Отношението на ВМРО към съдбата на българите в Македония

Новосъздадената ВМРО не остава безучастна към съдбата на българите в Македония, като в началото се опитва да се приспособи към политическата ситуация.

Демократическата партия на Л. Давидович изпраща специално лице от Велес в София, което се среща с ръководителите на ВМРО.

Като посредник в преговорите участва и югославският посланик в България М. Дмитриевич.

Преговорите се воят на следната платформа:

• връщане на македонските емигранти от България;
• даване на държавни служби на интелигенцията, която би се завърнала;
• признаване на местния диалект.

Както се вижда, вече се заговорва за „местен диалект” с перспектива той да се противопостави на българския език. 

По всяка вероятност в София не се постига окончателно споразумение, затова не след дълго М. Дмитриевич отива в Щипско да се срещне с Т. Александров. Натам се отправя и Л. Давидович.

След тази мистериозна среща Демократическата партия призовава македонските българи да гласуват за нейните кандидати, като открито говори, че е постигнато споразумение със София и с ВМРО.

В този момент на най-сериозен сблъсък в Югославия буржоазията прибягва до гласовете на българите в Македония, макар на думи да отрича тяхното съществуване.

Засега липсва документация, от която може да се заключи какъв е изходът от преговорите между демократите и ВМРО. По косвен път стигаме до извода, че те не завършват благополучно.

Демократите агитират и разпространяват версията, че са постигнали договореност с ВМРО, но това не се потвърждава от нейната дейност.

Тодор Александров нарежда ВМРО да подкрепи комунистите на изборите

В навечерието на изборите за конституция Тодор Александров нарежда на населението да гласува за комунистическата листа.

ВМРО в лицето на Тодор Александров дава морален кредит на комунистическата листа, като с това се надява да увлече в редовете си по-голямата част от народа във Вардарска Македония.

В деня на изборите комунистите печелят неповторима победа в буржоазна Югославия и в Македония. Те изпращат в Народната скупщина 59 народни представители, от които 15 избрани в Македония, при все че там гласуват само 55% от лицата, включени в избирателните списъци.

Загубата на изборите тласка окупаторите към нови репресии над българското население

Започва да се прилага в масови размери и записването в армията на лицата, опасни за властта. Стига се дотам, че младежите от 20- до 24-годишна възраст са свикани като новобранци, макар да са отбили военната си служба в други армии и да имат уволнителни билети.

Като отговор от това селяните масово бягат в горите и зад граница. Обезлюдяват се цели села. Поради това министърът на вътрешните работи М. Драшкович обявява „амнистия” за всички избягали.

Връх на следизборния терор и дискриминацията е издаване на наредба, съобщена на 29 срещу 30 декември 1920 г. от правителството на М. Веснич.  Под предлог, че се готви преврат, се забранява пропагандната дейност на комунистическата партия (ЮКП), на революционните профсъюзи и на Съюза на комунистическата младеж.

Въвежда се строга цензура на печата, забранява се правото на събрания и демонстрации и пр. ЮКП е поставена извън закона.

При слабостта ѝ и нейната неспособност за акция недоволството на работниците и селяните се изражда в терористични действия.            Ръководството на партията няма нищо общо с атентатите, въпреки това правителството хвърля цялото обвинение върху комунистите.

В Македония се провеждат множество съдебни процеси срещу подпомагането и укриването на ВМРО-вските чети и срещу дейността на комунистите в полза на откъсването на Македония от кралството.

Опозиционните партии изоставят тезата, че македонците са сърби

Специално проучване изисква фактът, че в началото и средата на 30-те години опозиционните партии в Югославия почти напълно изоставят тезата, че македонците са сърби, но продължават да отричат българската им принадлежност.

Забелязва се връщане към македонизма на Стоян Новакович от края на XIX век.

В същото време КП и комунистическия интернационал започват пропаганда в полза на признаване на македонците като национална индивидуалност.

Вследствие на това комунистите в Македония по необходимост приемат за свой негласен девиз: „По-добре македонци, отколкото сърби”.

Към това ги тласкат терорът, преследванията и нескончаемите убийства над онези, които се изявяват като българи. Стъпването на позициите на „македонизма” показва, че асимилирането на македонските българи не е успяло, че Македония не може да бъде сърбизирана.

Това признават и официалните сръбски лица, които са част от държавния апарат. Когато „соколите” от Вардарска Македония посещават България през 1935 г., те се държат в София като българи.

Известявайки за това министър-председателя, вардарският бан пише, че сърбите не са в „необходимата степен национално утвърдени” в Македония и че трябва да се „положат най-сериозни грижи за националното преобразяване на тези хора”.

А на 8 август 1940 г. югославският посланик в София препраща до М. Стоядинович едно изложение, получено от Вардарска Македония, в което се заявява: „Трябва всички да знаят, че… Македония не само не е изгубена за българския народ, но, обратно, в нея днес съществува по-здрав български дух, отколкото когато и да било. Някои се изтъкват като македонци, но това се прави поради ужасната реакция, която предизвиква сред сърбите името българин.“ Заключението е, че „сърбите никак не са успели в Македония”, че населението има „големи симпатии спрямо Русия”, а „общото народно желание е: циганин да дойде, само сърбинът да си отиде”.

По време на 28-годишното управление на Вардарска Македония правителството на Кралство Югославия не успя да постигне своята стратегическа цел да денационализира българското население във Вардарска Македония и да превърне националната му идентичност в сръбска.

По време на Втората световна война тяхната самоувереност, че са превърнали българите в сърби, рухна.

Триумфалното посрещате на българската армия с арки с надписи „Добре дошли братя освободители”, бурната народна радост, изразяваща се в песни и хора, много цветя и литийни църковни шествия бе ярко свидетелство, че българският дух е жив.

Тази ситуация кара югославските комунисти да се обърнат към Доктрината на Стоян Новакович за „Македонизма”, която проповядва – „Вие не сте сърби, нито българи, а македонци”.

Тази доктрина, облечена в идеологемите на Коминтерна, се превърна в „Доктрина на неомакедонизма”, която започва да се налага с огън и меч във Вардарска Македония, а след 9.9.1944 г. и в Пиринска Македония.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв

Сподели във Facebook