Османският терор над българското население в Македония е неоспорим факт

- Акад. Велев, все по-често думата робство се подменя с присъствие, но според фактите насилието е било основен инструмент на османските завовеватели. Каква е истината?

- Действително завоевателните стремежи на османските султани са съпроводени с насилия и масово избиване на нежелаещите да се подчинят и изпълнят волята им. Техните походи за завоюване на нови и нови територии са придружени с масови избивания на населението, което практически се превръща в геноцид.

- Какви са основанията да се твърди, че става въпрос за робство?

- През първите години на османското владичество много българи са избити. Други са разселени в голямата Османска империя. Голяма част от поробените българи са продадени на пазарите за роби в Цариград и в района на Средиземноморието – от о. Крит до Испания.

Византийският историк Йоан Кантакузин описва турските безчинства в Тракия, Беломорието и Македония през средата на XIVвек по следния начин: Селяни, жени и пеленачета, които ежедневно биват убивани или отвеждани в робство, биват възпитавани във варварски нрави и закони и биват принуждавани да се откажат от бога творец(т.е. обръщали ги в мюсюлмани).

Големи групи от българи, подбрани предимно по физическите им качества, са отведени на пазарите за роби.

- Имало ли е роби и от Македония?

- Българският историк Иван Сакъзов има голяма заслуга за откриването във Венеция на средновековни архиви, съдържащи нотариални актове, написани на латински за извършена покупко-продажба на роби и от Македония.

Българите от Македония са от Битоля, Прилеп, Скопие, Охрид, Струмица, Костур, Велес, с. Търново (Битолско) и др. Гърците са от територия, която е била включена в територията на Византия. Всички имена на робите са написани точно и заверени с подпис на нотариуса Маноли Брашано от гр. Кандия на о-в Крит за периода от 1381-1389 г.

Важно е да се отбележи, че тези роби са заявявали пред нотариуса и са регистрирани като българи, а не като македонци. Е, тогава къде е истината за съществуването на македонска нация през Средновековието. Вече се разкрива, че това са лъжи и груби фалшификации и създадените от Коминтерна измислени македонска нация и македонски език са един политически абсурд.

- Робството обаче не е било единствен проблем. Българите са били изселвани от родните им места…

- Големи маси от българи са принуждавани да  напуснат пределите на империята и намерят убежище в съседни страни. Жестокостта на завоевателите принуждава българското население да се укрие в горите или да се засели в планините. Там те са принудени да водят примитивен живот, изпълнен с лишения. Постепенно те изграждат колиби, групират се в малки махали. По-късно се заселват в по-удобни места, където изграждат планински села в труднодостъпни райони.

На мястото на прогонените българи се заселват тюркоезични групи от юруци, черкези и татари от Мала Азия, които променят топонимите, кръщавайки местности, села и градове с турски имена.

Общият брой на заселените на Балканския полуостров юруци достига 40 000 семейства.Така в някои райони на страната броят на преселените османлии достига до 40% от цялото население.

От юг през Египет се заселва една голяма вълна турскоговорещи цигани (ченгелар).

Така в Македония постепенно се турцизират градовете Прилеп, Битоля,  Велес и др.

- Кога българите започват да се завръшат в земите си?

- Към средата на ХVІ век в Македония преобладава турското население. Това се променя към края на ХVІ век. Тогава българското население започва да напуска планините и да се заселва в равнините – в по-плодородни райони на Македония

Постепено благодарение на своето трудолюбие те пръвръщат плодоронните полета на Македония в една от житниците на Османската империя.

Започва да се развива и животновъдството, предимно в планинските и полупланинските райони, където се изграждат стотици кошари, егреци и мандри.

Постепенно турското население започва да намалява по две причини: честите войни и големия брой на загиналите турци в боевете и периодично избухващите през ХІХ век епидемии от чума, холера, дезинтерия, които отнемат живота на стотици хиляди турци в резултата на значително по-ниската битова и здравна култура от българите.

В началото на ХVІІІ век започва и българизирането на градовете благодарение на развитие на занаятите и търговията.

- Кога ислямът прониква в Македония?

- Това става веднага след завоюването на България. То се изразява в ислямизация на местното българско население. Ислямизацията на българите в Македония протича по-бавно, отколкото в Мизия и Тракия. Този процес се развива отначало в районите около Солун и Кукуш.

Съществуват три версии относно технологията на помохамеданчването: преобладаващите групи от християни в България и в частност в Македония са ислямизирани насилствено; голяма част от богомилите се ислямизират доброволно, както става в Босна; една част от приелите исляма са се покръстили по икономически съображения – мохамеданите не са заплащали или са плащали почти нищожни данъци, което им дава възможност да реализират значителни икономически и социални превилегии.

- Каква е съдбата на българските християнски черкви?

- Джамията е символ на мохамеданското господство в покорените земи. Във всяко населено място се издига джамия, по-голямата част от тях са построени върху руините на хиляди български християнски черкви. Такава е съдбата на редица български черкви в Македония – Охрид, Скопие, Битоля и др.           

Османската държава води политика на активна конфронтация между двете религиозни общности.

В империята се провежда политика на неравноправие, изразяващо се с дискриминация на християните от страна на мюсюлманите и държавата - забранява им се да се обличат с пъстро облекло, да яздят кон в населените места, да носят оръжие, да провеждат публично религиозни церемонии и процесии.

Строят се високи и монументални джамии, които доминират сред градската или селска среда.

На преследване е подложено християнското духовенство.

Поданиците на османската империя се делят по религиозен признак на: мохамедани (правоверни) и немохамедани (неверници, гяури).

Внимателното проучване на статистическите данни показва, че мохамеданите са предимно ислямизирани местни жители. Подобна е картината и в селата на цяла Македония

Политиката на ислямизация продължава и през целия XVII век.

Внимателното проучване и анализиране на структурата на население по османските регистри показва, че няма турски преселници, а ислямизирани българи в различните градове и села на Македония под името помаци или торбеши.

- Но най-тежък за българите като че ли е кръвният данък…

- И с основание. Кръвният данък (чилик или девширме) се изразява в ежегодно подбиране и взимане на най-здравите, хубави и интелигентни  момчета между 5- и 6-годишна възраст, а по-късно и между 7 и 10 г., за да ги възпитат и превърнат в своеобразно зомбирани и ислямизирани войни, наричани еничари. Първите отряди еничари са формирани по времето на султан Мурад I през 1380 г.

Еничарският корпус непрекъснато расте и малко преди ликвидирането си наброява около 140 000 души.

Основният стремеж е младите еничари да бъдат денационализирани и асимилирани. По този начин те се превръщат във фанатични врагове на християнството и на своите кръвни братя и сестри. Кръвният данък се смята от поробените народи за един от най-тежките. Свидетелство са множеството народни песни и предания, разказващи за него. Последното споменаване за набиране на християни по девширме се отнася към началото на XVIII век.

През 1826 г. еничарския корпус е разпуснат, а еничарите са изклани.

Още томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.