Първата световна война завършва катастрофално за България

Подписването на Ньойския договор е наложено на България от страна на Антантата като условие за прекратяването на участието ни в Първата световна война и той е част от Версайските споразумения.

През лятото на 1919 г. българската делегация, ръководена от министър-председателя Теодор Теодоров, се среща с  представителите на страните победителки.

Българската делегация пристига в Париж на 27 юли. В продължение на 2 месеца на делегацията не е разрешено да излиза от хотел „Шато дьо Мадрид“ без специални разрешения, издавани със записване ден по-рано.

Подготовка на мирния договор

В началото на март започват заседанията на комисията, която се занимава с:

• Добруджанския въпрос (с румънско-българската граница);
• Българо-сръбската граница.

В средата на април става известно, че на конференцията, на която ще се подпише предварителният договор, няма да бъдат поканени делегати от България, Австрия и Турция. В началото на юни румънски, сръбски и гръцки делегати подготвят условията за мирния договор с България, за да ги предоставят на Съвета на четиримата.

Претенции на Румъния

Румъния поставя въпроса за разширение на Южна Добруджа, която бе присъдена на страната през 1913 г. в Букурещ. Разширението трябва да бъде на юг, обхващайки нови български територии.

Претенции на Гърция

Гърция претендира за териториите в Източна Тракия, придобити по време на Балканската война. Става ясно, че от българите ще бъдат отнети всички завоювани с цената на неизброими жертви земи. Нещо повече, под въпрос е дори опазването на старите, отпреди войната, граници на държавата.

Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че 6 години по-рано, през 1913 г. дотогава османската област е преотстъпена на България. През 1919 г. Атина решава да лиши София от Беломорски излаз, въпреки доминирането на българското население в Беломорска Тракия.

Претенции на Сърбия

През лятото на 1919 г. Белград изпраща мемоар до френския премиер Жорж Клемансо, в който се настоява цялата българо-югославска граница от река Дунав до Беласица да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България. По този начин тя пледира да завземе на над 13 000 кв. км площ (вкл. Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич) и население от половин милион българи, наречено от Белград „чисто сръбско“.

Като допълнителни съображения са изтъкнати и стратегически мотиви за сигурност.

Позицията на САЩ по подготвяния мирен договор с България

Представителите на САЩ се противопоставят на такова отмъстително отношение към победените, опасявайки се, че то ще предизвика нова световна война, както и става през 1939 г.

Президентът Удроу Уилсън настоява да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство, дори българската граница по линията Мидия – Родосто твърдо е подкрепена от САЩ, но Франция и Великобритания отхвърлят разумния подход на САЩ. В отговор на това президентът напуска конференцията и оставя само някои свои служители да участват в нея.

Подписване на Ньойския мирен договор

На 19 септември сутринта, в 10 часа и 25 минути, в министерството на външните работи на Франция Жорж Клемансо връчва официално на българската делегация условията за мир.

В 25-дневен срок българската страна трябва да представи своите писмени възражения на Върховния съвет, който, след като ги разгледа, ще определи нов срок за окончателния общ договор на България.

Договорът е подписан на 27 ноември 1919 г. от министър-председателя Александър Стамболийски под огромния натиск на Съглашението. След подписването, според някои медии, той счупва писалката заради тежките клаузи на договора.

Според други домакините му предложили да я вземе за спомен, но той отказал.

От страна на Антантата страни по договора са САЩ, Британската империя, Франция, Италия и Япония, посочени като основни сили, както и Белгия, Китай, Куба, Гърция, Хиджаз, Полша, Португалия, Румъния, Кралството на сърбите, хърватите и словенците, Сиам и Чехословакия.

Ратифициран е на 15 февруари 1920 г.

Ньойският договор влиза в сила на 9 август 1920 г.

Какво предвижда Ньойският мирен договор

Според договора България трябва да предаде на:

• Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини – областите около Босилеград, Цариброд и Струмица, както и няколко села в Кулско с предимно влашко население.
• Антантата поема под управление Беломорска Тракия, която скоро след това е дадена на Гърция

Военни клаузи на договора

България няма право:

• да притежава модерна военна техника, флот и авиация;
• отменена е задължителната военна служба;
• създава се наемна армия в състав:

• Сухопътни сили и полицията не повече от 20 000 души.
• Жандармерия от 10 000 души
• Гранична полиция – 3 000 души.

Репарациите са в размер на 2,25 милиарда златни франка. Те трябва да се изплащат на шестмесечни вноски на Репарационната комисия. Първото плащане трябва да се направи на 1 юли 1920 г., а последното – на 1 януари 1958 г.

През първите две години лихвата върху репарациите е 2%, а през следващите години – 5%. В сумата на репарациите са включени и евентуални финансови претенции към България от страна на нейните съюзници.

Създадена е възможност Репарационната комисия да отлага или намалява плащанията в зависимост от възможностите на България.

Освен паричните репарации България трябва да компенсира съседните страни и с известно количество добитък.

В допълнение, ако Междусъюзническата контролна комисия прецени, че това няма да бъде сериозна пречка за стопанския живот в страната, България трябва да доставя на Кралството на сърбите, хърватите и словенците по 50 хиляди тона въглища в продължение на 5 години, като компенсация за щети, нанесени на сръбските каменовъглени мини.

България стриктно изпълни своите репарационни задължения.

Установената с Ньойския договор сума на репарациите е огромна за възможностите на българската икономика и държавния бюджет. Тя представлява 22 % от цялото национално богатство по оценки за 1911 г., като по този показател репарациите са по-тежки от наложените на Германия с Версайския договор.

Невъзможността за изплащане на репарациите е известна още при сключването на Ньойския договор, поради което той предвижда тяхната бъдеща преоценка.

На 21 март 1923 г. българското правителство и Междусъюзническата комисия подписват споразумение, променящо изцяло структурата на репарационния дълг, като се отлага неговото изплащане.

За периода 1919-1929 г. България изплаща общо 186,4 милиона златни франка задължения по Ньойския договор.

Ново пълно преразглеждане на репарациите е постигнато през януари 1930 г. на Хагската конференция.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25.00 лв.

 

Сподели във Facebook