На кого пречи и защо паметникът на екзарх Антим I

- Акад. Велев, наскоро приключи скандалното посещение у нас на Вселенския патриарх Вартоломей и един от поводите за общественото ни възмущение бе искането му да бъде  премахнат паметникът на екзарх Антим I, поставен в двора на българската църква „Свети Георги” в Одрин. Кой е Антим I и защо паметникът му е трън в окото на Вартоломей?   

- Ще започна малко по-отдалече, за да въведем читателите в историческата ситуация на 28 февруари 1870 г. Високата порта издава султански ферман за учредяване на самостоятелна българска духовна власт под името Българска екзархия, която става независима от гръцката Патриаршия църковна институция.

С този султански ферман се решава да се учреди Свети синод на Българската православна църква, който следва да избере български екзарх, след утвърждаването му на Високата порта. За пръв екзарх e избран видинският митрополит Антим I. Седалището на Екзархията e в Цариград.

- Какво е значението на тази промяна?

- Обявяването на независимостта на българската православна църква прекъсва грубата намеса на Цариградската патриаршия в духовния живот на българите, живеещи в пределите на Османската империя. Този акт е очакван момент от българската интелигенция, защото я освобождава от опеката на гръцката православна църква и създава условия за нов процес на развитие на Възраждането. Нещо повече - след като през 1870 г. самостоятелността на Българската православна църква е призната и през 1872 г. се създава Българската екзархия, родолюбивата ѝ роля се засилва няколкократно. Тя се превръща в истински  защитник на българската национална идентичност и на българския дух в Македония. От създаването си Българската екзархия мъжествено се бори за духовното обединение на българите в Македония и Тракия. По-късно тя осъществява това, като разкрива десетки училища, в които се учат хиляди български деца и укрепват своята национална българска идентичност.

- Нека се върнем към Антим I… Какво трябва да знаем за него?

- На 12 февруари 1872 г. временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх Антим I (1816-1888). Това е виден български политик и общественик, останал в историята най-вече като борец за независимостта на Българската църква и за засилване на нейната роля като обединител на народа. Негови са думите: „Ще бъда блажен, ако с моята саможертва възкръсне България за нов свободен живот!“

Роден е в Лозенград (светското му име е Атанас Михайлов Чалъков). Учил е в Цариград и на Света Гора (в манастира Хилендар приел монашески сан), след което продължил на остров Халки и в Одеса. През 1856 г. завършва богословие в Московската духовна академия, след което става ректор на семинарията в Халки. През 1861 г. е избран за Варненско-преславски, а през 1868 г. - за Видински митрополит. Като такъв той взима страната на българския народ и става един от най-енергичните и предани борци за българската църковна независимост. След основаването на Българската екзархия е избран за пръв екзарх. И като такъв продължава енергично да отстоява правата на народа на църковна свобода, снема отлъчването на владиците, прогонени от гръцката църква, и дори ръкополага нови владици.

- Явно това негово патриотично поведение се помни и до днес от Вселенската патриаршия…

- Като голям и смел българин Екзарх Антим I протестира против Баташките кланета и се обръща с писмо до руския цар, в което излага тежкото положение на българския народ и моли царя да се застъпи за България. След като прочел писмото, Александър II написал върху него "Да се освободи България!". Но като ответ за тази му дейност Високата портата сваля екзарх Антим от екзархийския пост и го праща на заточение в Мала Азия. След края на Руско-турската война през 1878 г. той е освободен и заминава за епархията си във Видин. През 1879 г. става председател на Учредителното народно събрание, което на 17 април 1879 г. избира за княз на България Александър Батенберг. Екзарх Антим I починал във Видин през 1888 г.

- Как се стига до схизмата, т.е. до отлъчването на Българската църква от православието?

- Веднага след учредяването на Екзархията Цариградската патриаршия се обявява против. След като през май 1872 г. екзархията ни се обявява за независима, а не за автономна, каквато е според султанския ферман, на 16 септември 1872 г. Патриаршията обявява Българската православна църква за отлъчена, т.е. схизматична.  От присъстващите източни патриарси единствено патриархът на Йерусалим Кирил ІІ не се съгласява с това решение и напуска събора, след което е низвергнат от сан. Схизмата нанася голям удар върху вътрешното състояние и международния авторитет на Българската православна църква и я изолира от православния свят. Това продължава дo  22 февруари 1945 г., когато схизмата е свалена.

Но въпреки това, освободена от всякаква външна зависимост, Българската екзархия се отдава изцяло на народополезно служение. Тя всъщност дава и първото политическо възпитание на българския народ в дух на дълбокия патриотизъм.

- Но член 10 от фермана разрешава и други, неупоменати в съдържанието му епархии да бъдат признати за български, ако най-малко 2/3 от християнското население в нея го желае…

- Да, и съобразно този параграф през 1874 г. се извършва плебисцит в Скопската и Охридската епархия под контрола на турските власти и Вселенската гръцка патриаршия. Резултатът от този референдум е включването на голяма част от Македония в границите на Българската екзархия. Това са Скопска, Охридска и Битолска епархия. След извоюване на националната ни независимост се създават още две епархии - Неврокопска и Старозагорска, което датираме през 90-те години на ХIХ век. Но скоро след това се прекъсва процесът на установяване на българските епархии в Южна Македония. Причините са избухването на Априлското въстание от 1876 г. и Руско-турската война от 1877-1878 г.

- Какви са резултатите от допитването на вярващите християни  в Македония?

- Проведеното допитване през 1874 г. в Скопската и Охридската епархия показва 90% желание на българите да се присъединят към Българската екзархия. А по-късно, след Берлинския конгрес, проведен през 1878 г., към Българската екзархия преминават и епархиите в Битоля, Дебър, Неврокоп, Струмица. Така преобладаващият брой епархии в Македония влизат в диоцеза на Българската екзархия. До Освобождението (1878 г.) в Македония има екзархийски митрополити в Охрид, Скопие и Велес, а добре организирани църковни общини действат в Битоля, Прилеп, Струмица, Воден, Костур, Солун, Сяр, Одрин и др., които признават Българската екзархия и под нейното ръководство изграждат църковно-просветното дело. Тези граници включват значителна част от трите стари български области Мизия, Тракия и Македония. Екзархията обединява българските земи в едно цяло и спомага да се затвърди културната независимост на официално признатата нация. Освен това тя поема грижата за българите, останали извън пределите на нейната юрисдикция. По този начин първата международно призната официална българска институция в Османската империя поема в свои ръце бъдещето на българската нация.

В заключение ще подчертая, че Екзархията до 1913 г. ръководи многобройни епархии, разположени на територията на Северна и Южна България, Македония и Одринска Тракия. Само в Македония и Одринска Тракия по това време тя завежда 7 епархии с архиереи и 8 временно управляващи ги председатели с 38 архиерейски наместничества, 1218 енории и църкви, 1212 енорийски свещеници, 64 манастира и 202 параклиса, а също и 1 373 училища с 2266 учители и 78 854 ученици.

Автор Румен Леонидов

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25.00 лв.