Младотурската революция и ВМОРО

Младотурската революция представлява държавен преврат в Османската империя, извършен през юли 1908 г. от млади турски офицери и политически дисиденти. Неговите организатори (първоначално без да посягат върху монархическата институция) започват реформа на анахроничните структури на имперския държавен апарат.

Първоначалната идея е да се ограничи абсолютната власт на султан Абдул Хамид II (1842-1918) и да се възстанови конституцията от 1876 г. По този начин превратът се явява средство за запазване на териториалната цялост на държавата и намаляване на влиянието на Великите сили върху управлението ѝ.

Революцията постига непосредствените си цели и дава властта в ръцете на Комитета за единство и прогрес. В дългосрочен план обаче тази идея се проваля и създава предпоставките за окончателното разпадане на империята и създаването на съвременната Турска република.

Предпоставки за революцията

В края на ХІХ в. както на територията на империята, така и сред емиграцията възниква дисидентско движение на т.нар. „младотурци”.

Началото му е поставено през 1889 г. във висшето военномедицинско училище в Истанбул, където се основава Комитетът за единство и прогрес (КЕП) като нелегална политическа организация, в която бързо се включват студенти и от другите висши учебни заведения в столицата. Впоследствие КЕП се превръща в доминиращата сила на младотурското движение.

Начало на Младотурската революция

На 3 юли 1908 г. майор Ахмед Ниязи бей и Енвер бей вдигат бунт сред военнослужещите на Трета армия в гр. Ресен. Той е подкрепен от войнишките маси, мюсюлманското цивилно население и дори от християнското население и местни евреи.

Първоначално значителна част от българите и гърците в Македония се отнася резервирано към новата власт. Двете народности, имащи свои национални държави, не споделят “всеосманската” идея на младотурците. Те я разглеждат по-скоро като заплаха за собствените си териториално-политически намерения по отношение на Македония.

За да заблудят местните националисти, в първия период на революцията младотурците с щедри обещания възраждат техните национални надежди. Така те получават първоначална масова подкрепа и предизвикват всеобщ ентусиазъм по отношение на неясните си, но интензивно рекламирани намерения за въвеждане на демокрация, законност и ред в държавата.

Подобен процес се наблюдава и в Македония. Довчерашните въстаници и прекаралите години по планините с оръжие в ръка четници се доверяват на споменатите обещания до такава степен, че се отказват напълно от конспирацията. Четите слизат от планините и тържествено влизат в градове и села под строй, с песен и открито носейки оръжието си. В Солун при пълно спазване на парадния церемониал влиза сборна чета под командването на Яне Сандански. В новата обстановка сръбските и гръцките чети благоразумно и прагматично се изтеглят от Македония.

Функционерите на Комитета за единство и прогрес бързо се присъединяват към бунтовниците, а след това поемат и ръководството им под знака на политическата си платформа.

Група от около 200 военни и цивилни потегля към столицата с искания за възстановяване на Конституцията от 1876 г.

На 24 юли 1908 г. Абдул Хамид II капитулира и официално обявява съгласието си да удовлетвори исканията на бунтовниците.

Възстановената по настояване на младотурците конституция гарантира поне на книга равни индивидуални права на всички османски поданици. Тя обаче не признава колективни права за отделните народностни групи.

Основната цел на младотурците е да запазят териториалната цялост на империята, чието съществуване е застрашено от политиката на Абдул Хамид II и от влиянието на Великите сили.

След като вземат властта, офицерите и КЕП бързо демонстрират, че нямат нито ясна политическа програма, нито умения за по-добро управление на държавата. Реалното функциониране на администрацията остава в ръцете на опитните бюрократи на султана.

На 13 април 1909 г. (нов стил) започва бунт сред Първа турска армия, дислоцирана в Истанбул. Причината за него са лошите условия на живот на войниците и грубото отношение на офицерите към тях. Бунтовниците, насърчавани от религиозната организация „Мохамедански съюз”, настояват за връщане на Шариата (Ислямския религиозен закон), а влиянието им се разпространява бързо из империята.

Управляващите не успяват да противодействат ефективно на бунта.

Налага се военни подразделения от Солун под командването на Махмуд Шевкет Паша да атакуват столицата и да я окупират на 24 април 1909 г.

КЕП успява да запази властта си, а два дни по-късно Абдул Хамид II е детрониран и заточен в Солун.

Дестабилизация на младотурската власт

През следващото десетилетие амбициите на младотурците да приложат своите прогресивни идеи на практика завършват с тежък провал. През този период се развихрят нескончаеми вътрешнопартийни борби, бунтове, политически убийства.

Опитите на висшата администрация да укроти ексцесиите на младотурците довеждат до демонстративното убийство на министъра на войната на 23 януари 1913 г. по време на заседание на Министерския съвет, последвано от убийството на Великия везир (министър-председателя) през юни 1913 г.

Тези актове на насилие извеждат тримата основни лидери на КЕП Енвер паша, Талат паша и Джемал паша начело на управлението на държавата.

Отношение на дейците на ВМОРО към Младотурската революция

Водачите на Младотурската революция отначало прокламират свобода и равноправие между етносите в империята. Отправени са покани за разговори с водачите на българското революционно движение за преговори и помирение. 

Представителите на Комитета за единство и прогрес водят преговори и с представителите на ЦК на ВМОРО. Постигнато е съгласие за легализиране на четите, учредяване на поли­тическа партия и създаване на условия за провеждане на реформи и установяване на демокрация.

Лично Яне Сандански води продължителни преговори от името на Серския революционен окръг с представителите на комитета.

Голямата част от жителите на Македония вярват на вдигнатия младотурски лозунг „Свобода, равенство, братство“ и не схващат коварството на младотурците.

Когато през април 1909 г. Абдул Хамид II със силите на ислямската реакция предприема контрамерки срещу революцията, християнското население на Македония стихийно я подкрепя.

Под предводителството на Яне Сандански, Христо Чернопеев и Тодор Паница 1200 македонски четници вземат участие в младотурския поход към Цариград рамо до рамо с турските редовни войскови части,­ доскорошни техни смъртни врагове и преследвачи.

Македонските четници участват в свалянето на султан Абдул Хамид II на 24 април 1909 г. На негово място младотурците поставят слабохарактерния и послушен Мехмед V.

Тези обстоятелства карат българските чети да прекратят въоръжената борба и да слязат от планините в съответствие с договореностите с османските власти. Затова те легализират  революционната организация. По този начин ВМОРО излиза от нелегалност и основните ѝ крила създават две нови политически партии:

• „Съюз на българските конституционни клубове” и
• „Народна федеративна партия” (българска секция) под силното идеологическо влияние на тесния социалист Димо Хаджидимов. 

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.