Политическа дейност на ВМРО в България и по света

ВМРО развива освен революционна и активна политическа дейност в Царство България, Македония и чужбина. Ръководните дейци на организацията оценяват правилно значението на политическата дейност и пропагандата на идеите на ВМРО за бъдещето на Македония..

Създаване на македонски емигрантски организации в Царство България и в чужбина

В началото на 20-те години на ХХ век в България се създават редица културно-просветни бежански организации. Те изиграват голяма роля в сплотяването на емигрантите и пропагандиране на идеите на ВМРО.          

Македонски емигрантски организации се появяват във всички градове и по-големи села. В един момент броят на дружествата достига 210 в Царство България. По този начин те се превръщат в мощен фактор, който влияе върху формиране на обществено поведение по Македонския въпрос.

Дейността на тези организации е твърде разнообразна, като се започне от редовни събрания и честване на славни годишнини от българската история, което поддържа българския национален дух, до прочутите „македонски вечеринки” като форма за събиране на средства в помощ на ВМРО.

В периода след 1893 г. до 1934 г. в България се създават серия от Македонски емигрантски организации, които успешно организират македонската емиграция, поддържат битовите традиции и най-вече революционния дух на ВМРО.

Съюзът на македонските емигрантски организации (СМЕО) е най-многочислената и ръководна организация на македонската емиграция в България. 

Македонски организации са създадени и в чужбина като Македонската патриотична организация (МПО) в САЩ, МССЧ в Канада и Западна Европа и други, които развиват и пропагандна дейност сред западните общества.

Печатни органи на македонските емигрантски организации и ВМРО

ВМРО разбира голямото значение на печата, затова обръща голямо внимание на неговата пропагандна сила.

Печатните органи на Съюза на македонските емигрантски организации са вестниците :

• „Независима Македония“;
• „Македония“;
• „Вардар“, български вестник, издаван от Македонското студентско дружество „Вардар“ през 1923-1932 г.;
• „Вардар“, български вестник, издаван от Никола Монев през 1932-1934 г., орган на Македонския студентски съюз.

Основната тема в публикациите на тези издания е съдбата на Македония и нейното бъдеще. В тях нерядко се публикуват критични статии срещу правителствата или политическите партии за негативното отношение към дейността на ВМРО.

Участие на ВМРО в политическите борби в България

При новите политически условия ВМРО се включва постепенно в политическите борби в България.

Едновременно с това в Пиринска Македония се работи за създаване на „държава в държавата“ чрез „Спомагателната организация на ВМРО”.

Наблюдава се и процес на политизиране на отделните дейци на ВМРО. Те започват да обслужват интересите на отделни партии, като извършват редица убийства на политици и министри.

ВМРО все по-често влиза в задочни конфликти с българските правителства и особено с министър-председателя Александър Стамболийски.

Има сериозни доказателства, че някои дейци на ВМРО участват косвено в Деветоюнския преврат, а също и в потушаването на Септемврийския метеж в Пиринска Македония.

Всичко това води до сериозно противопоставяне на ВМРО на земеделците, комунистите, федералистите, народняците и звенарите. 

Това предизвиква управляващите в определен момент да забранят дейността на ВМРО.

След обявяването на прокомунистическия Майски манифест ВМРО губи част от доверието към себе си в България и Западна Европа. Това води до разцепление в организацията, вследствие на което ръководителят ѝ Тодор Александров е убит.

Така се ражда идеята за пряко участие на ВМРО в парламентарния живот на страната чрез свои представители.

Създаване на македонска парламентарна група в Народното събрание на Царство България

Македонската парламентарна група e легалният парламентарен представител на ВМРО в периода от 1927 до 1934 г.

Групата стриктно следва указанията на стоящата зад нея организация. Основната ѝ задача е противопоставяне на опитите за подобряване на отношенията между България от една страна и Кралство Югославия и Кралство Гърция от друга.

Депутатите са родени в трите дяла на областта Македония и са избрани съответно през 1927 и 1931 г. предимно чрез общограждански листи.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.