Политическата криза и дейността на кабинета на Иван Багрянов

Основната задача на новото българско правителство е да се удържи натискът от страна на Германия за прякото участие на страната във военните действия и да не се допусне окупиране на българските територии от съветската армия.

Багрянов, който има репутацията на необвързан с Германия политик планира възстановяването на конституцията и скъсване на съюза с Германия, като получава подкрепата на Българската работническа партия и на съветския посланик Александър Лавришчев, а в първоначалния състав на правителството влиза комуниста Дончо Костов.  Дни по-късно обаче по нареждане от Георги Димитров комунистите се дистанцират от кабинета и подновяват партизанската война.

На 7 август 1944 г. легалната опозиция излиза с нова декларация, подписана и от четрима представители на Отечествения фронт. В нея се настоява за назначаване на ново правителство, което да възстанови правата и свободите, залегнали в Търновската конституция.

Опозицията настоява за преустановяване на военните действия между България и западните съюзници. Специално място в декларацията се отделя на обвързването на България със СССР.

На фона на настъплението на Червената армия на Източния фронт, окончателно става ясно, че Германия ще загуби войната.

За да избегне възможността България да се окупира от СССР, кабинетът трескаво търси възможност за сключване на примирие с Великобритания и САЩ (на 6 юни 1944 г. войските им дебаркират във Франция).

Правителството определя за представител на България в преговорите англофил Стойчо Мошанов. През лятото на 1944 г. той предлага на двете велики сили излизане на България от Втората световна война и сключване на сепаративен мир с представителите на САЩ и Великобритания

Понеже България не е във война с СССР, правителствата на двете Велики сили, с които страната ни е в състояние на война, започват да правят планове за промяна в нейната политическа ориентация.

В началото на август генерал Уилям Донован представя на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ меморандум, озаглавен: “План за отцепване на България от Оста”. За да се постигне този обрат, Донован предлага съгласувано въздействие върху регентите и установяване на връзки с българския Генерален щаб и с църквата.

Планът е утвърден от американския президент Рузвелт. Уинстън Чърчил обаче е неприятно изненадан от плана на ген. Донован. Тревогата му произтича от обстоятелството, че американците искат да стъпят на Балканите, смятани традиционно за английска сфера на влияние. Вместо политически действия, британският премиер предлага да се притисне българското правителство да скъса с Оста чрез масирани въздушни нападения.

В Кайро на среща с официални представители на двете страни е изпратен бившият председател на Народното събрание – Стойчо Мошанов. От започналите преговори става ясно, че съюзниците са разпределили Балканите на сфери на влияние и България е обещана на СССР. И още. Примирие със САЩ и Великобритания може да се сключи или при безусловната капитулация на страната, или при териториални отстъпки на Гърция.

Тези опити срещат съпротивата на Съветския съюз и завършват с провал на преговорите.

На 2 септември 1944 г. Иван Багрянов се оттегля, за да бъде съставено ново правителство като последен опит за предотвратяване на настъплението на Съветския съюз срещу България.

Българската страна обаче не бърза с преговорите за излизане от Оста, опасявайки се от германската реакция. Освен това Съюзниците настояват за незабавно изтегляне от Новоосвободените земи. Същевременно все по-силен натиск започва да оказва СССР. Така през през пролетта на 1944 г. Съветският съюз отправя ултимативно искане към България за откриване на негови консулства в Русе и Бургас, в резултат на което министър-председателят Добри Божилов подава оставка. Това води до политическа криза и четиримесечно забавяне на преговорите.

Едва на 8 август 1944 г. Стойчо Мошанов е изпратен от министър-председателя с дипломатическа мисия в Турция, където се среща в Анкара с британския посланик Хю Начбул-Хюгесън, проучвайки възможностите за излизане на България от Втората световна война. Българското правителство уведомява и съветското посолство в София за хода на преговорите. В края на месеца Мошанов се връща в България, за да информира правителството за резултатите от преговорите, като според него поставените условия за примирие тежки, но не и непоносими. На 26 август, под заплахата от настъпващата в Румънска Добруджа Червена армия, правителството на Багрянов обявява неутралитет на България във войната.

С капитулацията на Румъния става ясно, че обстановката напълно се променя и е решено кабинетът на Багрянов да бъде заменен с нов, но по договореност между Багрянов и регентите министър-председателят дава обещание да си подаде оставката, тогава, когато новият премиер бъде готов със състава на кабинета. На 27 август англичаните съобщават, че условията за примирие ще бъдат връчени, като за целта Мошанов трябва отново да посети Турция, а след това да отпътува за Кайро, където ще се връчат условията на Съюзниците. Тези нови преговори обаче срещат съпротивата на Съветския съюз, като на 29 август посланикът на СССР в Лондон Фьодор Гусев уведомява Съюзниците, че СССР няма да участва в никакви опити за примирие с България.

На 30 август Мошанов е изпратен отново в Анкара. На следващия ден е препратен в Кайро, където е разположено Средиземноморското командване на Съюзниците. С пристигането на Мошанов там, съветският посланик Новиков вместо да отиде на преговори, демонстративно напуска града. При тези обстоятелства Мошанов решава да протака сключването на примирие, за да не стане България ябълката на раздора между Съюзниците. Същевременно при известието за оставката на правителството на Иван Багрянов (2 септември 1944) преговорите са прекратени. На 4 септември 1944 г. новото правителството на Константин Муравиев  подновява пълномощията му и на 5 септември те са подновени. На 6 септември 1944 г. преговорите окончателно са прекратени поради обявената от страна на СССР война на България. За Англия и САЩ България е вече в съветската сфера на влияние и няма смисъл да се поемат излишни рискове с подкрепа на правителство, което не се ползва със съветското доверие. На 7 септември българската делегация приключва преговорите в Кайро.

Протоколирано е, че преговорите се прекратяват при следните обстоятелства: 1. България е поискала примирие от Великобритания и Съединените щати; 2. Условията на Примирието не са били предадени на българската делегация, поради очакванията да пристигне разширения ѝ състав; 3. Преговорите са спрени поради обявената война от СССР на България, което обстоятелство налага подготвяне на нови условия.

На 9 септември посланик Гусев заявява на Форин офис, че предвид новата обстановка и извършения в България преврат, съветското правителство намира за необходимо да бъдат обсъдени условията за примирие с България, като би било удобно тези преговори да бъдат водени в Москва.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.