Първите ни печатари и книгоиздатели, велики възрожденци

- Акад. Велев, нека в днешния разговор проследим прехода, през който българските ръкописни книги постепенно се превръщат в печатни издания… 

- Преходът от ръкописната към печатната книга започва през 20-те години на XIX в. Първите ни книги са били отпечатани във Влашко, Русия, Сърбия, Австрия, Германия и Цариград. С развитието на литературата започват да се появяват и българските печатници. Първата започва дейността си през 1838 г. в Солун и е частна собственост на архимандрит Теодосий Синаитски. Две години по-късно е открита и втора печатница в гр. Смирна, която е дело на Британското библейско дружество. И в Цариград се отваря т.нар. „Славяноболгарска типография“. Годината е 1843. Малко по-късно и Никола Карастоянов също задвижва печатната си машина в родния Самоков. Постепенно, с развитието на печатарското производство, значително се увеличава и броят на отпечатаните издания – от 1842 до 1877 г. излизат 63 вестника и 36 списания.

- А как се движи броят на новоиздадените книги?

- Трябва да се отбележи, че броят на отпечатаните книги расте с всяка следваща година. Ето какво говорят фактите. През 1840 г. са издадени 40 книги. През 1850 г. заглавията са вече над 200! До Освобождението броят им е около 1800. След Кримската война, която продължава от 1853 до 1856 г., се забелязва истински разцвет на книгопечатането. Открити са печатници във всички по-големите градове – Виена, Букурещ, Браила, Болград, Цариград, Русе… 

- Първите български печатари и книгоиздатели поставят фундамента на Българското възраждане. Кои са най-знаковите измежду тях?

- Вече споменах името на архимандрит Теодосий Синаитски, той е известен български духовник и книжовник, който първи се е решил да открие своя българска печатница. Светското му име е Теохар Гогов, а е роден в големия български град Дойран. Учи в Цариград, завършва гръцко училище, след което се връща в родния си град. След смъртта на съпругата си става монах в Синайския манастир, където е ръкоположен за архимандрит. Определен е за таксидиот на Синайския манастир и като такъв обикаля българските земи и събира помощи за манастира. При тези пътувания се запознава с видните възрожденци Кирил Пейчинович и Йордан Хаджиконстантинов-Джинот. Бори се с гръцките духовници за утвърждаването на българския език.

- Как стига до идеята да открие печатница за книги на български език?

- Годината е 1838. По това време Теодосий Санаитски, с решителната помощ на митрополит Мелетий Солунски, решава да вземе ръчната печатарска преса на Даскал Камче от с. Ваташа и да си поръча на познатия руски емигрант букволеяр изработката на необходимите български букви.

Благодарение на това в Солун се появява истинско огнище на националната просвета, което обаче много скоро е ликвидирано. Формалната причина са два пожара, като вторият окончателно унищожава печатницата. Отчаян, Теодосий се връща в родния си Дойран и става воденичар във воденицата на синовете си, където умира, затиснат под срутения ѝ покрив. Но пионерският пример на този буден българин не остава напразен. След девет години, през лятото на 1852 г., Киряк и Константин Държилови отново отварят българска печатница в Солун.

- Какво трябва да знаем за Никола Карастоянов, освен, че е между първите български книгоправци?

- Името му остава в националната ни история като основоположник на книгопечатането в България. Той има много сериозен принос за развитието на печатарството и гравюрата на дърво и мед по времето на Възраждането ни. Роден е в семейството на Дели Карастоян-устабашия, самоковски еснаф-абаджия, който загива при защитата на града при поредното нападение на кърджалии. Младият Никола заминава за Рилския манастир, където изучава уменията на книговезец. Учителства в килийно училище.

- Кога започва да се занимава с книгоправене и книжарство?

- През 1828 г. при едно от пътуванията си до Белград и Крагуевац той закупува и изнася в разглобен вид една примитивна дървена типографска печатна преса, заедно с малко количество готови клишета и наборен материал. Официално разрешение за печатане получава през 1847 г., но още през 1833 г. започва да отпечатва светогорски щампи и други, направени ръчно от него, гравюри на дърво и мед.  След като се сдобива с разрешението, веднага отпечатва и малки книжки с религиозно съдържание, илюстрирани с гравюри. Първи помощник в печатницата е синът му Анастас Карастоянов (1822–1880), чието име също остава в историческите анали като гравьор, печатар и зограф.

