Отмъстителната акция на Иван Михайлов (Горноджумайските събития)

Веднага след погребението на Тодор Александров новоназначеният член на ръководството Иван (Ванче) Михайлов започва широка отмъстителна акция. Той организира среща на 12 септември 1924 г. в Горна Джумая, на която да се реши съдбата на ВМРО, станала по-късно известна като Горноджумайските събития.                          

Заедно с Йордан Гюрков, Кирил Дрангов, Панчо Михайлов, Кирил Пърличев, Георги Баждаров, Наум Томалевски и Иван Караджов решават и наказват чрез разстрел моралните виновниците за убийството на Тодор Александров - Алеко Василев и Георги Атанасов.

В деня на срещата Горна Джумая е затворена от въоръжени чети на ВМРО, а българската армия и власт остават неутрални.

Кирил Пърличев и Георги Баждаров се застъпват за Александър Протогеров и той е оставен жив. Като член на ЦК Протогеров подписва окръжно за откриване и наказване на физическите убийци на Тодор Александров.         

Акция за прочистване на ВМРО от леви елементи

Успоредно с това започва прочистване на крайно левите македонски революционери в София, Пловдив и други градове, като за няколко дни са убити над 20 души.

Сред тях са Димо Хаджидимов, Владислав Ковачев, Чудомир Кантарджиев, Георги Скрижовски и Александър Буйнов.

На 23 декември 1924 г. в Милано е убит и бившият член на ЦК Петър Чаулев.

В междуособиците за периода 1924-1926 г. загиват общо 76 души.

Политически събития, съпътстващи убийството на Тодор Александров

Междувременно противоречията сред ръководните дейци на ВМРО се задълбочават.                                                   

Като противодействие на крутите мерки, взети от секретаря на ЦК на ВМРО Иван Михайлов, Тодор Паница и Ризо Ризов посредством Панко Брашнаров създават Временен инициативен комитет във Велес, който чрез българските емигранти в Ниш започва издаването на вестник „Федерасион Балканик”.  Установяват се контакти и с Щип, Скопие, Прилеп.

Състав на Временния инициативен комитет

В новоизбрания ЦК влизат Димитър Влахов, Панко Брашнаров, Христо Янков, Георги Занков, а по-късно и Димитър Арнаудов, а за кандидат-членове на ЦК са избрани Владимир Поптомов, Павел Шатев и Ризо Ризов.

Временният инициативният комитет се ръководи от принципите, залегнали в Майския манифест на ВМРО от 1924 г.

Тези принципи предвиждат създаване на независима Македония в рамките на географските и икономическите ѝ граници, а също и обща Балканска федерация.

В организацията членуват представители на:

• Народна федеративна партия (или Серска група);
• Емигрантски комунистически съюз;
• Македонска федеративна организация;
• Илинденска организация.

Централният комитет на организацията е със седалище Виена, а от 1929 г. - Берлин.

Дейността ѝ е направлявана пряко от Балкански федеративен център на Коминтерна, начело с Георги Димитров.

Конференция на Балканските комунистически партии

Междувременно през декември 1923 г. в Москва се провежда VI конференция на Балканската комунистическа федерация, на която в доклада на генералния секретар на Коминтерна Васил Коларов за първи път се препоръчва в Македония българите, турците, гърците, сърбите и други народностни групи да се обединят в „македонски народ“.

Решенията на конференцията променят политиката на Българската комунистическа партия (БКП), която дотогава поддържа, че българският национален въпрос ще се реши, като се създадат Добруджанска, Македонска и Тракийска Съветски републики в рамките на Балканската федерация, в които правата на българите ще бъдат гарантирани.

След тази конференция БКП започва да прокарва идеята за формиране на отделни добруджанска, македонска и тракийска народност от българите в тези области.

Подписване на протокол за обединение на  Македонските революционни организации

На 30 април ЦК на ВМРО и ЦК на МФО подписват и протокол за обединение на македонското революционна движение. В него се декларира, че двете организации се помиряват и се ориентират към създаване на единен балкански фронт и към сътрудничество с балканските компартии и СССР.

Протоколът предвижда обединението на двете организации да стане на общ конгрес, свикан според устава и правилника на ВМРО.

В този смисъл организацията скъсва всякакви връзки и със софийското правителство и обявява, че ще води борба с неговата политика. Тези няколко документа, създадени от двете организации с активното посредничество на съветските представители, не са предвидени за публикуване. Поради това ЦК на ВМРО решава да оповести чрез манифест за станалото помирение и принципите, на които то се основава.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.