Първи стъпки на правителството на БКП като управляваща партия

През 1947 г. след избори е съставено правителство, доминирано от БРП (к) с министър-председател Георги Димитров. ВНС отменя Търновската конституция и приема нова, републиканска, станала известна като Димитровска конституция.

Репресиите в страната продължават. Започва процес на елиминиране на опозицията, включително и парламентарно представената. Поставени са извън закона - БЗНС, Радикалната партия, Социалдемократичната партия, а водачите им са подведени под съдебна отговорност и осъдени на смърт или дългогодишен затвор.

През 1947 г., с помощта на съветското правителство, БРП (к) преминава към установяване на тоталитарен контрол над държавната власт (пълен политически контрол, политическа диктатура) - на основата на Наредба-закон за защита на народната власт започва преследването на политическата опозиция.

Нейните водачи са хвърлени в затвори и лагери, а самите партии – закрити. Репресирани по различен начин са видните опозиционни политици: Никола Петков - осъден на смърт, Цвети Иванов, Кръстьо Пастухов, Трифон Кунев – осъдени на различни срокове затвор, а по-късно убити.

БКП заема антибългарска предателска позиция по Македонския въпрос

През периода 1944-1948 г. БКП води една национално предателска политика по Македонския въпрос. Следвайки безмълвно указанията на Сталин, Георги Димитров приема България да участва в създаването на Югославска федерация, ако Пиринският край бъде откъснат и присъединен към НР Македония.

Над 200 000 българи в Пиринска Македония са обявени за етнически македонци. Тази антибългарска позиция продължава официално до 1948 г., когато Югославия е изключена от Коминформбюро, но практически поради липсата на реакция от БКП по въпроса продължава чак до 1963 г..

Известно време след провала на проекта за федерация БКП се отказва от позициите на македонизма, но официално запазва мълчание. На пленум на ЦК на БКП през 1963 г. позицията по македонския въпрос от 1940-те г. е официално отречена.

Решение на правителството българската армия да започне военни операции срещу Третия райх

Самото участие на България във войната срещу Германия преминава през две фази.

Първата фаза обхваща времето от септември до края на ноември 1944 г. Българските войски действат на територията на Македония, Южна Сърбия, Косово и Метохия.

В първата фаза България участва с 455 000 войници, разделени в три армии.

В първите няколко дни след 9 септември 1944 г. български войски, съвместно със символични партизански отряди и съветски части, отблъскват настъпващите по направленията Кула-Видин и  Кюстендил-София германски войски.

На 18 септември 1944 г. българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия Трети украински фронт маршал Фьодор Толбухин.

Мобилизирането на българската армия (преименувана на Българска народна армия) започва на 18 септември и приключва в края на същия месец.

Пред българската армия, като част от силите на съветския Трети украински фронт, се поставя задачата да осигури левия фланг на Червената армия, да разгроми противниковите сили в Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на германските армии от Гърция по долините на реките Морава, Вардар и Ибър.  

От 8 до 14 октомври 1944 г. българските войски провеждат настъпателната Нишка операция – разгромена е елитната VII СС дивизия и е овладян Ниш.

От 8 октомври до 19 ноември се провежда Страцинско-Кумановската операция – овладени са Страцин, Куманово, Скопие.

По същото време се води и Брегалнишко–Струмишката операция, в резултат на която частите на Вермахта са изтласкани от Царево село, Кочани, Щип, Струмица, Велес и други селища.

От 21 октомври до 30 ноември се провежда Косовската операция, при която са овладени градовете Подуево, Прищина, Косовска Митровица,  Рашка и Нови пазар.

С това приключва първата фаза на войната.

Участие на българската армия във втората фаза на войната

Втората фаза започва от декември 1944 г. и продължава до май 1945 г.

През това време българската армия участва в освобождаването на Северна Югославия и навлиза в Южна Унгария и Източна Австрия.

Във втората фаза България участва със 110 000 войници, обединени в Първа българска армия.

От 22 до 28 декември 1944 г. се води Сремската операция.  

От 31 декември същата година военните действия се пренасят на унгарска територия.

От 6 до 19 март 1945 г. по време на Дравската операция се водят ожесточени боеве между българската армия и немските войски в района на река Драва.

От края на март до средата на април в главен боен театър се превръща районът на река Мур (Мурска операция).

Последните сражения с германските войски се водят в Австрия, в околностите на Клагенфурт, както и в Босна от края на април до около 15 май 1945.

Капитулацията на Нацистка Германия (9 май 1945 г.) заварва българските войски до района на Клагенфурт в подножието на Австрийските Алпи, където те установяват контакт с частите на Осма британска армия.

Българските войски продължават да се сражават до 15 май с все още оказващите съпротива части на Вермахта и хърватските войски до пълния им разгром.

Пети конгрес на БКП

В края на 1948 г. партията провежда Петия конгрес. Тя се превръща в несменяема властваща партия в страната. На този конгрес тя приема името Българска комунистическа партия.

След скъсването на отношенията между Коминформбюро, в което участва и България, и Югославия през лятото на 1948 г. в БКП започват масови чистки на партийни членове, подозирани в симпатии към югославската политика.

Това става в обстановка на конфликти между различни клики вътре в партията – „вътрешни“ дейци срещу завърнали се от Съветския съюз, млади срещу стари и други.

След смъртта на генералния секретар Георги Димитров през юли 1949 г. основните претенденти за поста му са Васил Коларов, Вълко Червенков, Антон Югов и Георги Чанков.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.