Образователно и културно дело във Вардарска Македония до 1913 г.

Първата грижа на българското правителство е откриването на български училища във Вардарска Македония. Започват дейността си 867 начални училища, като в Беломорска Тракия има над 270 учебни заведения и 7 гимназии.

От България са командировани над 2000 учители, които преподават до края на 1944 г., в училищата се обучават близо 46 000 деца. В битолска област има 90 ученически трапезарии, в които се хранят общо 60 000 ученика.

Открити са дневни детски градини в Битоля, Прилеп, Охрид и Ресен.

Образователната политика в Беломорието

След неуспешното въстание на гърците в Мала Азия около 1 500 000 души са принудени да се настанят на територията в Беломорска Тракия. Над 180 000 българи са прогонени от родните им огнища.

Установяването на българска власт става в условията на ожесточена въоръжена съпротива от гръцка страна.

През есента на 1941 г. избухва т.нар. Драмско въстание, водено от гръцки националисти, което е потушено безкомпромисно от българските войски. Въоръжените акции на гръцките партизани продължават до есента на 1944 г.

Откриват се университети в Скопие и Битоля

Скопският държавен университет „Цар Борис III – Обединител“ е създаден през 1942 г. от българската администрация и съществува до края на 1944 г. А със започването на учебната 1941/1942 г. се дава правото студенти от Македония да учат в единствения дотогава университет в царството – Софийския университет. За целта приемът в университета е увеличен, а на даровити и интелигентни студенти от Македония се отпускат стипендии.

Постановлението на Министерския съвет за откриване на университета в Скопие е публикувано в Държавен вестник, бр. 4 от 6 януари 1943 г., приемът на студенти започва през есента на същата година. Скопският държавен университет „Цар Борис III – Обединител“ е тържествено открит на 19 декември 1943 г.

Сред гостите при откриването са министърът на народното просвещение проф. Борис Йоцов, първият ректор на Софийския университет акад. Александър Теодоров-Балан и председателят на Македонския научен институт проф. Никола Стоянов.. За ректор на университета е избран професорът по философия от Софийския университет Атанас Илиев.

Заявленията за постъпване, които са подадени в определения срок и отговарят на условията, определени от правилника, са 130, като 40% от приетите са от вътрешността на България, а останалите са от новоосвободените земи, от Скопие има 20 кандидати.

Като начало е открит историко-филологически факултет, който има 8 катедри и три специалности. Те са славянска филология, история и география.

Университетът разполага с голяма тържествена зала, 21 големи стаи за аудитории, 10 стаи за кабинети и други по-незначителни стаи и пристройки. Дотогава в същата сграда е била поместена търговската гимназия в града. 

Университетът преустановява дейността си през септември 1944 г., при оттегляне на българската администрация от региона.

Открива се и нов български университет в гр. Битоля.

Открива се народна библиотека и народен музей

Тъй като по време на сръбската окупация всички книги, събрани в българските читалища, са били изгорени, се налага доставката на български книги от България.

От 1 септември в Скопие са открити Народна библиотека с 206 000 тома българска и чужда литература и народен музей. За директор на библиотеката е поставен Георги Шоптраянов.

Създава се народен театър в Скопие

Както е известно Чернодрински създава с помощта на македонските емигрантски организации на територията на България първият театър на македонските българи.

Войдан Чернодрински е автор и на пиесата  „Македонска кървава сватба”, играна във всички театри на Царство България.

Театърът е основан с постановление на Министерския съвет № 1697 от 1 юли 1941 г. За директор е назначен с указ на цар Борис III Стоил Стоилов. Със заповед на министъра на народното просвещение Борис Йоцов за режисьори са назначени Стефан Сърчаджиев и Александър Иконографов, а за секретар-драматург – Петър Горянски.

На 5 юни 1944 г. се играе последното представление на театъра, след което е разформирован.

През театралния сезон 1941/1942 г. театърът изнася общо 262 представления със среден брой зрители 408 или общо 106 801 зрители.

Театърът изнася и 25 художествено-литературни вечери. Приходите от продажба на билети възлизат на 1 149 596 лева.

Поставени са спектаклите:

• „Борислав“ на Иван Вазов, режисьор Стефан Сърчаджиев;
• „Милена“ на Стефан Савов, режисьор Александър Иконографов.
• „Бедността не е порок“ на Александър Островски, режисьор Александър Иконографов;
• „Хъшове“ на Иван Вазов, режисьор Георги Стаматов;
• „Златната мина“ на Ст. Л. Костов, режисьор Стефан Сърчаджиев;
•  „Милионерът“ на Йордан Йовков, режисьор Петко Атанасов;
• „Бащи и деца“ на Владимир Полянов, режисьор Стефан Сърчаджиев;
• „Дванайста нощ“ на Уилям Шекспир, режисьор Стефан Сърчаджиев;
• „Хан Татар“ на Никола Икономов, режисьор Стефан Сърчаджиев;
• „Боян Магесник“ на Кирил Христов, режисьор Георги Стаматов.

Създават се много читалища във Вардарска Македония

Читалището е специфично културно средище, което възниква през Османското робство по време на Възраждането. Тогава в България има много читалища, а в Македония са били открити почти 250.

След 1913 г. читалищата са закрити от сърбите, а книгите изгорени на клади.

През лятото на 1941 г. в Битоля се открива читалище „Пейо Яворов“, което се контролира от Околийския читалищен съюз под управлението на Н. Найденов.

Читалища се създават в селата Дихово, Велушина, Бач, Старавина, Радобор, Новаци, Иваневци, Стругоно, Буково, Старавина. Те се попълват с книги, изпращани от Министерството на просветата, Дирекцията за национална пропаганда и различни културно-просветни дружества и организации.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25 лв.