- Днес всички знаем кой е бил Христо Г. Данов, но през Възраждането не по-малко известен е друг издател и просветител – Драган Манчов. Той сякаш е напълно забравен…

- Драган Манчов действително е много стойностен възрожденски просветител, книгоиздател и общественик. Родом е от Батак, известно време работи като учител, но от 1862 г. се отдава на книгоиздателска дейност. Манчов е най-големият български книгоиздател и книгоразпространител. Книжарницата му има клонове в Солун и Свищов. За 50-годишната си дейност той издава точно 547 книги, голяма част от които са написани от неговото перо. Учебниците, които издава, са преимуществено за началните класове и са осъществявали задачата образованието да формира националната идентичност. Неговият „Бащин език“ е първата книга за нагледно гласно преподаване и един от най-известните учебници за времето си. Този сборник претърпява над 40 издания и цели десетилетия е в програмите на българските училища.

Манчов отпечатва и църковнопевчески сборници, географски атласи и първата българска енциклопедия „Енциклопедичен речник“. Но Манчов е бил и известен вестникар, той редактира в. „Стара планина“.

- Обаче през 1875 г. е арестуван, защото участва в Старазагорското въстание…

- Да, поради  тази причина прекарва известно време в затвора в Одрин. След като е освободен, емигрира в Румъния и там наследява печатницата на Христо Ботев, като започва издаването на първия български всекидневник „Секидневний новинар“. И още един знаменателен факт – през 1876 г. в Букурещ Манчов увековечава името си, като издава „Пряпорец и гусла“ - първата стихосбирка на младия Иван Вазов. И става един от най-големите му почитатели и негов доверен издател. След Руско-турската война от 1877–1878 г. със съдействието на руските власти Манчов получава една употребявана скоропечатна машина и през май 1879 г. разкрива собствена печатница в Пловдив. От отварянето на печатницата до края на века в нея излиза предимно учебна литература. През 1901 г. Манчов има и кратка обществена дейност като кмет на Пловдивската община.

- Нека завършим този разговор с най-важното за Христо Г. Данов. Само ще вметна, че всяка година у нас се присъжда национална литературна награда, която носи неговото име…  

- Христо Груев Данов e български възрожденски учител и книжовник, също като Манчов родоначалник на българското книгоиздаване. Роден е на 27 август 1828 г. в град Клисура. Първоначално учи в клисурското килийно училище. След него продължава образованието си в класното училище на Сава Радулов в Панагюрище, а по-късно и в Копривщица при Найден Геров и Йоаким Груев.  През 1849 г. става помощник-учител в Пловдив. През следващата година основава първото неделно училище в Стрелча. Сетне става учител в школата на Найден Геров. През 1857 г. заедно с учителя Йоаким Трувчев и книговезеца Нягул Бояджийски учредява „Дружествена книговезница“. Постепенно дружеството прераства в книжарница и издателство. През 1862 г. то се преименува на „Книгоиздателство Хр. Г. Данов и с-ие“. Като съдружник в него се включва и Йоаким Груев. И Данов, подобно на Манчов, основава клонове в Русе, Велес, София и Лом. От 1878 г. започва да издава първия общобългарски вестник, наречен „Марица“, както и първите стенни географски карти. Неспокойният му дух и невероятната енергия са оценени и той е приет за дописен член на Българското книжовно дружество, а сетне е избран и за почетен член. През 1882 г. става народен представител в Областното събрание на Източна Румелия. От 2 ноември 1896 г. до 12 април 1899 г. е кмет на Пловдив. За работата си като кмет Данов отказва да получава заплата. По време на неговия мандат е изработен първият градоустройствен план на Пловдив от архитект Йосиф Шнитер. През 50-те години на XIX в. отпечатаните от него книги достигат 1250, от които около 550 са преводни.

Автор Румен Леонидов

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25 лв.