Отношението на Русия към Македонския въпрос

Русия - вековен защитник на Сърбия и на нейните геостратегически интереси на Балканите

Сърбия винаги е била верен и важен съюзник на Русия. Като изключим краткия период на конфронтация между Титова Югославия и СССР,

Русия остана единственият верен приятел на Сърбия. Затова и руската политика по отношение на Македония представлява отражение на сръбската политическа концепция - самостоятелна Македония под политическия чадър на Сърбия.

Днес Русия продължава да осъществява политическа протекция не само спрямо Сърбия, но и към Македония.

Неотдавна руският външен министър Сергей Лавров посети Скопие и Охрид, както и Подгорица, където води разговори с ръководителите на Сърбия и Черна гора. От октомври 2010 г. до април 2011 г. в Белград на посещения бяха президентът Дмитрий Медведев и премиерът Владимир Путин.

Такова посещение направи и външният министър на Русия Сергей Лавров. Всъщност, това посещение предизвика изненада. То беше съпроводено с предаването на македонските държавници копия от архивни документи, които са важни за македонската история.

От Скопие побързаха да съобщят: „Од архивските документи, пак, што ке и' бидат предадени на Македониjа, три претставуват белешки за животот и активностите на Крсте Петков Мисирков додека бил во Русиjа, мегу другото и за мобилизираньето на македонските студенти таму за македонската кауза. Еден од документите е извештаj од рускиот конзулат во Битола за почетокот на Крушевското востание. Лавров ке ни донесе и копиjа на преписката на руските представништва во Истамбул и во Скопиjе за самобитността на македонската нациjа и за тоа колку се решени Македонците да се обединат во една држава, а ке ни биде предадена и копиjа и од разговорот на рускиот цар со рускиот дипломат Орлов за тоа колку е посебна македонската нациjа…" („Утрински весник", 20 април 2011 г.).

За нас българите този жест е политическа провокация, защото той засяга и българската история.

Известно е, че през 1997 г. Институтът по славянознание и балканистика в Москва издаде История на литературите на западните и южните славяни, в три тома. В тях всички творци- възрожденци от Македония бяха посочени като принадлежащи на българската литература. Търсенето на исторически сламки с противоположни на руските лингвисти становища е опит да се уязви България и да се посегне върху нейното историческо наследство.

Позицията на московските литературоведи от 1997 г. възмути послушниците на македонистичната доктрина. Тогава македонският мастит поет Анте Поповски публикува на цяла страница във в. Нова Македония (4-5 октомври 1997 г.) статията  „Македонската икона и руската секира“. Това беше първи опит след отмирането на тоталитаризма в Русия учените там да си кажат тежката дума по един изкуствено създаден проблем, засягащ кардинално България.

Днес този изкуствено създаден проблем отново се разпалва с посещението на Сергей Лавров в Скопие. „Документите“ за „самобитността на македонската нация“, който той занесе там, са ново доказателство, че политиката на Русия и днес се основава на правилото Разделяй и владей.

Известно е, че колоси в литературознанието, лингвистиката и историята като академиците Генадий Литаврин, Игор Калиганов, професор Дмитрий Оболенский, работещ в Оксфорд, и много други са казали тежката си дума по въпроса на корените на културата в България и Македония.

Академик Литаврин твърди: „Славянското население на Македония в средните векове се чувствало и именувало себе си като „българско“, което е отразено и в царските титули, дори и тогава, когато столици на българската държава били македонските градове Охрид и Преспа… Затова са без всякакви основания твърденията за съществуването на етнокултурни специфики на славянското население в географската област Македония и в епохата на Първото българско царство. Подобни твърдения нямат ни най-малката подкрепа в запазените писмени и исторически паметници…“.

Явно е, че документите, които занесе господин Лавров в Скопие, са измъкнати от архивохранилищата на Коминтерна, когато трябваше да се сътворяват нови нации и народи, според рецептата на Йосиф Висарионович.

Историята е съхранила целия театър с македонските студенти в Царска Русия, когато няколко от тях, платени от тогавашния сръбски посланик Стоян Новакович, създаваха кръжоци и пишеха „македонската“ история.

Посещението на Лавров в Скопие разкрива нов момент от руската стратегия за Р Македония. И тази стратегия произтича отново от решимостта на България да се откъсне от стоманената прегръдка на Москва.

Активизирането на руската политика в Македония ще провокира бурни отрицателни реакции в София.

Акции, като тази на Лавров в Скопие, безспорно всяват смут в средите на тези, които са отдали живота си на истината в полето на историята.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25 лв.