По време на османското владичество църквите и манастирите се превръщат в крепост на българския национален дух

- Акад. Велев, в том I от „История на българите от Македония“ подробно се спирате на създаването на Охридската архиепископия и нейната дейност. Каква обаче е била политиката на османските власти към православната църква?

- След превземането на Константинопол от османците тяхната политика по отношение на православните църкви постепенно става все по-ясна и регламентирана.

Вселенската патриаршия в Константинопол е призната за основен представител на православното население, включително и на по-голямата част от българите, пред султанската власт.

Създадена е канцеларията епископос калеми, която регулира отношенията между османската власт и църквите.

В компетентността на православната църква са оставени религиозната дисциплина на свещениците и пасомите, семейно-брачните и част от наследствените дела.

Висшият клир получава правото да събира църковни данъци.

Развива се системата за издаване на владишки берати за встъпване на архиереите в длъжност, за които се плаща определена такса (пешкеш). Чрез тази система църковните структури се корумпират и се извличат значителни църковни приходи по посока на султанската хазна.

Съдържанието на бератите разкрива елементите на османската политика по отношение на църквата, която се отличава с липса на общи правила, с най-общо следване на мюсюлманската традиция и шериата и със силно влияние на конюнктурата и регионалните особености.

- Доколко османската власт е била толерантна към православната църква?

- Чувствителното подобряване на отношенията на султана с Вселенската патриаршия е съпътствано от охлаждането на отношенията с Охридската архиепископия. По-късно се наблюдава спадане на нейния престиж и силно намаляване на нейните диоцези.

В общи линии въпреки настъпилите промени в църковната география на българските земи и двете църкви, които управляват българските диоцези, не са в състояние да наложат в тях гръцката езикова или църковно-литературна традиция.

Във всички зографисани през XV в. църкви в българските земи ктиторските надписи са на български език. В българските манастири се следва твърдо българската традиция в областта на книжовността.

В научната и научнопопулярната литература отдавна се води спор доколко османската власт е била толерантна или репресивна по отношение на православната църква и нейните структури. Въпреки че и досега не са ясни критериите, от които османските власти са се ръководили при превръщането на църквите в джамии, факт е, че това става разпространено явление, и то особено в градовете, оказали упорита съпротива на завоевателите. Църковният живот е сериозно разстроен.

- Докога продължава този процес?

- Известно успокоение настъпва след средата на XV в., когато султан Мехмед II въвежда ред и неписани правила в отношението към православната църква.

За българските книжовници тогава настава период на относително спокойствие и сигурност, поради което някои от тях не се скъпят на хвалебствия по отношение на този османски владетел.

Отношението на османските власти към българската православна църква, почива на сунитско-ханифийската ислямска традиция.

- Какво е типично за нея?

- По принцип тя не забранява на християните и на други вярващи да практикуват своята религия, но налага значителни ограничения в църковното строителство и официалното изявяване на християнската принадлежност. Така например тя предвижда ограничения за строеж на храмове в чертите на градовете и по-големите селища. Логиката на тези ограничения е да не се пречи на изповядването на ислямската религия.

С увеличаването на мюсюлманското население в градовете тези ограничения се отразяват все по-отрицателно върху правата на православните българи.

Пречки за строителство на храмове извън заселените местности обаче не съществуват. Това обяснява по-свободното строителство на български манастири, както и тяхното възстановяване.

Редица ограничения съществуват при ремонтиране или възстановяване на християнски храмове. Стриктното им прилагане обрича на бавна гибел християнските църкви в градовете. По-будните българи намират изход от това положение в сложна система от ходатайства пред османските власти, при които широко се прилага подкупът. Така корумпираността на османската администрация практически смекчава ограниченията за църковното строителство, но далеч не осигурява необходимата свобода за публичното изповядване на православното християнство.

Повечето от запазените от XV в. църкви са малки и външно невзрачни еднокорабни  базилики, по-голямата част от които са вкопани в земята. През същия период замлъква звукът на църковните камбани. Тази ограничителна мярка, наложена в българските земи през XIII–XIV в., е преустановена едва през ХVІІ век.

Западни пътешественици от края на XV в. споменават, че съществуващите църковни камбани били претопявани и използвани за отливане на оръдия. В други случаи църковните камбани били отнемани и по-късно монтирани на появилите се градски часовници.

- Как се е финансирала българската православна църква?

- В условията на османското владичество православната църква трябвало да търси начини за своето финансиране в отсъствие на българска държава и болярство, които в предишния период изпълнявали ктиторски функции.

Позволените от османската власт църковни данъци отивали за издръжка на клира. Средствата за строителство, ремонт и зографисване на църквите се набират предимно от дарения на отделни ктитори или на цели селски общини.

