Начало на сръбската колонизация във Вардарска Македония

Заграбване на българските имоти

Чифлиците във Вардарска Македония са намалени четирикратно, но от тяхната продажба се възползват сръбските управляващи кръгове, градските лихвари и по-заможните селяни.

Самият крал Александър заграбва в Демир капия имение с 700 хектара земя, както правят и всички видни сръбски политици.

Министър-председателят Никола Пашич се сдобива с имоти в Косово и Македония, а Милан Стоядинович - със земя в Македония. 

На 25 февруари 1919 г. правителството приема проект, публикуван след два дни под името „Предходни наредби за подготовка на аграрната реформа”.

За Македония обаче тази наредби предвиждат обявяване на чифлигарите за собственици на чифлишките земи и колонизация със сърби, като разпоредбите са в духа на Наредбата от 1914 г.

Още по-привилегировани са четниците, участници в Сръбската пропаганда в Македония, като с решение на правителството от 1921 г. те получават по 20 хектара земя на човек.

Законът за подготовката на аграрната реформа от 1920 г. и Законът за колонизацията от 1922 г. открито се опитват да спрат даването на беговата земя на селяните и запазването ѝ за колонисти.

Според статистически данни до края на 1925 г. във Вардарска Македония са раздадени 71 045 хектара земя, от които 11 300 на местни жители, а останалото (4/5) на колонисти.   

Земята става собственост на местните жители чак след 10 години, докато за тази на колонистите държавата плаща рента на бившите собственици. 

Според данни от 1928 г. в Южна Сърбия (Косово и Македония) е определена за колонизация общо 225 327 хектара земя, но фактически са раздадени едва 111 602 хектара (включително 3000 на Пашич в Муратова Тулбета), а с останалото злоупотребяват местните власти.

Раздадената земя е в 173 колонии и 419 по-малки поселения.

Законодателни мерки на сръбското правителство за колонизация и денационализация на българите в Македония

Още след Междусъюзническата война през 1913 г. сръбското правителство подготвя система от мерки за денационализиране на българите и власите в новозавоюваната Вардарска Македония. За да спечели мюсюлманите - албанци и турци, на своя страна, имотите и привилегиите на беговете и ходжите са запазени.

На 24 септември 1920 г. сръбското правителство публикува „Наредба за колонизиране на южните краища“, т.е. Македония. Наредбата предвижда отпускане на безплатен превоз на семействата, покъщнината, безплатно осигуряване на материал за строеж на къщи и освобождаване от всички държавни, окръжни и общински данъци за първите 3 години и други.

Прилагането на тези мерки е възпрепятствано от Първата световна война (1914 - 1918), но след това те отново излизат на дневен ред. 

Колонизация на Македония

За да затвърди своята власт в дългосрочен аспект, сръбското правителство замисля и колонизирането на Македония със сръбски семейства предимно от Косово и Черна гора. За да промени етническия състав на населението в Македония в полза на  сръбския етнически елемент, правителството на Сърбите, хърватите и словенците пристъпва към колонизация на Македония.

„Това заселване - пише през 1922 г. Едмон Бушие дьо Бел, съчетано с прогонването на непоправимите български елементи, трябваше да доведе до бърза сърбизация на областта“.

От 1919 г. до 1929 г. в Македония са преселени 6377 сръбски семейства, т.е. около 48 000 души.

Основната цел на колонизацията е да се създаде етническа опора на сръбските окупационни власти

Колонизацията във Вардарска Македония има най-малък успех в сравнение с тази в другите области на страната - Косово, Войводина, поради ожесточената съпротива от местното население и Вътрешната македонска революционна организация. 

Примамени от големите привилегии – земи и високи заплати, в един период от 20 години са се преселили голям брой сърби от Шумадия и Черна гора. 

Комендантът на Вардарска Македония, полковник Любо Байрактаревич, в една заповед до коменданта на 3-та армейска област пише: „Цялата власт в Македония да се предаде на коменданта на 3-та армия, като във всяко село се заселят по няколко сигурни семейства от старите краища.”

В същото писмо той предлага да се изселят жителите на Щип и Велес, тъй като в техните градове се намират най-сигурните убежища на комитите.

Скопския бан и шеф на полицията Жика Лазич нарежда да се дават от 5 до 15 000 динара на всяко новозаселило се колонизаторско семейство, като същите се задължават да извършват контрачетническа дейност.

На колонистите се отреждат големи парцели плодородни земи, специално за тях се строят къщи, набавят се земеделски сечива за обработка на земята, семена, впрегатен добитък и парични кредити. 

Главната цел на сръбското правителство е да се създаде зона, която да раздели Македония от България. Затова колонистите били насочвани повече към околиите, съседни на българската граница. 

До 1940 г. в Гевгелийско са настанени 425 семейства, идващи от Сърбия, Черна гора, Далмация, Босна.

В Овче поле и Щипско са създадени 22 колонии с 608 семейства. В Струмишко и Радовишко са заселени 480 семейства. В Кочанско, Царевоселско, Златовско и Малашевско са заселени 131 семейства, като само в Пехчево са 74.

Общо в Югозападна Македония са настанени 50 % от всички колонисти.

Борба на местното население срещу колонистите

Местното население саботирало колонистите.

На 16 януари 1923 г. четата на войводата Иван Бърльо напада колонията Кадрифаково – Щипско, и запалва селото. Колонистите се разбягали и след наказателната акция на Добротица Маткович и разстрел на 29 души селяни от с. Гарван от 59 сръбски семейства се връщат само 19. 

След 6 април 1941 г. 90 % от тези колонии се разпадат напълно и сръбските новосъздадени села като Карагиорговац, Разкъсница, Душановац, Селемли, Църнишко, Стретонова са напълно  опустели. 

Българската администрация на Вардарска Македония организира завръщането на колонистите по родните им места в Сърбия.

На първия конгрес на македонската компартия  Лазар Колишевски в доклада си признава: „До 1926 г. са убити 1600 македонци. През затворите минават 30 000 души. През 1927 г. въпреки амнистията все още 7500 македонци са в затворите на Югославия.”

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.