонската държава срещу българите и византийците”.
По същия начин дейци на Българското възраждане като Григор Пърличев, братя Миладинови, Кузман Шапкарев, Райко Жинзифов и др. са обявени за „македонски преродбеници” (възрожденци). И не само те. Всички дейци на македонското националноосвободително движение, които с многобройни свидетелства декларират, че са българи, като Гоце Делчев, Даме Груев, д-р Христо Татарчев, Тодор Александров, ген. Протогеров и десетки други, са обявени за македонци.
Това са сравнително добре познати факти, но има и такива, които са по-малко известни, като съдбата на Българската екзархия в Македония. От 1870 до 1913 г. тя е в основата на българското просветно дело в Македония, но е обявена за пропагандна институция на българската държава. Обвинена е, че денационализира македонците и иска да ги направи българи. Да вземем Македоно-одринското опълчение. Според скопските историци то е насилствено формирано и изпратено от българската буржоазия да се бие не в Македония, а в Източна Тракия. Отрича се помощта на България в македонското националосвободително движение. И до днес непрекъснато се отправят хули, че българите не са славяни, а татари, т.е. варвари.
Тезата, че сме татари, е на един руски славянофил, професор, който по разбираеми причини работи за сталинската доктрина, наречена македонизъм... Последствията са известни - българските писатели и поети като Симеон Радев, Александър Балабанов, Димитър Талев, Никола Йонков Вапцаров също са провъзгласени за македонци, а не за българи от Македония...
И до днес в Македония продължават да бъдат преследвани онези, които гласно декларират, че са българи. Затова, ако попиташ някой публично какъв е по националност, отговорът е „македонец”, но ако му отправиш същия въпрос насаме – отговорът е „българин”. Обаче това поведение не се отнася за младежта на Македония. Тя в голяма степен е помакедончена. Наред с това станахме свидетели на серия от съдебни процеси, някои от които получиха достатъчно публичност, като този срещу Тодор Манасиев, Плиска Манасиева, инж. Резински, Здравко Здравески и др., които послужиха за назидание и предупреждение към всички, които все още се българеят.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.