Петър Чаулев – една от противоречивите фигури във ВМРО

Петър Чаулев  е български  революционер, член на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО).

Той е роден през 1882 г. в Охрид. Завършва пети клас в Битолската българска гимназия. Учителства в Охрид и за кратко в Пополжани.

Петър Чаулев дейно участва в делата на ВМРО.

По време на Илинденско-Преображенското въстание той е войвода на селската чета от Мешеища, с която се сражава в Охридско. След въстанието разпуска 15-16-те си четници и остава като войвода на малка чета от 5-6 души в района на Галичица.

От есента на 1906 г. е районен войвода в Охридско заедно с Лазар Цириов. Води чета от 7 души и е подпомаган от Деян Димитров. През 1908 г. участва в Кюстендилския конгрес.

След Младотурската революция Чаулев се обявява против разоръжаването на ВМОРО, но все пак четата му тържествено е посрещната в Охрид.

Присъединява се към Народната федеративна партия (българска секция) на Яне Сандански.

В началото на 1911 г., заедно с Христо Чернопеев и Тодор Александров, е избран за член на ЦК на ВМОРО.           

По време на Балканската война оглавява Трета отделна партизанска рота на Македоно-одринското опълчение със сборен пункт град Радовиш. Подпомага сръбското настъпление във Вардарска Македония.

Ръководеният от него отряд четници и милиция се сражава на 4 и 5 ноември 1912 г. при селата Прибилци и Брежани, като пленяват около 600 османски войници.

На 6 ноември Чаулев води 15-часово сражение при прохода Бухово, между Ресен и Охрид, и пленяват около 300 души.

На 10 ноември 1912 г. отряд от 300 души начело с Чаулев освобождава Охрид и издига българското знаме на Самуиловата крепост.

Когато на 13 ноември сръбските части влизат в Охрид, Чаулев и всичките му четници са арестувани и въпреки протестите на местното население не са освободени. Четниците успяват да пробият стената на затвора и се отправят на изток към българските части.

През Междусъюзническата война той е в Сборната партизанска рота. Действа вече в тила на сръбската армия.

След войната Петър Чаулев и Смиле Войданов с общо 189 четници възстановяват революционната си дейност в Охридско сега срещу новата сръбска власт.

Впоследствие се оттегля в Албания и обмисля да вдигне въстание срещу сръбската и гръцката власт в Македония.

Чаулев дейно участва в Тиквешкото въстание и оглавява Охридско-Дебърското въстание, влиза тържествено в освободения Охрид.                                   

На 20 март 1915 г. Петър Чаулев участва във Валандовската акция.

Заедно с войводите Ване Стоянов, Петър Овчаров, Любомир Весов и Панайот Карамфилович и с общо 1000 четници разбиват сръбските войски в трите укрепени пункта Валандово, Пирава и Удово. Убити са 470 сръбски войници и 7 офицери, а Валандово е превзето, след което четите се изтеглят в България.

При началото на бойните действия през Първата световна война партизанската рота на Чаулев и Павел Христов, в която влизат няколко партизански взвода, взима участие във всички боеве при настъплението на българската армия по направлението Прилеп-Битоля-Охрид и освобождават Крушево.                       

Петър Чаулев, заедно с Александър Протогеров и Тодор Александров, възстановява вътрешната революционна организация в Македония под името ВМРО. Тримата влизат в новия Централен комитет на организацията.

Той ръководи делегацията на ВМРО в преговорите с представителите на Коминтерна и участва в подготовката на Майския манифест.

През 1924 г. съветски представители печелят на своя страна Петър Чаулев и Димитър Влахов.          

Петър Чаулев подписва Майския манифест, с който ВМРО се съгласява да работи съвместно с комунистическите партии на Балканите. Той подтиква и Александър Протогеров да подпише документа, като слагат подпис и от името на отсъстващия Тодор Александров.

След възникналата реакция в България срещу Майския манифест Петър Чаулев до голяма степен е изолиран от работата на ВМРО.

На 15 септември 1924 г. той публикува писмо във вестник „Балканска федерация“, в което обвинява Александър Протогеров за убийството на Тодор Александров, след което обявява намерението си да „възстанови ВМРО на базата на Майския манифест“. 

В отговор на това Протогеров отнема представителните пълномощия на Чаулев и Влахов, обвинени като действащи лица във „виенската игра не на преговори, а на сметки и хитрувания”, целяща превръщането на ВМРО „в сляпо оръдие на Москва”.

Малко по-късно ВМРО издава смъртна присъда срещу Чаулев, смятайки го за отговорен за убийството на Тодор Александров.

По това време Чаулев живее в Италия, където на 5 ноември пристига Димитър Стефанов от кратовското село Марчино, един от опитните екзекутори на ВМРО.

През декември той открива Чаулев в Милано, като на няколко пъти се отказва да го нападне, за да не пострадат други хора.

Около обяд на 23 декември 1924 г. в кафене в центъра на града Стефанов убива Петър Чаулев.

Малко по-късно вестник „Свобода или смърт“ на ВМРО от 15 януари 1925 г., бр. 3, пише:

 „Чаулевъ е убитъ не за отмъщение, а по силата на наказателния статутъ на В.М.Р.О., който е изриченъ: „изменниците се наказватъ съ смърть“.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25.00 лв.