Македонско благотворително братство „Св. св. Кирил и Методий“ и неговата дейност

Македонското благотворително братство „Св. св. Кирил и Методий“ е патриотична и просветна обществена организация на македонски българи в град Кюстендил, България.

Създадено е като Благотворително дружество „Македония“ в края на 1894 г. Кюстендилското дружество, начело с председателя си Ефрем Каранов, подкрепя революционната политика на Братския съюз и Георги Георгов пише две писма до Каранов, в които изтъква, че не е време за прибързани акции. След конгреса дружеството става клон на новосъздадената Македонска организация и активно участва в подготовката и провеждането на Четническата акция – информира централата в София, посреща хора, формира, въоръжава и снабдява чети от пристигащите в града доброволци. В Кюстендил по време на акцията се установява и председателят на Комитета Трайко Китанчев.

Кюстендилското дружество въоръжава 17 чети със състав 779 души и похарчва при акцията 21 338,95 лева. Кюстендилското дружество, заедно със Софийското и Пловдивското се превръща е едно от най-големите и важни за организацията. След Втория македонски конгрес и настъпилия разкол в Македонската организация Кюстендилското дружество заедно със Софийското подкрепя разколническия Македонски комитет на Наум Тюфекчиев. Председателят Ефрем Каранов се обявява за неутрален, но не отговаря на окръжното на Върховния комитет, с което той кани дружествата да вземат страна и дружеството през втората половина на 1895 и началото на 1896 г. развива активна революционна подготовка в Щипско, Кратовско и Велешко. Дружеството поддържа активна преписка с комитети във Виница, Кочани, Щип и Крива паланка.

На 24 януари 1896 г. е свикано събрание, което не успява да вземе решение за самоопределението на дружеството, което наброява 155 души. В града пристига пълномощникът на Върховния комитет Андрей Ляпчев, който на 19 февруари свиква общо събрание, което с тайно гласуване избира 8 души от новото настоятелство: Димитър Попгеоргиев, Димитър Кушев, Петър Пулков, Лазар Джибаров, Бочо Богоев, Диме Попхристов, Васил Ризов и Иван Судията. Другите четирима члена на настоятелството са избрани тайно сред учителите в града и сред тях влиза часовникарят Никола Зографов. Следващите две години в дейността на дружеството има застой, като изолираният Ефрем Каранов обмисля създаването на ново дружество. На 8 март 1898 г. ново общо събрание избира ново настоятелство, начело с Димитър Попгеоргиев. На следващото събрание е приет нов устав и дружеството се прекръщава на Кюстендилско македонско дружество. Активизация на дейността на дружеството, което в началото на 1899 г. брои едва 50 членове, настъпва след Шестия македонски конгрес през май.

Дружеството по-активно започва да набира членове, като издава специално възвание и кани поименно гражданите. Засилва се и пропагандната дейност, като се изнасят сказки в града и околията. В края на октомври пристигналият в града секретар на Върховния комитет Владислав Ковачев успява да постигне присъединяване към дружеството на Дюлгерското дружество и на Македонското благотворително дружество „Св. св. Кирил и Методий“. Така членовете му нарастват на 230 в началото на 1900 г. и на 396 в началото на 1901 г.  Дружеството подобрява и финансовото си състояние чрез увеличаване на събирането на дарения и членски внос и образува осем клона, които обхващат всички населени места в околията.

Към 15 март 1901 г. дружеството има 2300 членове. При разкола в МОО дружеството е на страната на крилото на генерал Иван Цончев.

През 1901 г. оръжейните складове на Върховния комитет минават под контрола на Антон Бузуков и Софроний Стоянов. През първата половина на 1902 г. в града се установява подпоручик Георги Сугарев, който ръководи подготовката на въстание. Сугарев настоява офицерското братство в Кюстендил да финансира издавания от Антон Делев в-к „Струма“, който воюва с в-к „Изгрев“ на Кепов, поддържащ позициите на комитета Станишев–Карайовов. Постепенно цялата дейност на дружеството се ориентира към подготовката на въстание. Дружеството изплаща разходите по настаняване, прехрана, облекло и въоръжаване на четите на Серафим Парталев, Васе Пехливана, Стефан Попгеоргиев, Иван Богданцалията, Дончо Златков. С окръжно №58 дружеството моли комитета на Станишев да не пречи на делото и вътрешните дейци да признаят правото на емиграцията да решава наравно с тях освободителните въпроси и да подадат ръка на комитета Михайловски–Цончев.

На 30 януари 1903 г. МОО е разтурена заедно с всички дружества в страната, включително Кюстендилското, но още същата година е възродено като Кюстендилско македоно-одринско благотворително братство, част от новооснования Съюз на македоно-одринските благотворителни братства.

Дружеството е възстановено след войните през 1919 година като Македонско благотворително братство „Св. св. Кирил и Методий“. Разпуснато е от режима на деветнадесетомайците през 1934 г. Дружеството е възстановено през 1990 г. То се определя като „просветно“ и „патриотично“ и се обявява за продължител на учреденото през 1919 г. Македонско благотворително братство. Дружеството издирва и финансира възстановяването на български войнишки паметници в Македония – с неговото активно участие е възстановен Паметникът на Тодор Александров в Кюстендил. Дружеството подпомага издаването на българския бюлетин в Босилеград.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.