Първите предатели сред българите от Македония

- Акад. Велев, кога възниква терминът „македонист“?

- За първи път е употребен от българския родолюбец и поет Петко Рачов Славейков. Това става през 1871 г. в статията му  „Македонският въпрос“ във в. „Македония“. В нея пише: „Много пътя сме чували от македонистите, че те не били българе, но македонци, потомци на древните македонци, и всякога сме чакали някакви доказателства на това, без да ги дочакаме. Македонистите никога не са ни показвали основанията на таквозито си мнение. Те упорствуват в своето македонско произхождение, което никак не могат да прокарат, додето тряба. Чували сме и друго основание. Някои македонисти ся делят от българите по причина: че те са чисти славене, а българите са татаре и не знам що“. 

- Кои са първите македонисти?

- Тава са лица от Македония, които в края на XIX и началото на XX век поддържат идеята за самостоятелност на македонския народ и език. В тази група влизат Георги Пулевски, Теодосий Скопски, Стефан Дедов, К. Групчевич, Н. Еврович, Кръсте Мисирков, Петър Драганов, Атанас Раздолов, Димитър Благоев и Димитър Чуповски. 

- Кой е Георги Пулевски?

- Той е първият, който „кодифицира“ македонския език със своята „Граматика на славяно-македонското население“, издадена през 1880 г. Личността на Георги Пулевски се свързва главно с три- и четириезичните му речници, в които обособява отделен македонски език. Подобно на по-късния си последовател Кръсте Мисирков и той се смята за един от основоположниците на македонизма. Същевременно съществуват доста противоречия в житейския му път, където предателските му възгледи се редуват с пробългарски прояви. Например в последната си граматика „Язичница“ той приема македонското наречие за български диалект. Ето и редове от самия Пулевски, който през 1882 г.  подава молба за поборническа пенсия до Народното събрание на Княжество България и изразява съжалението си за неосъщественото обединение на Македония с Княжеството: „...Господа! Народни представители! Състоянието на бедност ме принуди да представям моите свидетелства, че съм участвал като войвода в Руско-турската война, за освобождението на нашата татковина, но за нещастие нашата земя остана неосвободена и несъединена”.

- А какъв е случаят с Петър Драганов?

- Петър Драганов е бесарабски българин, славист, основоположник на македонизма в руската славистика. Възгледите му се формират под влияние на сръбските и руските  панславянски идеи и кръгове, както и на анархо-социалистическите идеи. Но по-голямата част от тях не поддържат непрекъснато македонистичните си тези. Пример за  това е Кръстю Мисирков, който след време се отказва от своите македонистични видения и до края на живота си остава ревностен защитник на българската национална идентичност на българите от Македония.

- За налагането на „Доктрината на македонизма“ допринасят българи, завършили сръбски училища…

- В крайна сметка името му остава в историята…

- Остава, но както той самият се определя - като сръбски и руски шпионин. С дейността си яростно подкрепя сръбската пропаганда в Македония, но до 1918 г., когато Македония е поделена основно между Кралство Югославия и Кралство Гърция.  Днес в Република Македония Чуповски е определян като виден македонец и един от най-важните дейци на македонското национално възраждане.

- Има ли други сръбски възпитаници сред родните ни ренегати?

- Има, това са Коста Групчевич и Николай Еврович. И двамата по произход са българи от Македония, но са учили в сръбски училища и университет, в резултат на което са се сърбизирали.  По този начин се превръщат в едни от ранните „идеолози“ на македонизма. Коста  Групчевич иска да издава вестник „Македонски лист“… И тъкмо с него си поставя за задача да започне борба с българското влияние в Македония и да пропагандира сръбската политическа версия, която твърди, че населението на Македония е сръбско по произход, а не българско. Обаче османските власти не разрешават издаването на вестника. По-късно става сътрудник на сръбското дипломатическо представителство в Цариград и организира издаването на друг вестник – „Цариградски гласник“ излиза на сръбски език. К. Групчевич и Н. Еврович изпращат и свой  меморандум до посланиците на Великите сили с твърдението, че македонското  население е отделен народ, с отделен език, нрави, обичаи и история.

- А кои са Стоян Дедов и Димитър Т. Мишайков?

- Те също са родом от Македония, но в Белград са подготвени да пропагандират сръбската национална идея. За тази цел откриват т.нар. „Македонски клуб“. През 1902 г. този клуб започва издаването на в. „Балкански гласник“, в който правят опити да аргументират идеята за „национален сепаратизъм“ сред македонските българи. Двамата твърдят, че македонските славяни са отделна част от българите. И че македонският народ е подлаган на претопяване под въздействие на пропагандата на България, Сърбия и Гърция. Затова издигат лозунга за борба не само срещу турците, но и против българите, сърбите и гърците.

- Но този лозунг изглежда доста странен, какво се крие зад него?

- Той е напълно в съответствие с руската политика в Македония. Целта е населението в Македония да бъде объркано и най-вече да се противопостави на започналата революционна освободителна борба. Но този лозунг не се харесва на тогавашните сръбски  управници, които са за директно посръбчване на българите в Македония. Затова Белград спира подкрепата си за в. „Балкански гласник“ и той е закрит. Тогава двамата изоставени македонисти намират покровителство в Петербург, където отиват през есента на 1902 г. Техните идеи се харесват на руските дипломатически кръгове в Азиатския департамент на Русия. Тогава се намесва и Стоян Новакович, който, както казах, по това време вече е посланик в Петербург. Той ги приема и разговаря с двамата ренегати. На тази среща те разясняват целите на отиването си в Русия. Според тях „пътят на македонския сепаратизъм е единственото средство да се разбие Екзархията и връзката ѝ с българите и българските стремежи”. В своя доклад до правителството Новакович разяснява основните моменти от тяхната идея: „В случай че Македония добие някакви автономни права, те мислят, че това трябва да се придружава с отцепването на църквата от българската Екзархия в Цариград, с организиране на отделни църковни управи под закрилата на Цариградската църква… и с издигане на македонския диалект за държавна литературна употреба, с фонетичен (подобен на сръбския) правопис, за да се избегне употребата на български език. Върху тези три фундамента: отделна църква, отделен език и отделна автономна организация под защита на султана, според техните мисли би се основавала бъдещата автономна организация на Македония. За да се подготви това, те започват агитация в тази насока сред македонците. Затова и мен ми се струва, г-н министре, че дейността на тези млади засега ни най-малко не противоречи и на интересите на Сърбия и че би имало основание да се помогне и с материална помощ, ако е възможно”.

- Очевидно е, че тезите за „национален сепаратизъм“ тласкат Стоян Новакович към размисъл….

- Да, много от техните идеи му допадат. Нека кажем още, че делото на споменатите „националсепаратисти“ се продължава от Кръстю Мисирков и Петър Чуповски. Но е важно да споменем, че делото на тези ренегати не намира почва за разпространение в Македония. Тяхната теза остава без социална опора сред населението на Македония. ВМОРО се отнася към „националсепаратистите“ като към национални предатели.

Автор Румен Леонидов

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25.00 лв.