Първата световна война, Ньойският мирен договор и България

Подписването на Ньойския мирен договор е наложено на България от страна на Антантата като условие за прекратяването на участието на България в Първата световна война. Този договор представлява част от Версайските споразумения.

Състав на българската делегация за преговори

Делегацията се ръководи от м-р председателя Теодор Теодоров.

През лятото на 1919 г. българска делегация се среща с  представителите на страните победителки. Българската делегация пристига в Париж на 27 юли.

В продължение на 2 месеца на делегацията не е разрешено да излиза от хотел „Шато дьо Мадрид“ без специални разрешения, издавани със записване ден по-рано.

В средата на април става известно, че на конференцията, на която ще се подпише предварителният договор, няма да бъдат поканени делегати от България, Австрия и Турция.

В началото на юни румънски, сръбски и гръцки делегати подготвят условията за мирния договор с България, за да ги предоставят на Съвета на четиримата.

Претенции на Румъния

Румъния поставя въпроса за разширение на Южна Добруджа. Разширението трябва да бъде на юг, обхващайки нови български територии.

Претенции на Гърция

Гърция претендира за териториите в Източна Тракия придобити по време на Балканската война.

Става ясно, че от българите ще бъдат отнети всички завоювани с цената на неизброими жертви земи. Нещо повече, под въпрос е дори опазването на старите, отпреди войната, граници на държавата..

През 1919 г. Атина решава да лиши София от Беломорски излаз, въпреки доминирането на българското население в Беломорска Тракия.

Претенции на Сърбия

През лятото на 1919 г. Белград изпраща мемоар до френския премиер Жорж Клемансо, където се настоява цялата българо-югославска граница от река Дунав до Беласица да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България.

По този начин тя пледира да завземе на над 13 000 кв. км площ (вкл. Видин, Кулата, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич) и население от половин милион българи, наречено от Белград „чисто сръбско“.

Като допълнителни съображения са изтъкнати и стратегически мотиви за сигурност.

Позицията на САЩ по подготвяния мирен договор с България

Представителите на САЩ се противопоставят на такова отмъстително отношение към победените, опасявайки се, че то ще предизвика нова световна война, както и става през 1939 г.

Президентът Удроу Уилсън настоява да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство, дори българска граница по линията Мидия – Родосто твърдо е подкрепена от САЩ, но Франция и Великобритания отхвърлят този разумен подход.

В отговор на това президентът напуска конференцията и оставя само някои свои служители да участват в нея.

На 19 септември сутринта, в 10 часа и 25 минути, в министерството на външните работи на Франция Клемансо връчва официално на българската делегация условията за мир. В 25-дневен срок българската страна трябва да представи своите писмени възражения на Върховния съвет, който, след като ги разгледа, ще определи нов срок за окончателния общ договор на България.

Подписване на Ньойския мирен договор

Подписан е на 27 ноември 1919 г. от министър-председателя Александър Стамболийски под огромния натиск на Съглашението. Ратифициран е на 15 февруари 1920 г. Ньойският договор влиза в сила на 9 август 1920 година.

Какво предвижда договорът

Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, която скоро след това е дадена на Гърция.

Военни клаузи

България няма право:

• да притежава модерна военна техника, флот и авиация;
• отменена е задължителната военна служба;
• Създава се наемна армия в състав:

• Сухопътните сили и полицията не повече от 20 000 души.
• Жандармерия от 10 000 души
• Гранична полиция – 3 000 души.

Репарации

Репарациите са в размер на 2,25 милиарда златни франка. Те трябва да се изплащат на шестмесечни вноски на Репарационната комисия. Първото плащане трябва да се направи на 1 юли 1920 г., а последното – на 1 януари 1958 г..

През първите две години лихвата върху репарациите е 2%, а през следващите години – 5%. В сумата на репарациите са включени и евентуални финансови претенции към България от страна на нейните съюзници.

Създадена е възможност Репарационната комисия да отлага или намалява плащанията, в зависимост от възможностите на България. Освен паричните репарации България трябва да компенсира съседните страни и с известно количество добитък.

В допълнение, ако Междусъюзническата контролна комисия прецени, че това няма да бъде сериозна пречка за стопанския живот в страната, България трябва да доставя на Кралството на сърбите, хърватите и словенците по 50 хиляди тона въглища в продължение на 5 години, като компенсация за щети, нанесени на сръбските каменовъглени мини.

България стриктно изпълни своите репарационни задължения. Армията е разпусната и е създадена наемна армия в параметри, посочени в договора.

Установената с Ньойския договор сума на репарациите от 2,25 милиарда златни франка е огромна за възможностите на българската икономика и държавен бюджет. Тя представлява 22% от цялото национално богатство по оценки за 1911 г. На 21 март 1923 г. българското правителство и Междусъюзническата комисия подписват споразумение, променящо изцяло структурата на репарационния дълг и отлагащо неговото изплащане.

За периода 1919-1929 г. България изплаща общо 186,4 милиона златни франка задължения по Ньойския договор.

Ново пълно преразглеждане на репарациите е постигнато през януари 1930 г. на Хагската конференция.

От отделените земи в следващите 3 години в България пристигат над 100 хил. бежанци. 600 хиляди българи остават отвъд границата.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.