„Младежки македонски сговор“ (1891) и двама от най-изявените му дейци

„Младежки македонски сговор“ възниква в рамките на дружество „Българска матица“. В него членуват: Войдан Чернодрински, Фильо Филев, Кръстьо Йосифчев, Димитър Лимончев, Никола Каранджулов, Юрдан Каранджулов, Тодор Ангелов, хърватинът Томич, Коце Попдинев, Христо Пълтев, Сребрен Поппетров, Никола Кочанов, Михаил Филипов, Здравко Георгиев, Георги Стойчев, Сотир Николов.

Ще представя биографиите на двама от по-известните дейци на дружеството: Войдан Чернодрински и Димитър Лимончев.

Войдан Чернодрински

Войдан Попгеоргиев Кузманов или Войдан Чернодрински е български драматург, театрален деец и писател.

Роден е през 1875 г. в стружкото село Селци, тогава в Османската империя, в семейството на свещеник Георги Кузманов. Псевдонимът му идва от името на река Черни Дрин, преминаваща през родното му село.

Първоначално учи в Охрид, а после в Солунската българска мъжка гимназия, но се мести със семейството си в България и завършва Първа мъжка гимназия в София. Следва право в Австрия и Швейцария, но не успява да завърши. Членува в Младата македонска книжовна дружина. Върховният македоно-одрински комитет субсидира театралната група на Войдан Чернодрински.

Автор е на драматични произведения, най-известните от които са: „Македонска кървава сватба“ (1900), „Робът и агата“ (1901), „Македонски сговор“, „Македонско въстание“, „Зло за зло“ (1904), „Дървари“, „Цар Пир“ (1921), „Бурите край Вардар“ (1925) и други.

През 1909 г. основава Македонския театър. През 1909 г. редактира в-к Дебърски глас. По-покана на Съюза на българските конституционни клубове обикаля с театралната си трупа Македония. По повод на обезоръжителната акция на младотурците пише: „Особено последните изстъпления по обезоръжаването на християните българи в Македония заличиха и най-малката весела чертица върху лицата на ония, които бяха се засмели до уши след преврата... Ако това е така, какво правим ние македонските българи, които сме тука, в Свободна България на завет (Дебърски глас. Год. 2, бр. 24, 1910)“.

Участва във войните за национално обединение, когато създава цикъла „Войнишки песни“. Към края на 1922 г. формира нов драматичен театър под името „Илинден“. За сюжет на операта „Цвета“, с автор Георги Атанасов, със съгласието на Чернодрински е използвана драмата „Македонската кървава сватба“.

Умира през 1951 г. в София.

Димитър Лимончев

Димитър Костов Лимончев е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Роден е в град Охрид. Син е на Коста Лимончев, виден член на Охридската българска община и участник в Охридското съзаклятие от 1881 г.

През учебната 1894/1895 година в София е част от Македонския революционен кръжок заедно с Петър Манджуков, Васил Главинов, Войдан Попгеоргиев и Иван Сребренов. Член е на театралната трупа на Попгеоргиев.

Членува в Младенческия македонски сговор към Младата македонска книжовна дружина, заедно с Войдан Попгеоргиев, Фильо Филев, Кръстьо Йосифчев, Никола Каранджулов, Юрдан Каранджулов, Тодор Ангелов, хърватина Томич, Коце Попдинев, Христо Пълтев, Сребрен Поппетров, Никола Кочанов, Михаил Филипов, Здравко Георгиев, Георги Стойчев, Сотир Николов и други. В периода 1896–1897 г. е секретар на Българското търговско агентство в Битоля и помага на затворени дейци на ВМОРО.

Загива през лятото на 1903 г. в Кюстендил при нещастен случай при пълнене на бомби за революционната организация.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.