Особеностите на Османската империя

- Акад. Велев, след като запознахме читателите с осемте национални каузи на България от 1726 до 2012 г., нека  продължим с Вашия фундаментален труд, посветен на българите в Македония. Първият том от "История на българите от Македония" е вече по книжарниците, а до края на годината ще се появят втори и трети том… В предишните разговори по тази тема бяхме стигнали до падането ни под османско владичество.
Нека започнем с административното устройство на тази империя…

- Начело на османската държава стои султан с неограничена власт. От XVI век той е и духовен водач – халиф. Султанът управлява чрез издаване на фермани и ираде (укази) и ка¬нуннаме (закони), съобразени с шериата. Пръв помощник на султана е Великият везир, който стои начело на Държавния съвет (Дивана), съставен от седем везири. Османската държава е разделена на две административни области: това е Анатолия (Мала Азия) и Румели (Балканският полуостров). Седалището на този вилает е Одрин, по-късно става София. Българските земи са влизали в административната област Румелия.

- Откъде идва названието Румелия?

- Идва от изопачено название на Рим, както османците са наричали Византийската империя, то обозначавало османските владения на Балканите освен Босна. Всеки вилает се е управлявал от паша, а от XVI век - от везир. Начело на всеки санджак е имало санджак бей. Санджаците се подразделят на по-малки административни единици – вилаети, управлявани от субаши (войводи). От XVI век вилаетите са заменени от каази, а са управлявани от кадии (съдии). В следващите десетилетия вилаетите са разделени на нахии.

- А как са били третирани поданиците на Османската империя?

- В нея населението е било разделено на религиозни общности: правоверни и неверници, включени в законово признати религиозни общества (миллети). Те също са два вида: мюсюлмански миллет и източноправославен (рум миллет, т.е. гръцки миллет), който е бил под върховенството на гръцката Цариградска патриаршия. Заедно с гръцките духовници в българските земи се появили и гръцките църковни книги. Славянската литургия се запазила частично в селата. Двете независими славянски църкви — Пекската (Сръбската) и Охридската (Българската), впоследствие стават жертва на фанариотите.

- Тоест ние, българите, сме били третирани като скрито малцинство в рамките на гръцкия миллет?

- Да, и това положение продължава чак до признаването на Българската екзархия от империята, което става едва през 1870 г.
По време на османското владичество част от българския етнос е ислямизиран и съответно е включен в ислямския миллет. Техни наследници днес са ахряните (помаците). В Османската империя приемането на исляма водело до получаване на пълни права, което стимулирало поданиците ѝ да приемат тази религия.

- Но преобладаващото мнозинство от българите не се поддава нито на насилственото потурчване, нито на изкусителното с привилегиите си приемане на исляма… Сетне започва погърчването сред българското население, срещу което изригва отец Паисий: „О, неразумний юроде! Поради что се срамиш да се наричаш българин и не четеш, и не говориш своя език?“.

- След разкриването на Българската екзархия една част от хората с български етнически произход остават верни на Цариградската патриаршия. Това били т.нар. гъркомани, представляващи днес част от гръцката нация. Но българското духовенство и манастирите изиграват основна роля за съхраняване на родния си език, вяра и традициите ни. Според Г. С. Раковски от 1848 г. османското правителство започва в някои официални документи да отделя българите от рум миллета и да им дава народностно име: булгар миллет или български народ.

- Нека разгледаме по-обстойно религиозното устройство на Османската империя…

- Основният закон за вярата и правото е Коранът. По-късно върху него е създаден шериатът, представляващ сборник от избрани постъпки и изказвания на Мохамед. Единствени тълкуватели на Корана са улемите. В техни ръце е духовният живот на империята и те са обосновавали абсолютизма на султанската власт. Подготовката на религиозни водачи е ставала в духовните училища (медресета). В тях се изучава ислямско богословие и се подготвя османската интелигенция. А мюдерисите (преподавателите) в духовните училища са се ползвали с високо уважение сред административната йерархия.

- Каква е османската съдебна система?

