Отношението на Александър Стамболийски към ВМРО

Наред със своя реформаторски дух Александър Стамболийски налага авторитарен режим и се проявява като диктатор. Той прави сериозен опит да субординира ВМРО и нейната националноосвободителна дейност

Като всички авторитарни популисти А. Стамболийски е настроен да решава вътрешните проблеми на държавата, които след Първата световна война са действително тежки.

Изхождайки от своята идеология за съсловната власт и опитите му да я наложи у нас, той неглижира поведението на политическите партии по това време и не проявява никакъв интерес към националноосвободителното движение в Македония и нейния ръководител и организатор ВМРО.

Неговото отношение към организацията отначало е пренебрежително, но след като не успява да я постави под свое подчинение, той демонстрира негативно и дори враждебно отношение към българите в Македония и националната ни политика по Македонския въпрос.

Стамболийски се проявява като политик, който като че ли не е чувал за героичната борба на ВМРО за освобождението на Македония и съпричастността към тази борба на целия български народ.

По време на управлението на БЗНС ВМРО е стройна и добре действаща организация посредством своя четнически институт в Македония.

Основните бази на организацията са концентрирани в Пиринска Македония. ВМРО успява да наложи свой ред и дисциплина, които са обявени от управляващата партия – БЗНС за „Държава в държавата”.

А ВМРО не подкрепя позицията на правителството на Александър Стамболийски заради неговата сервилна позиция към Кралска Югославия и заради антимакедонската лексика на неговите речи.

В публични изказвания той се отнася пренебрежително, а понякога и обидно, към македонските революционери и ВМРО.

За да окаже натиск върху организацията, правителството започва да поддържа фракционната организация – Федерална македоно-одринска революционна организация (ФМОРО). Нещо повече - то прави опит силово да завземе Пиринския край чрез нейните поддръжници. ВМРО реагира остро и с въоръжени акции прогонва четите на ФМОРО, като по този начин се явява като открита опозиция на правителството.

Постъпките и поведението на Стамболийски към Македония и българите там са необясними.

При посещение в Белград, за да се хареса на сръбските политици, Александър Стамболийски прави открита антибългарска декларация.

Ето част от текста на тази декларация:

„Кой мисли за Македония?

Ние не искаме Македония, ние не ще се биеме с вас за нея, не само защото сме разоръжени, но да бихме могли, пак няма да се бием.

Вие да бяхте ни поднесли на тепсия самата Македония днес, ние няма да я приемем, не само защото не желаеме да повтаряме миналото, като дохождаме във вечни конфликти с нашите съседи, но и защото дълбоко вярваме, че никой при това положение така лесно не може да владее македонците.

Ние казваме, нека са ви халал.

Вие, обаче, които вземахте цялата им земя, трябва да приберете и самите тях. Ето големия въпрос, върху който вие трябва дълбоко да се замислите.

Вие не искате да се казват българи, а ги наричате славяни.

Добре, третирайте ги каквито искате, но направете всичко възможно, те да се завърнат по огнищата си и да заживеят легално.”

А ето как му отговаря Тодор Александров:

„Стамболийски знаеше и често го е заявявал, че единствен негов силен и страшен противник, който виси, като ножа на гилотината над неговата глава, т.е. на Земледелския съюз, то е ВМР Организация.

Давайки си сметка за нейната морална и физична сила, той прибягна до всички простени и непростени средства за борба.

Ходи в Белград. В тайни съвещания между него и Пашич, от една страна; а Коста Тодоров, земледелски пълномощен министър и Нинчич, министър на външните дела, от друга, уреждаха, обмислюваха средствата за унищожението на ВМР Организация.

Организира, организираше и по-рано банди от ония изроди, които ВМР Организация беше осъдила на смърт за вулгарни кражби, насилия, изнасилвания, палежи, грабежи и пр., и пр. в нещастна Македония, пращаше ги срещу ВМРО, снабдявайки ги с пари и пушки, водени от погранични околийски началници и т.н. Обаче тия банди бяха гонени и от населението, и от четите на ВМРО вътре. Разпилявани, хващани и някои избивани, останките се връщаха в България под закрилата на властта и продължаваха същите мародерства и тук в България.“.

По-късно Иван Михайлов твърди, че такава политика на пълна дезинтересованост от страна на държавата към българите в КСХС ще доведе дотам, че скоро сърбите ще започнат да търсят някакво югославско малцинство у нас.

И се оказва прав.

Прерастване на конфликта между правителството и ВМРО във война

На 30 май 1921 г. военният министър Александър Димитров се среща в Белград с министър-председателя на югославското кралство Никола Пашич и му обещава правителството да предприеме мерки, в резултат на които да не пропуска чети в Македония.

За да осъществи това обещание, земеделското правителство подкрепя новосъздадената Македонска федеративна организация, с помощта на която смята да поведе борба срещу ВМРО.

По този начин правителството на БЗНС и ВМРО влизат в остър конфликт.

В резултат на това противопоставяне правителствените служители на БЗНС Борис Козлев, Никола Кушев, Гьорче Петров и Александър Димитров са убити от членове на ВМРО.

В отговор на тези екзекуции в окръзите София, Кюстендил и Петрич е обявено военно положение.

Министърът на вътрешните работи Райко Даскалов нарежда да се предприеме преследване на дейците на организацията в Неврокопско. По-късно той също е убит.

Горчивият резултат от управлението на БЗНС

БЗНС печели всички проведени след войната избори. Ръководителите на БЗНС са убедени, че  контролират изцяло политическия живот и властта в страната.

Реалното положение е по-различно.

Лидерите на старите традиционни партии имат богат политически опит. Те успяват бързо да организират своите сили, като използват проявения негативизъм към българския офицерски корпус на ръководството на БЗНС, за да го привлекат за съюзник.

Чрез Военния съюз тези партии всъщност  контролират армията. На тяхна страна са дипломатическият корпус, държавните служители и пр. Почти цялата интелигенция стои в опозиция на правителството. Конфликтът между властите и професорите в университета завършва с победа на академичното ръководство.

Самият БЗНС не е единен. В него текат разложителни процеси, които намаляват силите му. Българското село е зад БЗНС, но градовете подкрепят опозицията. Властта може да се крепи не само от широкото народно движение, но и от институции и механизми, които са извън контрола на земеделците. Това обяснява защо те толкова бързо и лесно са отстранени от власт.

Към всичко това би трябвало да се добави и фактът, че както министър-председателят А. Стамболийски, така и други ръководни дейци на БЗНС се главозамайват от властта.

На тази основа те проявяват политическо късогледство, което се оказва фатално за тяхното управление.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.