Мюнхенската конференция утвърждава териториалните претенции на Германия и проправя пътя на Втората световна война

След икономическата стабилизация на Германия Хитлер и ръководената от него националсоциалистическа партия започва да планира връщане на заграбените от съседните държави германски територии и създаване на единна Велика Германия.

На 7 март 1936 г. Вермахтът навлиза и окупира  демилитаризираната Рейнска област.

Присъединяване на Австрия (аншлус)

Общият немски термин аншлус (привързване, съединяване) е част от специфичното политическо събитие. То представлява присъединяването на Австрия  към Голяма Германия през септември 1938 г.

От началото на 1938 г. нацистите подготвят аншлуса на Австрия чрез политически и военен натиск на австрийските нацисти върху законната власт на републиката. Това събитие контрастира на изключването на Австрия от Германия при създаването на Имперска Германия през 1871 г.

Самият Хитлер е австриец по рождение. Като канцлер на Германия той осъществява присъединяване на Австрия, което се посреща от австрийците с възторг.

Веднага след аншлуса на Австрия към Третия райх през март 1938 г. Хитлер се обявява в защита на етническите германци, живеещи на територията на северна Чехословакия, известна под името „Судетите”.

От геополитическа и историкоидеологическа гледна точка явлението „аншлус“ включва и германското мирно анексирне на Судетската област, отнета от Чехословакия по-късно през 1938 г., както и присъединяването към Райха на Мемел (Клайпеда).

През следващия месец судетските нацисти, водени от Конрад Хенлайн, агитират за създаването на автономия.

На 24 април 1938 г. се обявява програма, която в своите осем точки изисква пълно равенство между судетските немци и чешкия народ.

Само по себе си това е един последен реверанс на международната общност и Великите сили към Германия, с който те откровено признават несполучливостта на Версайския договор.

Срещата в Мюнхен има за цел да овладее възродените немски амбиции за експанзия, като за последните им се предостави „зелена улица“.

Западните страни се съгласяват с германското искане за анексиране на Судетската област, а после и на цяла Бохемия.

На 30 юни 1938 г. правителството приема тези искания.

Агресивните националистическа политика на Германия и Италия не се посреща с решителен отпор от страна на Англия и Франция. През август британският министър-председател Невил Чембърлейн праща лорд Рънсиман в Чехословакия, за да види дали той може да разреши спора между правителството на Чехословакия и немците в Судетите.

Лорд Рънсиман докладва за положението на германците в Судетите, като същевременно предлага четири плана за справяне с кризата:

• провеждане на плебисцит относно прехвърлянето на Судетите на Райха;
• прехвърляне на Судетите на Райха;
• свикване на конференция на Четирите сили по Судетския въпрос;
• създаване на федерална Чехословакия.

Мюнхенската конференция и нейните последици за мира в Европа

Англия и Франция са притеснени, но не и изненадани от действията на Хитлер. Те са принудени да приемат неговото предложение за среща в Мюнхен, където да се разискват спорните въпроси.

На срещата в Мюнхен участват премиерът на Великобритания Чембърлейн, премиерът на Франция Даладие, райхканцлерът на Германия Хитлер и  премиерът на Италия Мусолини.

На 29-30 септември 1938 г. е подписано споразумение, което уговаря предаването на Судетска област от Чехословакия на Германия.

Мюнхенската конференция безусловно утвърди териториалните претенции на Германия и създаде лъжлива надежда за постигнат траен мир.

Далновидните политици си дават сметка, че избухването на нова световна войната е въпрос на време.

На срещата в Мюнхен не е поканен да участва СССР. Неочаквано за политическия елит на Европа страните, които словесно воюваха (Германия – СССР), седнаха на дипломатическата маса и подготвиха договор за приятелство. Този пакт за ненападение е известен още под името Молотов-Рибентроп.

На 23 август 1939 г. в Москва от страна на Съветския съюз договорът е подписан от народния комисар на външните работи Вячеслав Молотов, а от тази на Германия – от министъра на външните работи Йоахим фон Рибентроп.  На ратифицирането му присъства и Йосиф Сталин.

Към споразумението е приложен таен допълнителен протокол за определяне границите на областите от взаимен интерес в Източна Европа в случай на „териториално и политическо преразпределение“.

До 1989 г. съществуването на протокола се отрича от съветска страна, макар че копие от него е направено публично достояние след нареждане на президента на САЩ Хари Труман.  

Договорът е публикуван в САЩ за първи път от Louis Post-Dispatch на 22 май 1946 г., а във Великобритания – от в. Manchester Guardian.

Новооткрити оригинали са публикувани през 1993 г.

Пактът за ненападение между нацистка Германия и Съветския съюз е подписан след период на охлаждане на съветско-германските политически и икономически отношения, причинено от установяването на нацисткото управление в Германия на Адолф Хитлер, както и от въоръжените конфликти в Испанската гражданска война и при Халхин Гол между СССР с Япония.

Договорът се превръща в политическа изненада за другите страни. Слуховете за съществуването на допълнително тайно споразумение идват малко след неговото подписване.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25 лв.