Подписване на Нишката спогодба – част от външнополитическата концепция на Александър Стамболийски

Известно е, че Стамболийски е бил готов на всякакви компромиси с Югославия, за да спечели нейното доверие. От името на България той на висок глас се отказва от претенции към Македония и населението ѝ. Стамболийски живее със скритата надежда да получи подкрепа за връщането на Беломорска Тракия към България.

Подготовка на дипломатическите разговори

При посещението си в Белград през ноември 1922 г. българският министър-председател предлага да бъдат обсъдени всички спорни въпроси между двете страни. На 15 декември започват преговорите.

България предлага в комисията да бъдат включени представители на министерствата на външните и вътрешните работи, правосъдието, финансите и войната на двете страни..

Конференцията се открива на 1 март 1923 г. в Ниш и продължава до 17 март. Основната цел е нормализирането на положението по българо-сръбската граница в Македония във връзка с дейността на ВМРО.

Югославската страна се стреми да сведе преговорите с българската делегация до възможностите за предотвратяване преминаването на четите на ВМРО.

На няколко пъти конференцията е изправена пред провал, но по лично настояване на Александър Стамболийски се приемат югославските предложения за споразумение с някои редакционни поправки.

Основни клаузи на Нишкото споразумение

На конференцията България се натоварва със следните задължения:

• наема се да ликвидира базите на ВМРО на своя територия и да оказва съдействие на югославските гранични органи при охраната на границата срещу четите; 
• двете страни да вземат мерки, за да прекратят нелегалното преминаване на границата;
• да се подсилят гражданските и военни власти в пограничните райони;
• да се изсича дървесната растителност край границата и други;
• допуска се навлизане на югославски части на българска територия при преследване на чети.

Белград не поема никакви задължения за промени в положението на населението във Вардарския дял на Македония.

Така сключеното споразумение може да се квалифицира като национално предателство по отношение на България и най-вече към ВМРО.

Споразумението обаче не успява да спре действията на четите на ВМРО. По този начин основната част от договореностите в Ниш остават на хартия.

Реакция на българското общество по отношение на Нишките споразумения

Скоро след подписването на спогодбата в българското общество проникват сведения, които се приемат изключително отрицателно.

Всички политически партии без БЗНС осъждат спогодбата.

По-късно Георги Димитров пише, че вместо „споразумение с всички балкански народи Стамболийски се стремеше да влезе в споразумение със сръбските империалисти“.

За патриотично настроените политически сили и за ВМРО спогодбата е акт на предателство. Тя сближава още повече позициите на опозицията с тези на ВМРО.

Московският вестник „Правда“ от 12 юни 1923 г. пише, че спогодбата означава за ВМРО и нейните привърженици „борба не на живот, а на смърт - те би трябвало да бъдат унищожени или да протегнат ръка на антиправителствените сили и по такъв начин да съдействат за свалянето на правителството на БЗНС“.

Спогодбата превръща в истинска война отношенията между ВМРО и правителството на БЗНС.

Тодор Александров и членовете на правителството си разменят обвинения и заплахи чрез писма или по вестниците. Тази война убеждава управляващите, че главната заплаха за България е БЗНС.

Силен удар върху престижа на земеделското правителство нанася акцията на ВМРО в началото на декември 1922 г. Град Кюстендил е завзет от нейни чети, като местният гарнизон не оказва съпротива. Бавно, но сигурно сблъсъкът наближава.

БЗНС се надява, че след една нова изборна победа ще може да обуздае по парламентарен път своите политически противници.

Правителството печели изборите. Опиянен от своята победа, БЗНС не вижда достатъчно ясно наближаващата опасност от държавен преврат

За да оцелеят в бурния политически живот, традиционните партии започват да се обединяват. Процесът на тяхното сливане в общи линии приключва през 1920 г.

Тогава трите либерални партии (Либерална, Народнолиберална и Младолиберална) образуват Националлибералната партия.

Наред с този процес в политическия живот на България се забелязва и нещо друго. Появяват се нови политически сили, които започват да играят важна роля в живота на страната.

В края на 1914 г. се полагат основите на Военния съюз.

Създаден първоначално като организация с професионални функции и задачи, впоследствие той се развива като важен обществено-политически  фактор. Неговото присъствие в политическите борби е осезаемо за целия междувоенен период.

През есента на 1921 г. на българския политически небосклон се появява Народният сговор. Неговите създатели го замислят като надпартийна формация. Той се превръща в малобройна, но елитарна политическа сила, която играе важна роля в борбата срещу земеделското правителство.

Зад Народния сговор се прикриват старите опитни политици, най-вече от средите на бившата Народна партия.

Ролята на спойка, на обединяващо звено между буржоазните политически сили играе Великата масонска ложа на България.

Нова за политическия живот на страната е и засилващата се Комунистическа партия. Нейното влияние черпи сили от народното разочарование след войните и катастрофите, от масовото обедняване и революционизирането на народните маси.

Крайната политическа идеология на БКП, която зове на въоръжена борба, намира благодатна почва в следвоенното общество.

На 6 юли 1922 г. след продължителни преговори е образуван Конституционният блок. В него консолидират своите сили Обединената народопрогресивна, Демократическата и Радикалдемократическата партии. Те се превръщат в главна опозиционна сила на правителството на БЗНС.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25.00 лв.