Основаване на Българската народна македоно-одринска революционна организация

Българската народна македоно-одринска революционна организация (БНМОРО) е създадена на 4 май 1910 г. от група дейци от Солунски, Струмишки и Серски революционен окръг без сподвижниците на Яне Сандански, чиято задача е да извоюва автономия за Македония и Одринско. След затягането на младотурския режим през втората половина на 1909 г. и разпускането на националните организации с новия Закон за сдруженията много от бившите български революционни дейци отново се ориентират към нелегална дейност.

В края на декември 1909 г. Христо Чернопеев заедно с бившия деец на ВМОК Михаил Думбалаков, както и с Константин Самарджиев Джемото и Кочо Хаджиманов минават в нелегалност и обикалят Струмишко за възстановяване на революционната мрежа. Разпратено е съобщение до революционните комитети, което гласи:

„ВМРО, измамена в своите надежди от младотурците, възстановява кадрите си и започва отново борбата срещу тиранията. Всички борци по местата си. Всяко колебание и изневяра ще се наказва със смърт. Зад нас стои България с нейната мощна армия.”

През пролетта на 1910 г. дейци от Струмишки, Солунски и Серски окръг, заедно с дейци на ВМОК, се срещат в София и в циркуляр до ръководството на македонските дружества обявяват, че единствено оправдана и резултатна е революционната борба, водена открито в името на българската национална кауза, а хуриетът е обявен за хитър тактически ход, успял да заблуди ръководителите на ВМОРО.

В циркуляра Кюстендилският конгрес, избраното от него ръководство и Задграничното представителство (Христо Матов, Апостол Димитров и Христо Татарчев) са обявени за нелегитимни и се заявява, че Вътрешната организация е престанала да съществува.

Основаване на БНМОРО

На 4 май 1910 г. в София е свикано Учредително събрание, което поставя основите на БНМОРО. Резолюцията на събранието е подписана от Антон Бузуков, Димитър Думбалаков, Михаил Чаков, Стефан Чавдаров, Георги Мучитанов, Христо Чернопеев и Апостол Петков. Решено е да се образува нова Народна македоно-одринска революционна организация на национална почва със задача да извоюва автономията на Македония и Одринско като етап за духовното ни и политическо обединение. Решението на събранието твърди, че при създаването на ВМОРО борбата е била поставена на интернационална и сепаратистична почва: което според събранието е неприемливо и то осъжда опитите за интернационализиране на българската революционна организация. Приети са устав и организационен правилник и е избран Временен главен комитет, начело с бившия вътрешен деец Христо Чернопеев и бившия върховист Антон Бузуков. В комитета влизат още Тане Николов, Апостол Петков, Георги Занков и Димитър Ляпов.

На 1 август 1910 година във вестник „Камбана“ БНМОРО публикува „Позив към всички съмишленици на македоно-одринската освободителна кауза“, в който се заявява, че въоръжената намеса на България е гаранция за успеха на македоно-одринското освободително движение, защото: „…не може да има два идеала — държавен и национален“

БНМОРО се опитва да се изгради като единствена българска революционна структура и в Османската империя, и в България и така влиза в конфликт с ВМОРО, която благодарение на дейността на Тодор Александров се възражда в Скопски революционен окръг.

През май Чернопеев, Бозуков, Занков, Петков и Николов се срещат с Христо Матов във Варна.

В преговорите при посредничеството на Христо Попкоцев и Христо Цветков двете страни констатират, че нямат принципни различия за целта, средствата и задачите. Не успяват да се споразумеят за легитимността на структурите, като Матов отхвърля предложението за обща комисия.

Дейците на БНМОРО Чернопеев и Занков се срещат и с лидера на третата фракция в освободителното движение - Яне Сандански, но той се е самоизолирал и отказва съвместна дейност.

БНМОРО започва изграждането на местни структури, като Главният комитет нарежда да се започне с изборите на длъжностни лица. В края на юни войводите на БНМОРО започват да навлизат в районите си. На 29 юни границата минават Апостол Петков, Тане Николов и Продан Христов, последвани след няколко дни от Чернопеев, Чавдаров, Занков, Чаков и Михаил Скендеров.

Дейците на БНМОРО, подобно и на Христо Матов, смятат, че ролята на четническата тактика трябва да намалее, а въстанието като средство за постигане на целите отпада за сметка на терористичните методи, които могат да провокират намесата на България и Великите сили за решаване на Македонския въпрос.

При това единомислие в началото на 1911 г. Главният комитет на БНОМО отново се обръща към Скопските и Битолските дейци, като ги призовава да изпратят делегати на предстоящия конгрес на организацията. В отговор Петър Чаулев, Павел Христов, Христо Матов и Христо Цветков наричат членовете на БНМОРО отцепници и отказват да участват в конгреса ина организацията, но предлагат обща среща за обединение. Тя е проведена през февруари и е избрана комисия, която да съгласува принципите на общата дейност, в състав Христов и Александров за ВМОРО, Чернопеев и Бозуков за БНМОРО.

Обединение на ВМОК И ВМОРО

На 26 февруари 1911 г. БНМОРО се обединява с ВМОРО.

Комисията решава да се обединят двете организации като на базата на програмните документи на ВМОРО и БНМОРО определя основните принципи:

• в организацията се приемат само българи националисти;
• дейците извън Османската империя са само спомагателни членове;
• ЦК и ЗП се избират с писмено разбирателство между окръзите.

Така БНМОРО отстъпва в полза на запазване на утвърдената структура срещу налагане на българския национален характер на организацията, отразен и в новия Централен комитет — Александров, Чаулев, Чернопеев, с резервен член подполковник Александър Протогеров.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.