В много случаи надписите за проявена ктиторска ревност говорят за дребни суми, което показва, че ктиторите не са били заможни хора, но въпреки това са проявявали силно развито християнско чувство. По-големи ктитори били крупнишкият митрополит Яков, който дал средства за възстановяването на Рилския метох „Орлица”, както и ктиторите на манастирите от т. нар. Софийска Света гора. Общо взето, сумите, които редовите български ктитори отделяли за поддържане на църкви и манастири, са съпоставими с тези, които редови мюсюлмани дарявали за поддържане на мюсюлмански религиозни институции. Това показва, че българите не отстъпвали по степента на религиозна ревност на мюсюлманските си съвременници.

- Известно е, че манастирите са били най-важните религиозни институции. Каква е била тяхната съдба?

- През XV в. въпреки наличието на султански фермани Светогорските манастири практически губят своите имоти в Македония.

Рилският манастир запазва частично своите поземлени владения, но през XV в. те са далеч по-малко, отколкото по времето на цар Йоан Шишман.

Отнетите манастирски имоти са раздадени като тимари на османски спахии. Разбира се, османската документация показва в някои случаи и наличието на обратен процес.

През XV в. практически няма български манастир, който да не губи поне част от предосманските си поземлени владения.

В много случаи отделни манастири все пак успяват добре да издействат фермани с потвърждаване на привилегиите си. Така постъпват обаче големите манастирски обители, които обикновено имали ставропигиален статут.

По-малките епархийски манастири били третирани от османските власти като нискодоходни обекти и в този смисъл били приравнявани по статут с мезрите. Много български манастирски братства успявали да издействат парични помощи от чужди държави (Русия, Дубровник).

Причина за доброто състояние на манастирите в Североизточна и Източна Македония през XV в. е покровителството, което им оказва вдовицата на султан Мурад II и дъщеря на сръбския деспот Георги Бранкович Мара, наричана в съвременните извори Деспина Хатун. Тя е живяла в с. Ежево, Сярско. С нейно съдействие монасите от Рилския манастир издействали разрешение за пренасяне на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в манастира. Тя покровителствала и книжовниците, които работели в Рилския манастир, в манастира „Св. Богородица Черногорска” край с. Матейче, Скопско, и др.

- Строителството на църкви е национална традиция още от времето на покръстването. На какви изпитания обаче е поставен църковният и културен живот на българите?

- Поради липсата на средства и ограниченията за църковно строителство през XV в. в българските земи се строят църкви от типа еднокорабни базилики със скромни размери. Но като цяло църковният живот и културното развитие на българите през XV в. се сблъскват със сериозни изпитания.

Прекъсва се традицията българите да имат своя автокефална църква, създадена и защитавана с не малко усилия в предишните векове. Книжнината и изкуството се развиват в трудни условия: те повече не могат да разчитат на материална подкрепа от страна на държавата и болярската аристокрация. В почти всички прояви на културния живот личи стремеж да се продължи традицията от времето на Българското средновековие. Българските духовници успешно съхраняват българските религиозни традиции и обреди, нашата национална идентичност.

- Кои са били българските християнски центрове в Македония?

- При условия на перманентен национален и религиозен гнет българските свещенослужители превръщат църквите и манастирите в крепост на българския национален дух. Редица от тях се превръщат в истински духовни водачи, дали живота се за защита на българската християнска вяра. За благодарност техните имена са обявени и вписани в аналите на българската православна църква за мъченици и светци, които са тачени с преклонение за тяхното голямо дело.

След приемането на християството за равноправна, а после и за официална религия на Източната Римска империя (Византия) през ІV-VІІ в. в днешна Македония се изграждат християнски културни центрове и забележителни паметници. Сред тях са:

• Хераклея Линкестис (Битоля);
• Скупи (Скопие);
• Лихнида (Охрид) и други.

От днешна Македония бил родом и великият император Юстиниян (527-565), който е имал древнотрайкийски произход. При неговото царуване християнската култура на Византия достигнала най-забележителните си върхове.

Ранновизантийското християнско наследство се запазило най-добре в най-южните райони на географската област Македония, и то в близост с големия имперски гр. Солун.

През VII век поради инвазията на аварите, славяните и Куберовите българи, етнокултурната ситуация в земите по течението на Вардар се променя. Започнват да доминират езическите култове на новите жители. В тези земи протича процес на взаимно проникване на етносите, изразяващ се в сливане на славяни, древни българи (т.нар. прабългари) и потомците на античните жители, най-вече траки.

- Кога е закрита Българската охридска архиепископия?

- След закриването на българската патриаршия, Вселенската патриаршия полага големи усилия за закриването на Българската охридска архиепископия. Все пак нейния диоцез в рамките на Османската империя е голям, и нейната дейност е сериозен фактор в отстояване на българския дух и национално самосъзнание.

През 1767 г. Цариградската патриаршия успява най-после да реализира своята план, като изпраща на заточение в Света гора архиепископа на Българската охридска архиепископия Арсений. За това допринася и вътрешното разделение на ръководния клир на архиепископията на фанариотски и автохтонен, по терминологията на акад. Иван Снегаров.

По този начин гръцката цариградска патриаршия става пълен господар над всички български епархии в Мизия, Тракия и Македония и създава предпоставка за започване на похода за елинизация на българската нация.

Още томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Сподели във Facebook