- Съдебно-религиозната администрация в Османската империя се оглавява от шейх юл-исляма. Тя осъществява надзор по спазването на религиозните закони и установените норми на шариатското право. Османският султан е най-висшият правосъден орган в държавата. Той е и върховен съдия. Всеки донос до султана се проверява от негови служители, които имат правомощия да наказват със смърт и да конфискуват имуществото на длъжностните лица, злоупотребили с властта си.
Държавният съвет на Османската империя (Диванът) е едновременно висш орган на управление и висш съд, който е призван да поправя несправедливостта.

- Коя е висшата военносъдебна длъжност в империята?

- Тя е тази на кадъаскера – висш военен съдия, който е пряко подчинен на шейх юл-исляма и заедно с това член на Дивана. Първоначално кадъаскерът се произнася само по военни въпроси, но кадъаскерите следят за прилагането на религиозния закон, предлагат на султана да назначава или уволнява местните кадии. Те са последна инстанция при разглеждането и решаването на дела от областта на мюсюлманското религиозно право.

- Стигнахме до по-ниските етажи ни съдебната система… Кои са били те?

- Великите и малките молли са по-долна инстанция в съдебната система. С правораздаване са се занимавали и мутафишиите, наибите и кадиите. Османските съдебни органи са устроени според шариата да прилагат религиозните закони. На тях са били подсъдни всички съдебни дела независимо от техния характер – граждански, търговски или наказателни.

- А кадиите?

- Кадиите са правораздавали, прилагайки шариата и кануните в каазите. Те са и с нотариални и съдебно-надзорни функции по изпълнението на съдебните решения, спазването на законите и т.н. По-интересно е османското съдопроизводство, в което съдебният процес изисквал задължителното присъствие на двете страни. Основните доказателствени средства са доброволното самопризнание и свидетелските показания. Свидетелите не трябва да бъдат принуждавани да свидетелстват насила, обаче отказът от даване на показания се третира като нарушение на религиозното задължение. И още нещо любопитно - показанията на един мюсюлманин били равнозначни на показанията на две жени мюсюлманки…

- Кога започват реформите в османската съдебна система?

- През ноември 1839 г. султан Абдул Меджид оповестява Хатишерифа, който бележи началото на т.нар. реформи. През 1856 г. Хатихумаюнът обявява нова реформа в съдебната система, като създава смесени съдилища – религиозни и светски, за мюсюлмани и иноверци. През март 1868 г. е приет Основен устав на Върховния съвет на правосъдието на османската държава. С него се отделя изпълнителната от съдебната власт, за да се осигури самостоятелна съдебна система и правосъдие, като се създава Върховен редовен съд. През XIX век Високата порта пристъпва към създаването на ново светско законодателство. В областта на гражданското право е приет и обнародван през 1869 г. Граждански законник, известен под наименованието Менжеле. Присъдите в османските съдилища са се обосновавали с илями (съдебните решения). Но съдебната дискриминация към християните е уникална. В съда са се признавали само показанията и клетвата на правоверните (мюсюлманите). Корупцията в правораздаването също е била уникална. Това още повече е засилвало безправието в империята.

- Османската империя е била военно-феодална държава. Каква е основата на военноадминистративното й устройство?

- В основата на нейното военноадминистративно устройство е спахилъкът – поземлено владение, което е свързано с военни задължения към султанската власт. Спахиите представляват основното ядро на военната сила на империята. Те имат две основни задължения: да организират и ръководят основата на военната сила на империята -  спахийската конница, и да осигуряват събирането на данъците за издръжка на войската и държавната администрация. До XVI век държателите - управители на спахилъци, са мохамедани, но след това такива са могли да бъдат и християни. Османската власт и администрация се е крепяла преди всичко върху ефективите на войската. Това са спахийската конница, еничарският корпус, военизираните формации - башибозук, юруци, мюселеми, мартолоси, войнуци, мустафхъзи, дервендии, соколари, оризари  и др.

- А чиновниците?

- Да, на територията на империята е съществувала и голяма мрежа от държавни чиновници, които крепят властта. Местната администрация се е управлявала от кадии, бейове, емини и амили (данъчни чиновници), мехтесиби (контрольори на пазарите), кехаи (старейшини), мютевили (управители на вакъфи), муфтяреи (селски кметове), заптиета (полицаи) и куруджии (пъдари).

Автор Румен Леонидов

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25.00 лв.