Обявяването на независимостта на България е етап от стремежа за реализиране на националната ни кауза за обединение на България

- Акад. Велев, защо е важно да знаем какво се е случило на 22 септември, историческа дата, която по значение се нарежда до 3 март и 6 септември?

- Защото на тази дата Княжество България нарушава и категорично отхвърля Берлинския договор от 1878 г., според който отечеството ни е записано като васално на Османската империя. Това затормозява стопанското развитие на страната ни и ограничава възможностите й в международните отношения.

- Тоест васалното княжество не е пълноправен субект на международното право? 

- Да, то плаща годишен трибут на Високата порта, участва в погасяването на дълговете й и т.н. Стремежът на младата ни държава е да скъса със зависимостта си от Високата порта и да утвърди  самостоятелния си характер. Защото Княжеството навлиза в международните отношения, акредитира и приема дипломатически представителства, сключва споразумения и договори, иска да участва в европейски конференции...

- Обявяването на независимостта се случва чак през 1908 г., т.е. 30 години след Освобождението ни през 1878 г.

- Първите опити за националната ни независимост са правени още през 1897 г. по времето на управлението на Константин Стоилов. Но десет години по-късно, през 1907 г., става скандал: Турция енергично протестира срещу опита на България да участва като суверенна държава в провеждането на Хагската конференция. Тогава българските политици окончателно осъзнават, че е време да се ликвидира васалитетът на страната ни към Османската империя. 

- Защо нещата се случват точно през 1908 г., какво е обяснението на българската историография?

- Защото през септември 1908 г. възникват най-благоприятните условия за целта, предначертана от нашата дипломация. Точно тогава вниманието на великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време на 11 юли 1908 г. в Истанбул младотурците извършват преврат и възстановяват Конституцията на Османската империя от 1878 г.  

- И въпреки това избухва скандалът с нашия посланик в Цариград...

- Удобен повод за започване на акцията за независимост е възникването на този дипломатически скандал: оказва се, че Иван Гешов, посланик на България в Цариград, на 30 август 1908 г. не е поканен на прием по случай рождения ден на султана. Гешов апелира властта в София да обяви независимост. На отправения протест отговаря външният министър Тефик паша. Той заявява, че г-н Гешов не е представител на суверенна държава, макар че години наред българският дипломатически представител е присъствал на тези приеми. 

- Как реагира София на този апел? 

- Министър-председателят Александър Малинов нарежда на външното ни министерство демонстративно да отзове посланика ни от Цариград, както и да се предприемат решителни дипломатически действия за прекъсване на зависимостта от Османската империя. Това означава подготовка за обявяване на независимост.

- По това време избухва и стачката в Източната жп линия, какво е нейното значение?

- Това събитие също катализира действията на българите. Източните железници формално са собственост на германски и австрийски предприемачи. За обслужването на участъка, намиращ се на наша територия, са ангажирани представители на българската администрация. Стига се дотам обаче, че железниците попадат изцяло под български контрол и са обявени за български държавни железници. Великите сили протестират, но безрезултатно. Княз Фердинанд не одобрява деянието, а отговорността за него изцяло се поема от правителството начело с Ал. Малинов. Това е първата стъпка, с която България открито декларира пред Европа желанието си за суверенитет.

- Какво се случва по-нататък?

- Имайки предвид създалата се ситуация, между 23 и 26 август 1908 г. премиерът Александър Малинов започва да води серия от разговори с княз Фердинанд. Въпреки проявата на известни колебания и нерешителност монархът предприема дипломатическа обиколка по дворовете на Европа. На 11 септември във Виена той получава обещание за твърда подкрепа. Това позволява да се вземе окончателно решение и да се пристъпи към обявяване на независимостта ни. Така се стига до съдбоносния акт за прокламиране на независимостта ни, която е обявена на 22 септември 1908 г. в тържествена обстановка в Иван-Асеновата черква „Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново. Цяла България празнува и ликува. 

В манифеста, прочетен от цар Фердинанд I, се изразява надежда „този акт да намери одобрението на великите сили”, а отношенията с Османската империя да се издигнат на още по-високо равнище. Текстът на манифеста завършва с думите: „Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!”. 

- Освен обявяването на независимостта на същата дата княз Фердинанд е провъзгласен за цар...

- И още нещо интересно: публикуваният плакат с манифеста е декориран със снимките на цар Фердинанд I и на водещите военачалници на българската войска. По този начин се прави внушение, че българската държавна независимост се подкрепя от българската армия, която е готова да я защити на всяка цена.

- Но независимостта на България е призната през 1909 г. 

- Русия първа поздравява България с този голям политически и дипломатически успех. На 5 февруари 1909 г. император Николай II изпраща телеграма на цар Фердинанд I, като му честити независимостта на България. До средата на април и другите велики сили признават нашата независимост. България се превръща в равноправна на европейските държави.

- Защо великите сили изчакват 5-6 месеца, за да признаят нашата независимост?

- Според министър-председателя Александър Малинов и финансовия министър Иван Салабашев обявяването на независимостта на България е свързано и с известни компромиси, които е трябвало да направи нашата страна. Става дума за откупването на турския дълг към Русия, свързан с военните контрибуции, останал от времето на Освободителната война, както и на Източните железници, които България трябва да изплати. 

- Как се уреждат тези проблеми?

- На 3 март е подписан руско-турски протокол, който урежда финансовите въпроси между България и Турция с турски дълг към Русия от военните контрибуции. Русия отпуща заем на България от 82 000 000 лв. На 6 април е подписан българо-турски протокол, с който България приема руско-турските финансови задължения, като Турция се отказва от всякакви материални и финансови претенции към България и признава нейната независимост. А чак на 13 юни 1909 г. се урежда и откупването на Източните железници на българска територия (310 км). Постигнато е споразумение дружеството „Източни железници” да бъде  обезщетено с 2 111 978,55  лв. Този дълг към Русия е разсрочен. 

С това завършва борбата за обявяване на национална независимост, която е етап от стремежа за реализиране на националната ни кауза за обединение на България.

Автор Румен Леонидов

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25.00 лв.

 

 

 

 

 

 

 

Сподели във Facebook