Обявяването на независимостта е важна стъпка към реализирането на националната ни кауза за обединение на България

На 22 септември цялата страна празнува обявяването на независимостта на България. Затова искам да припомня защо е важно да знаем какво се е случило на този ден през 1908 г.

Безспорно обявяването на независимостта е едно от трите най-значими събития в новата история на България – след Освобождението и Съединението. Това е извънредно важна стъпка към реализиране на българската национална кауза. На тази дата Княжество България нарушава и категорично отхвърля Берлинския договор от 1878 г., според който отечеството ни е записано като васално на Османската империя. Това затормозява стопанското развитие на страната ни и ограничава възможностите ѝ в международните отношения. И не само - Княжеството плаща годишен трибут на Високата порта, участва в погасяването на дълговете ѝ и т.н. Стремежът на младата ни държава е да скъса със зависимостта си от Високата порта и да утвърди самостоятелния си характер. Защото Княжеството навлиза в международните отношения, акредитира и приема дипломатически представителства, сключва споразумения и договори, иска да участва в европейски конференции...

Обявяването на независимостта се случва чак през 1908 г., въпреки че първите опити да станем независими са правени още през 1897 г. по времето на управлението на Константин Стоилов. Но десет години по-късно, през 1907 г., се развихря скандал: Турция енергично протестира срещу опита на България да участва като суверенна държава в провеждането на Хагската конференция. Тогава българските политици окончателно осъзнават, че е време да се ликвидира васалитетът на страната ни към Османската империя. А през септември 1908 г. възникват най-благоприятните условия за целта, предначертана от нашата дипломация. По това време вниманието на великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време на 11 юли 1908 г. в Истанбул младотурците извършват преврат и възстановяват Конституцията на Османската империя от 1878 г. Удобен повод за започване на акцията за независимост е възникването на дипломатически скандал: оказва се, че Иван Гешов, посланик на България в Цариград, на 30 август 1908 г. не е поканен на прием по случай рождения ден на султана. Гешов апелира властта в София да обяви независимост. На отправения протест отговаря външният министър Тефик паша. Той заявява, че г-н Гешов не е представител на суверенна държава, макар че години наред българският дипломатически представител е присъствал на тези приеми. 

Тогава министър-председателят Александър Малинов нарежда на външното ни министерство демонстративно да отзове посланика ни от Цариград, както и да се предприемат решителни дипломатически действия за прекъсване на зависимостта от Османската империя. Това означава подготовка за обявяване на независимост.

По това време избухва и стачката в Източната жп линия. Това събитие също катализира действията на българите. Източните железници формално са собственост на германски и австрийски предприемачи. За обслужването на участъка, намиращ се на наша територия, са ангажирани представители на българската администрация. Стига се дотам обаче, че железниците попадат изцяло под български контрол и са обявени за български държавни железници. Великите сили протестират, но безрезултатно. Княз Фердинанд не одобрява деянието, а отговорността за него изцяло се поема от правителството начело с Ал. Малинов. Това е първата стъпка, с която България открито декларира пред Европа желанието си за суверенитет.

Имайки предвид създалата се ситуация, между 23 и 26 август 1908 г. премиерът Александър Малинов започва да води серия от разговори с княз Фердинанд. Въпреки проявата на известни колебания и нерешителност монархът предприема дипломатическа обиколка по дворовете на Европа. На 11 септември във Виена той получава обещание за твърда подкрепа. Това позволява да се вземе окончателно решение и да се пристъпи към обявяване на независимостта ни. Така се стига до съдбоносния акт за прокламиране на независимостта ни, която е обявена на 22 септември 1908 г. в тържествена обстановка в Иван-Асеновата черква „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново.  Цяла България празнува и ликува. 

В манифеста, прочетен от цар Фердинанд I, се изразява надежда „този акт да намери одобрението на великите сили”, а отношенията с Османската империя да се издигнат на още по-високо равнище. Текстът на манифеста завършва с думите: „Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!”. 

Реално независимостта на България е призната през 1909 г. Русия първа поздравява България с този голям политически  и дипломатически успех. На 5 февруари 1909 г. император Николай II изпраща телеграма на цар Фердинанд I, като му честити независимостта на България. До средата на април и другите велики сили признават нашата независимост. България се превръща в равноправна на европейските държави.

Изниква въпросът обаче защо великите сили изчакват 5-6 месеца, за да признаят нашата независимост? Според министър-председателя Александър Малинов и финансовия министър Иван Салабашев обявяването на независимостта на България е свързано и с известни компромиси, които е трябвало да направи нашата страна. Става дума за откупването на турския дълг към Русия, свързан с военните контрибуции, останал от времето на Освободителната война, както и на Източните железници, които България трябва да изплати. 

На 3 март е подписан руско-турски протокол, който урежда финансовите въпроси между България и Турция с турски дълг към Русия от военните контрибуции. Русия отпуща заем на България от 82 000 000 лв. На 6 април е подписан българо-турски протокол, с който България приема руско-турските финансови задължения, като Турция се отказва от всякакви материални и финансови претенции към България и признава нейната независимост. А чак на 13 юни 1909 г. се урежда и откупването на Източните железници на българска територия (310 км). Постигнато е споразумение дружеството „Източни железници” да бъде  обезщетено с 2 111 978,55  лв. Този дълг към Русия е разсрочен. 

С това завършва борбата за обявяване на национална независимост, която е етап от стремежа за реализиране на националната ни кауза за обединение на България.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.