Пет малки-големи разлики между "нас" и "тях"

След падането на визите и особено след бума на нискобюджетните авиолинии, почти не остана човек, който да не е прескочил границата. Независимо дали е само до Сърбия, Македония или Гърция или по-далече, неминуемо започваме да правим сравнения, които обикновено не са в наша полза. Разминаването в стандарта, особено със Западна Европа е очевиден, но не всичко е до пари. Балканските ни съседи не са особено богати, но ни бият по битова култура. Кои са най-очевидните разлики, които се набиват на очи, когато минем границата в западна посока?

• Къщите по градове и села може да не са големи и луксозни, но в огромния процент са измазани, боядисани, с подреден двор и с много цветя. Няма натрупани от поколения боклуци „да не би да потрябват“, разкаляни дворове, еклектика в архитектурата. Да не говорим за дългогодишната родна традиция да се започнат и да не се довършат големи къщи на по два и три етажа – „за децата“, които никога не отиват да живеят там, а родителите обитават една – две довършени стаички. Останалото стои като паметник на глупостта и нищетата...

• Дори възрастни и очевидно без големи доходи хора излизат по улиците само в спретнат вид и с чисти дрехи и обувки. Необясним е манталитетът, че като не си на работа, можеш да навлечеш някакви дрипи и да се развяваш по цял ден с тях. Мръсни и сплъстени коси, небръснати мъже, абсурдни съчетания в облеклото и разкривени чехли – честа картинка по села и малки градове, но и в столични квартали. Това го няма никъде около нас. Няма да видите гъркиня без прическа и стилно бижу, мъж без чиста изгладена риза, панталон с ръб и лъснати обувки, дори в най-малки селца. Въпрос на самоуважение… Да не говорим за вида на хората, когато отиват в неделя на църква. Какво беше това ли? Ами ако си го припомним, може и да помръднем от долната мъртва точка в отношенията помежду ни. 

• Контактите между непознати хора. „Госпожо“, „господине“, „майко“, така се обръщат не само в официалната комуникация, но дори на кварталната уличка. Никой няма да каже „бабата“ за непозната възрастна жена. Няма го това априорно сърдито и грубо отношение, нацупеност и викане, което ни е до болка познато. Там ни харесва това, но защо не го прилагаме и тук, не е ясно. Не се искат пари да поздравиш, да се усмихнеш, да отстъпиш на другия.
• Респект към полицията. Никой не си и помисля да спори и още по-малко да се заяжда със служителите на реда. Но истината е, че и видът на служителите на закона е респектиращ. Няма шкембета и разкопчани дрехи, ръце в джобовете, полууниформа, цигара, кафенце и частни разговори по мобифона по време на дежурство.

• Обслужването в магазини и заведения. Многотията тук не доведе до качество, напротив, понякога изглежда, че лошата сърдита продавачка тип „началник“ от ЦУМ през 70-те години е телепортирана в ХХI в. Обяснения за този феномен има много, но основното като че ли е в самочувствието без покритие, което се дължи на притежаването на скъп телефон, няколко бижута и авангардни дрешки. А това, че горният етаж на тялото е пуст, май не прави особено впечатление.