Парижкият мирен договор и последиците за България
Откъс от „История на българите от Македония“ на акад. Григор ВЕЛЕВ
Договорът е подписан в Париж между държавите от антихитлеристката коалиция и България, Италия, Румъния, Унгария и Финландия. Този договор урежда статута на петте държави след края на Втората световна война и им дават възможност да се включат в Организацията на обединените нации.
От българска страна под договора слагат подписите си Кимон Георгиев, Александър Оббов и Трайчо Костов — подпредседатели на Министерския съвет.
За начална дата на участието на България във войната против хитлеристка Германия се смята 28 октомври 1944 г., датата на подписване на примирието между България и държавите от антихитлеристката коалиция.
Преди тази дата страната е в състояние на война с Великобритания, САЩ и СССР, както и с Германия и Унгария.
С примирието е уредено и изтеглянето на българските войски от окупираните територии на съседни държави.
Последвалото участие на българската армия в окончателния разгром на хитлеристка Германия е съществен фактор за сравнително благоприятния характер на подписания договор.
Според договора:
- границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г., т. е. преди подписването на Тристранния пакт с държавите от Оста;
- искането на България за Западна Тракия е отхвърлено, освен това тя се задължава да демилитаризира южната си граница.
Военни клаузи
Българската войска е сведена до 65 хил. души, задължителната военна служба за населението е запазена. България няма право да строи укрепления по границата си с Гърция. Разпоредбите за числеността на армията са премахнати през 1955 г. с влизането на България във Варшавския договор.
Финансови клаузи
Парижкият договор предвижда репарации, които в много отношения са по-тежки от наложените от Ньойския договор в края на Първата световна война.
България се задължава да изплати 70 милиона долара репарации, от които:
- 45 милиона долара на Гърция;
- 25 милиона долара на Югославия.
Изплащането трябва да стане в стоки по цени от 1938 г., завишени само с 10-15%, което увеличава реалната стойност на задължението до 119 милиона долара. Тази сума е многократно по-ниска от репарациите, определени с Ньойския договор, но е почти два пъти по-голяма от реално изплатените по него суми. В допълнение към това репарациите трябва да бъдат изплатени само за 8 години, което прави годишните вноски над 8 пъти по-високи от плащаните по Ньойския договор.
Стойността им се равнява на половината от целия годишен износ на страната през 1945-1946 г.
По-късно Югославия опрощава репарациите на България.
Освен наложените репарации България се отказва от всички свои вземания от Германия за времето след 1 септември 1939 г.
Стойността им е около 100 милиона долара, главно неизплатени стоки, изнесени в Германия въз основа на клиринговите взаимоотношения между двете страни.
На България не е разрешено да компенсира тези вземания с германските активи на българска територия, които съгласно решение на Съюзната контролна комисия в Германия се дължат на Съветския съюз, както и самите вземания от Германия.
Политически последствия
Подписването на мирния договор лишава западните съюзници от основното им средство за политически натиск върху отечественофронтовското правителство в България. Комунистическата партия се възползва от това и още през лятото на 1947 г. депутатите от опозицията са арестувани, а седмица след влизането на договора в сила е екзекутиран лидерът на опозицията Никола Петков. С изключение на Земеделския съюз партиите от Отечествения фронт са закрити. На 4 декември е приета т. нар. Димитровска конституция, която е по образец на съветската от 1936 г. С това се поставя край на фасадната многопартийност от първите години след Деветосептемврийския преврат (1944 г.) и окончателно се утвърждава тоталитарният режим.
Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.
Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.