ОСВОБОЖДАВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ ОТ ВИЗАНТИЙСКО ВЛАДИЧЕСТВО (1185-1187)

ВЪСТАНИЕТО НА БРАТЯТА ПЕТЪР И АСЕН I

В продължение на 185 г. българите водят епични борби за националното си освобождение от Византийското владичество. Многобройните въстания свидетелстват за този неутолим стремеж за свобода.

ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ВДИГАНЕ НА ВЪСТАНИЕТО

През 1185 г. Византия преживява сериозна държавна криза:

• Норманите окупират Албания и Македония, като превземат Солун и достигат крепостта Серес, с тенденция да продължат към Одрин и Цариград.
• Сръбският жупан Стефан и маджарите настъпват от запад и достигат до Средец.
• В империята се вдигат няколко въстания, едното от които завършва с убийството на императора Андроник I и възкачване на престола на Исак II Ангел.
• Настъпва стопански упадък, съчетан със силна конкуренция на републиките Венеция, Генуа и Пиза.
• Налагането на допълнителен данък за българското население.

При тази обстановка във Византия на 26 октомври 1185 г., навръх празника на св. Димитър Солунски, когато в гр. Търново се освещава едноименната черква, братята Теодор (приел при коронацията му името на „светия цар Петър“) и Иван Асен Белгун, вдигат въстание.

Въстанието обхваща цяла Северна България. Към него се присъединяват и власите, живеещи на север от Дунав. Всичко е добре организирано, което и допринася за крайния успех.

През 1185 г. византийската войска начело с чичото на императора, севастократорът Йоан, се отправя към въстаналата област. До сражение не се стигнало поради отстраняването на севастократора от заемания пост по подозрение, че участва в заговор срещу императора. На негово място е назначен Йоан Кантакузин, чиято войска е разбита от въстаниците.

За да се справи с все по-разширяващото се влияние на въстанието, императорът изпраща нова войска, този път начело с прославения военачалник Алексей Врана. Но той, вместо да поведе армията срещу българите, тръгва към Цариград, за да вземе участие във военен преврат срещу императора. Заговорът е потушен.

През 1185 г. византийският император лично предприема мощен поход срещу въстаниците, в резултат на което българите са принудени да се оттеглет на север от Дунава, където търсят помощ от куманите. Щом византийската войска се оттегля, българите отново се завръщат, заедно с куманската конница и завземат почти цяла Северна България.

Още при обявяването на въстанието през 1185 г. Петър е провъзгласен за български цар. С този акт окончателно е обявена независимостта на България и се поставя началото на Второто българско царство

По същото време се вдигат на бунт и българите в Македония, начело на които е Добромир Хриз.

През 1195 г. България си връща Белградската и Браничевска области, а след това българската войска се насочва към Ниш.

През пролетта на 1196 г. българите разгромяват византийските войски в Беломорието като пленяват севастократорът Исак, зет на императора. Следва нова серия от тежки сражения с византийците, най-вече в Родопската област и Македония.

През 1187 г. за цар на България е избран Асен I (1187-1196).

През 1187 г. императорът Исак II Ангел предприема нов поход към Ловеч. Крепостта обаче организира много добре отбраната си и успешно отбива всички атаки на ромеите. Това ги принуждава да искат мир. Слюченият договор за мир предвижда признаване независимостта на България, в рамките на която влизат Северна България и част от Тракия.

През 1190 г. император Исак ІІ Ангел прави опит да възстанови властта си върху българските земи. Тогава в Тревненския проход Иван І Асен устройва засада на войските му и му нанася тежко поражение, в резултат на което императорската армия е разгромена и побягва панически.

През 1191 г. българската войска настъпва към Триадица (Сердика), след което се разделя на две части. Едната част тръгва към Ниш; а другата част настъпва по течението на Горна Струма, достигайки до Стуби (днешното с. Стуб на р. Рила). По този начин войската на цар Асен І достига границата на историко-географската област Македония, без да навлизат в нея.

По същото време Македония е нападната от сръбския жупан Стефан Неман, който разорява град Скопие. Това е първият сериозен опит на Сърбия да проникне в Македония. В отговор на това нападение, при р. Морава византийците пресрещат силите на сръбския жупан и ги унищожават.

През 1195 г. българските войски се насочват към Средецка област, чието освобождаване е първостепенна задача. След което под предводителството на цар Иван І Асен армията му тръгва по средното и долното течение на р. Струма и завзема гр. Мелник и гр. Струмица, достигайки до крепостта Сяр (Серес).

На следващата година българската войска прави опит да превземе и Сяр. Отбраната на района се осъществява от Исак Комнин, императорския зет, който нарежда крепостта да бъде допълнително укрепена. Въпреки това българите окупират Серска област и стигат при Амфипол (днес Неохорион) до Егейския бряг. Така цар Иван І Асен установява трайно властта си по средното течение на р. Струма.

В същото време в района на средното течение на реките Струма и Вардар българите се вдигат на въстание, предвождани от болярина Добромир Хриз. Днешните македонисти в Скопие упорито пропагандират този водач на въстаниците като първия независим македонски владетел, без да имат никакво доказателство.

Още преди 60-80 години големите български историци проф. Васил Златарски и проф. Петър Мутафчиев представиха достатъчно убедителни доказателства за българската национална принадлежност на Добромир Хриз.

МАКЕДОНИЯ ЗАПОЧВА ДА СЕ НАРИЧА „ДОЛНА ЗЕМЯ“

След освобождаването и присъединяването ѝ към България Македония придобива названието Долна земя, за да се разграничава от Северна България, наречена Горна земя. За това свидетелствува издадената грамота от българския цар Константин Асен (1258-1278), дадена на манастира „Св.Георги Бързи“ край Скопие. Названието Долна земя срещаме и в добавките към българския превод на Манасиевата хроника от XIV век.

След 1202 г. в Македония е въведено ново административно деление, което разделя областта на райони (хори). Създадени са четири района: Скопски, Прилепски, Деволски и Арбанашки (Албания). Охридската архиепископия продължава да носи името българска.

Цялото многотомно издание можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв.