Международна дейност на дружество „Вардар“ и връзките му с ВМРО

Чрез своята разностранна дейност дружество „Вардар“ се явява и като връзка между революционното движение в Македония и научно-културните среди в България, тъй като негови членове се поставят в пряка услуга на ВМРО. Дружеството подкрепя напълно становището на ВМРО, че освободителното движение е възприело националния принцип на борба още от времето на Гоце и Даме и докато Македония не бъде освободена, нейните синове не могат да вървят по други идейни пътища. Всъщност по този въпрос такова е и становището на всички македонски младежки организации по това време. По това време то изпълнява голяма част от работата на Задграничното представителство на ЦК на ВМРО. Дружество „Вардар“ остава напълно неутрално по вpемe на „кървавата разпра“, възникнала през 1924 г. в редовете на ВМРО, но най-решително осъжда братоубийствените борби, отнели живота и на видния деец на организацията Тодор Александров.

То изпраща тревожни апели до тогавашния премиер на България Андрей Ляпчев, до министрите на вътрешните работи и войната, до известни политици, учени и общественици. Настоява държавните фактори да се намесят и да използват личния си авторитет и отговорност пред историята за спиране на гибелната саморазправа, обхванала редиците на ВМРО. Това ще допринесе за даване на възможност на организацията да се занимава със своите националреволюционни задачи, произтичащи от съществуващата действителност в Македония.

Дружество „Вардар“ развива и активна международна дейност

От 1921 г. насам то установява редовни връзки с националните студентски съюзи на Австрия, Унгария, Чехословакия и Германия, като размяната на делегации е основна форма на общуване с тях. При всички срещи с ръководствата на тези съюзи през 1922 и 1924 г. студентите от Македония запознават своите чуждестранни колеги, устно и чрез подходяща литература, със същността и развитието на македонския въпрос. Пред тях те изтъкват, че революционната борба на ВМРО не е добре разбрана и оценена от световната общественост. Обръща се внимание за провеждането на асимилаторската и изтребителната политика на поробителите по отношение на българското население в Македония. Чрез различни „научни“ прояви се ограбват и фалшифицират славното историческо минало, култура и борби на македонските българи. Това е причината дружество „Вардар“ да воюва енергично с просветни средства срещу тяхното духовно робство. На срещите и разговорите си с представители на тези и на други студентски организации, вардарци получават разбиране, симпатии и готовност за популяризиране на каузата на бореща се Македония сред техните среди и народи. През 1922 и 1924 г. петчленна делегация на дружество „Вардар“ посещава Женева, Виена, Будапеща, Берлин, Прага, Лондон и Париж. С помощта на студентски организации в тези страни, а също и на учени и журналисти, приятели на българската национална кауза, вардарци успяват да се срещнат с членове на различни комисии по малцинствата към Обществото на народите, с представители на лондонския Балкански комитет, с редактори на водещи вестници, с видни политически личности.

Когато във Виена, Грац, Прага, Берлин и Лайпциг възникват първите македонски студентски дружества, най-активна морална и материална помощ, литература, вестници, списания те получават от дружество „Вардар“ или чрез него. Вътрешноорганизационната структура на тези дружества, техните устави, правилници и програми, начин на действие и проявление, семинарните занятия като форма за изучаване на историята на българския народ, като форма за национално и политическо образование и възпитание, всичко това до голяма степен е заимствано от дружество „Вардар“.

В началото 1925 г. създаването на Общ студентски съюз в чужбина до голяма степен е дело и на вардарци. Членовете на дружество „Вардар“ вземат дейно участие и на Учредителния конгрес на съюза в Лайпциг. Основано в критично за българщината време, когато бежанците са обхванати от отчаяние, идейна безпътица и пораженство вследствие на настъпилите национални катастрофи, дружеството се явява като освежителна и подмладяваща струя. За времето 1925–1927 г. ръководството на дружество „Вардар“ провежда няколко срещи с ръководството на студентското дружество на румъните от Македония в Букурещ. За съжаление идеята на дружество „Вардар“ за превръщане на Студентския съюз в чужбина в общомакедонски се проваля.

В началото на 1926 г. националните студентски съюзи на Чехословакия и Полша, поради проявен интерес от страна на техните членове, се обръщат с писмо към дружество „Вардар“ за обстойна информация по развоя на най-новите събития около Македония. В отговор на тяхното искане дружеството подготвя специална брошура на чешки и полски език, даваща информация за македонския въпрос и за борбите на македонските българи. Представители на дружеството установяват контакти с хърватски и полски студенти. През юни 1926 г. представители на дружество „Вардар“ провеждат важна среща с хърватски студенти, пристигнали неофициално в София. На нея се обсъждат всички пътища и средства за обща борба на българи и хървати срещу сръбското потисничество и за съвместно популяризиране на национално освободителната кауза на Хърватско и Македония сред световната общественост.

През май 1927 г. в България гостуват 80 полски абитуренти, водени от 40 преподаватели, които изявяват желание да се срещнат с представители на дружество „Вардар“.

През октомври 1927 г. различни комисии към ОН провеждат своя конференция в София, където пристигат делегации от десетки страни. Много от тях освен пряката си работа участват в организираната от дружество „Вардар“ среща, където на присъстващите е раздадено специално подготвено за случая изложение. В него се описва главно положението на арестуваните български студенти в Скопие, над които е надвиснала смъртна опасност само заради това, че не желаят да се откажат от българската си народност и да се обявят за сърби. В изложението се апелира също към представителите на ОН да се застъпят за освобождението на младата македонска интелигенция и за прилагането в Македония поне на онези малцинствени права, които се предвиждат по международните договори.

Една от най-важните прояви и дейности на дружество „Вардар“ още от създаването му са издирването и систематизирането на документи, матeриали, спомени, снимки и други сведения за националноосвободителните борби в Македония, както и за неговата богата издателска дейност.

Превратът на 19 май 1934 г. слага край на дейността на дружеството. То заедно с всички националноосвободителни организации на македонските, тракийските и добруджанските българи е разтурено от правителството на превратаджиите. След Деветнадесетомайския преврат 1934 г. дружеството се третира от военните власти като поделение на ВМРО.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.