Отношение на ВМОРО към България и Българската екзархия

ВМОРО приема България като естествена база за снабдяване, подготовка и проникване в Македония на македоно-одринските революционери.

По-голямата част от дейците на организацията са учили и получили образование в България или в екзархийските училища в Македония и Одринско.

Безспорно България е майка закрилница на македонските българи:

• Тук се редактират и издават вестници и печатни материали на организацията.
• На територията на България  се организират многобройни комитети на бежанците от Македония и Одринско. Повечето от тях ченуват във ВМОРО или се намират под нейното влияние и ръководство.
• В България се формират и въоръжените чети, които от специално уредени пунктове на границата, по предварително изградени канали се прехвърлят до всички райони на организационната територия.
• Тук се складира и оръжието, мунициите и революционната литература.
• Тук намират подслон преследваните, ранените и болните революционери.

През 1905 г. членът на ЦК на ВМОРО Борис Мончев пише: „…Българското княжество, безспорно е, че то е принесло неоценими заслуги на Организацията и на освободителното дело. Безбройните доказателства, които българският народ е дал за пълната си с нас солидарност, не дават да се заличат тъй лесно чувствата на благодарност от страна на Организацията и на роба. Да се твърди противното, би било едно умишлено извъртане на истината, което всеки истински деец трябва да осъди”.

Българските правителства, независимо от това кой стои начело, винаги са подпомагали със средства и оръжие македонското революционно движение. Това е ставало посредством вноски, правени в касите на емигранските организации. Понякога поради външен натиск българските правителства са принуждавани да вземат мерки срещу революционните дейци, но тези мерки имат формален и недействителен характер.          

Нека да припомним, че в София се намира седалището на Задграничното представителство на организационното ръководство. То представлява организацията пред външния свят, координира нейната дейност и обединява усилията за преодоляване на трудностите в борбата.

Свои представителства в България имат и отделните революционни окръзи, които изпълняват сходни функции.

Ръководителите на ВМОРО не демонстрират открито контакти с България, за да не се компрометират активно действащите връзки с революционното движение в Македония.

Петър Попарсов по-късно заявява: „ Лозунгът беше: далеч от България! Не за това, че тя бе виновница за положението в Македония, ами защото всяко подозрение за нейна намеса можеше да напакости и ней, и на делото, което трябваше да си запази своя чисто вътрешен македонски характер. Върху тези ясни и точно определени основи се образува първият таен Комитет за придобиване политическите права на Македония, дадени ѝ от Берлинския договор, от който сетне се разви тъй наречената Вътрешна М. Р. организация.

След Рилския конгрес ВМОРО активизира  сътрудничеството с българските власти. През Балканските войни и Първата световна война ВМОРО изцяло се поставя в услуга на българската държава.

Отношение на ВМОРО към Българската екзархия

Българската екзархия развива огромна просветна и културна дийност в Македония и Одринско. Нейната основна цел е защита на българската национална идентичност на всички българи. За тази цел тя открива 1230 училища в Македония и Одринско. Чрез тях тя сее просвета и национално самочуствие на всички поколения българи.

Естеството на нейната дейност я задължава да се дистанцира от всякакви революционни прояви, които могат да застрашат целостта и активността на нейната образователна и възпитателна в български национален дух система.

Затова тя поддържа коректни отношения с турските власти, от които зависи нейното съществуване като институция.

Нека да не се забравя, че въпреки миротворческия характер на нейните действия, просветната система на Екзархията създава онова поколение от революционери, което изнесе голямата битка за национално освобождение на Македония и Одринско. Нейната дейност изцяло е насочена към запазване на принадлежността на местното население към българската църква, просвета и култура.

Мрежата на ВМОРО възниква основно в екзархийски училища като Солунската и Одринската български мъжки гимназии.

Факт е също, че голяма част от ръководителите на организацията, като Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров, Пере Тошев и други, са били български учители в училища на Екзархията.

Сътрудничеството между Екзархията и революционните организации се изразява в назначаване за учители в Македония хора по списък, предварително подготвен от задграничното представителство на ВМОРО в София.

В периода 1904-1908 г., по време на съпротивата срещу гръцката и сръбската въоръжени пропаганди, ВМОРО активно защитава енориите на Екзархията от патриаршистите гъркомани и сърбомани.

Сдържаното отношение на Екзархията към призивите за въоръжена борба е естествено, защото подобни методи я поставят в неизгодно положение пред Портата и рискуват да провалят основните ѝ дейности — религиозна и просветна.

Вярно е, че в отделни периоди от време възникват известни противоречия между двете институции, но те винаги са се разрешавали добронамерено. тъй като крайните цели са били сходни.

Всъщност междуособиците са били израз на различията относно средствата за постигане на целта — освобождението на българите в Македония и Одринско. 

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.