Опит за възстановяване на ВМРО в Народна република Македония

В резултат на масовите репресии срещу българщината от страна на озверелите македонисти са арестувани и хвърлени в затворите и лагерите над 15 хиляди души. Те са обвинени като сътрудници на българския окупатор, които накърняват македонската национална чест и саботират единството на нова Югославия.

Всъщност това са хиляди македонски патриоти, които открито се противопоставят на връщането под каквато и да е форма на Вардарска Македония към сръбска Югославия.

Репресиите и убийствата, безпрецедентното преследване на всичко българско предизвикват остра реакция сред населението във Вардарска Македония. Появява се организирана съпротива срещу новите власти.

Създаване на тайни съпротивителни организации след 1944 Г.

След установяване на комунистическата власт в Македония започва да се създават няколкото тайни организации. Те възникват след декември 1944 г. за борба срещу новата сърбокомунистическа окупация в защита на българщината и за независима Македония.

Сред тях най-голяма и най-влиятелна, действаща в цяла Вардарска Македония е ВМРО.

През октомври 1945 г., по инициатива на д-р Васил Иванов от Струмица, д-р Коста Тренчев от Царево село и д-р Коста Терзиев от Кукуш, след доста предварителна работа, в Скопие се провежда тайна среща на повече от 30 видни българи от цяла Вардарска Македония.

По време на срещата се анализира политическата ситуация в страната и положението, в което се намира българското население, поставено извън законите от новите комунистически власти на Югославия. В заключение участниците  констатират, че народът в Македония е подведен и излъган от ЮКП.

Взето е решение да се свика IX Възстановителен конгрес. Така се слага началото на съпротивителната борба на ВМРО.

По време на конгреса е приет временен устав на организацията, изработен от д-р В. Иванов. В него са заложени следните тезиси:

1. ВМРО счита връщането на Вардарска Македония в Югославия за незаконно, тъй като е извършено насилствено и с измама, без демократично допитване до народа.

2. ВМРО ще се бори за официално признаване на българската народност и откриване отново на българските училища и черкви, закрити или забранени безпричинно по нареждане от Белград в края на 1944 г.

3. ВМРО ще се бори с всички възможни средства, главно легални, Вардарска Македония, както е предвидено в специален параграф на Конституцията на СФРЮ, да излезе по законен път от Югославия, съобразно нейните национални и културни интереси, различаващи се от тези на другите републики във федерацията.

4. ВМРО ще настоява пред правителствата на Великите сили да подкрепят нейните искания за справедливо разрешаване на Македонския въпрос на Парижката мирна конференция, като бъде създадена Свободна и независима Македония под покровителството на Великите сили или на ООН.

 5. Членове на ВМРО могат да бъдат всички честни македонски патриоти, независимо от техните политически убеждения, които и в миналото, и сега са се борели и се борят срещу сръбските власти за свободна Македония.

Според устава Вардарска Македония условно се разделя на три организационни области: Битолска, Скопска и Щипска.

Избрано е и централно ръководство на ВМРО за Вардарска Македония, състоящо се от 13 души.

По време на конгреса на всички участници е раздадено, в което се съдържат идеите и целите, за които организацията ще се бори. На тези, които го притежават, се вменява в дълг да започнат незабавно да изграждат тайна организационна мрежа на ВМРО в своите райони.

Препоръчва се да се създават тройки по селата и петорки в градовете, независими една от друга, които чрез околийските, окръжните и областните ръководства ще се свързват с Централния комитет на ВМРО.

Уставът и целите на новата борба, както и организационното устройство по идея, замисъл и изпълнение са заимствани от дотогавашните документи на ВМРО и ММТРО, съобразени с новите условия във Вардарска Македония.

Организацията бързо намира свои привърженици и до юни-юли 1946 г., когато стават първите разкрития, тя наброява над 10 хиляди членове.

От края на 1945 и през 1946 г. дейци на ВМРО активно разпространяват сред населението машинописни материали и позиви, разобличаващи престъпленията на великосръбските комунисти над българите в Македония.

През март, април и май 1946 г. е подготвено  Изложение-меморандум, написано от ръководителите на ВМРО.

То е изпратено до правителствата на Великите сили. В него подробно се описва историята на Македонския въпрос от неговото възникване след 1878 г., борбите и жертвите, които българите в Македония са дали за своето освобождение от турско, а след това и от сръбско и гръцко потисничество.

Особено внимание се обръща на погромите, убийствата и терора, извършени от новите великосръбски власти след тяхното завръщане в Македония през ноември 1944 г.

В меморандума се иска правителствата на Великите сили и посланиците на Парижката мирна конференция да се застъпят за правото на самоопределение на населението в Македония под международен контрол

И още - да се установи, че то никога не е имало и няма нищо общо в историческо, национално и политическо отношение нито с кралска, нито с Титова Югославия. То се бори за „свободна и независима Македония".

Меморандумът е изпратен и на самия председател на президиума на тогавашна Вардарска Македония Методи Андонов-Ченто, който по същество изпълнява ролята на държавен глава.

Той го прочита и не само не възразява срещу казаното в него, но заявява, че изнесеното в меморандума е напълно достоверно и че ужасяващите престъпления, които вършат Л. Колишевски, Св. Вукманович-Темпо и Ал. Ранкович против волята на правителството в Македония, трябва да станат достояние на цялото световно обществено мнение.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.