Начало на кървавите междуособни борби във ВМОРО

След смъртта на Дамян Груев и пропадането на помирителния конгрес в организацията започва борба за власт.

На 16 декември 1903 г. се решава да се възстанови дейността на Върховния комитет. 

На Софийското съвещание през януари 1904 г. е приета декларация за бъдеща дейност на ВМОРО, която е редактирана от Яне Сандански и негови сътрудници. Тя предлага демократизация на организацията.

През март 1904 г. Борис Сарафов и негови привърженици основават „Временен комитет”, който практически изземва част от функциите на Задграничното представителство. В началото на 1905 г. този комитет се разпуска.

През тази година противоречията между двете крила стават антагонистични.

Рилският конгрес

През октомври 1905 г. се провежда Рилският конгрес. Той протича под председателството на Даме Груев. Основната задача на конгреса е да се направи оценка на дейността на организацията по време на Илинденското въстание. Заседанията протичат бурно.

Дискусиите са остри и изпъстрени с взаимни обвинения. Главният въпрос е какво е бъдещето на  ВМОРО. Левицата и десницата на организацията достигат до прага на открит конфликт.

Левицата успява да наложи приемането на резолюция. Тя гласи че: „Организацията с всички възможни средства ще се противопоставя на чуждото проникване в Македония и особено на чуждите въоръжени формации”. Важен момент в тази резолюция е решението за „съпротива срещу българската политика в Македония“.

При гласуване на новите устав и програма на ВМОРО, а също и при избора на ръководни органи, левичарите постигат сериозен успех.

В новоприетият устав се предвижда, че „член на ВМОРО може да стане всеки жител на Европейска Турция, независимо от произхода, народността и вероизповеданието си, който е готов активно да се бори против всякакви опити за анексиране или подялба на Македония“.

Важно е да се отбележи, че между ВМОРО и ВМОК, които имат обща цел, съществуват различни възгледи за средствата на борбата.

На конгреса се отправя ултиматум за разпускане на Върховния комитет. Налага се свикването на нов помирителен конгрес, който да се проведе през декември 1906 г. И тук нови противоречия. Левицата настоява конгресът да се състои отново в Рилския манастир, а десницата предлага София. По този начин ясно се очертават двете остро противостоящи си крила:

• Лявото крило се води от Яне Сандански;
• Дясното крило, което е разнородно и няма лидер, се оглавява от Иван Гарванов, Христо Матов и бившия ръководител на “върховистите” Борис Сарафов.

През декември 1906 г. Даме Груев тръгва към София, за да постигне помирение и разбирателство между двете враждуващи фракции. На път за България на 9 декември 1906 г. Груев е убит при престрелка с турската полиция. Това проваля предвидения помирителен конгрес и довежда до окончателен разкол.

Серската група на Сандански, след като не успява с процедурни манипулации да наложи свое мнозинство от делегати в София, се оттегля в Рила.

Коя е непреодолимата причина за конфронтацията

Това е член 3-ти от правилника, в който е подчертано, че „всеки член, който е напуснал организационната територия (Македония и Одринско), губи правото си на членство, докато е извън нея”.

Приемането на този член означава, че Борис Сарафов, Христо Матов, Христо Татарчев, Иван Гарванов и други, които дълго време се намират в България, фактически се изключват от организацията. По този начин много от делегатите от дясното крило са засегнати от санкциите на този член.

Яне Сандански се оттегля в Рилския манастир. Пристигналите  парламентьори го канят да се върне, но отговорът е категоричен: „с Гарванов и Сарафов не може да има компромиси, отстъпки или сътрудничество”. Очевидно е, че Сандански вижда в тяхно лице съперници за лидерството в организацията.

Още преди смъртта на Даме Груев Сандански прави опити да завземе властта в организацията. Затова той се опитва да наложи Серския окръжен комитет, чийто член е, да встъпи в ролята на Централен комитет на ВМОРО.

След като групата на Сандански напуска конгреса, останалите делегати решават на съвещателно събрание в София да не избират нов Централен комитет, а само Задгранично представителство на ВМОРО в България.

За членове на представителството са избрани Борис Сарафов, Христо Матов и Иван Гарванов. Това решение не се приема от Сандански. Той не ги признава и ги нарича „неовърховисти”.

Последвалата дейност на Временното задгранично представителство по организирането и изпращането на чети в Македония с подкрепата на двора предизвиква острата реакция на левичарите от „серската група“.

Братоубийствената война между Сандански и неговите противници

В края на 1906 г. и началото на 1907 г., след провала на т.нар. Втори общ конгрес, разделението между Серски окръг и останалата част от ВМОРО вече официално е факт.

Яне Сандански свиква съвещание на Серския революционен окръг, където след разисквания е  взето решение и е съставен протокол, в който се обявява смъртната присъда на Задграничните представители Борис Сарафов, Иван Гарванов и Христо Матов.

Убийството на Иван Гарванов и Борис Сарафов идва в момент, когато от идейно-организационните различия между двете основни течения във ВМОРО – ,,реформаторите” (т.нар. левица) и ,,умерените” (т.нар. десница), не е останало много.

Вече почти не се споменават понятията ,,децентрализация”, ,,интернационализъм” и пр., така характерни за революционния печат и за конгресната фразеология от първите години след Илинденско-Преображенското въстание.

Сандански планира и организира екзекуциите на двама от най-видните представители на ВМОРО на 28 ноември 1907 г.

През 1907 г. Георги Герджикович се среща с Яне Сандански и Тодор Паница в София и им осигурява средства за организиране убийството на задграничните представители.

Съществуват предположения, че срещата е координирана и финансирана от представители на Руското посолство и сръбското разузнаване в България.

За изпълнение на присъдата Сандански натоварва доверения си войвода Михаил Даев. Той обаче по това време е разочарован от вождисткото поведение на Сандански и вижда в неговите амбиции главна пречка за единството във ВМОРО. Това е повод Даев да използва близостта си с Яне, за да го убие. За това свое намерение решава с писмо да уведоми Гарванов, Матов и Сарафов. За тази цел предава писмото на своя заместник и кум - Тодор Паница, за да го занесе до адресатите. Паница обаче предава писмото на Сандански. Заради готвения заговор Даев е осъден на смърт. Присъдата на Даев е изпълнена на 30 октомври 1907 г., но се пази в тайна.

Тогава с изпълнение на смъртната присъда на представителите на Задграничното бюро е натоварен Тодор Паница. Той иска среща със Задграничните представители от името на Яне Сандански, за да ги запознае с негово ново послание. Борис Сарафов приема предложението и кани Тодор Паница да проведат разговора в неговия дом. На срещата пристига и Иван Гарванов. На тръгване от дома на Борис Сарафов Тодор Паница разстрелва домакина си и Иван Гарванов.

За щастие Христо Матов закъснява за срещата с около два часа и пристига, когато екзекуцията е извършена, а Тодор Паница е изчезнал.

Екзекуцията на двамата задгранични представители по заповед на Сандански създава непреодолими пречки за каквито и да е обединителни процеси във ВМОРО.

Убийството на Задграничните представители е повратен момент не само за ВМОРО, но и за отношението на управляващите в България към крайната левица.  

По-късно К. Паница напуска ВМОРО и става национален предател. Той постъпва на сръбска служба, като организира т.нар. „контрачети“ на сръбските служби за сигурност и сръбска националистическа организация - „черна ръка".

С тези действия на серския революционен окръг и на Яне Сандански се поставя началото на братоубийствената война във ВМОРО, която продължава повече от тридесет години.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.