Политическите убийства във Вардарска Македония като средство за пречупване самосъзнанието на българите

Убийствата са включени в самата система на управление на сръбската администрация. На прицел са по-видните и будни българи. За период от 10 години (1919-1929 г.) са убити над 1400 по-изявени граждани и селяни.

Терорът започва в Щип на 31.Х.1927 г. с убийството на Мише Гаврилов и сина му Христо – баща и брат на вожда на ВМРО Иван Михайлов. 
Избиването на хора става по т.нар. „църни списаци” и с решение на таен комитет. Тези списъци са съставяни от разни полулегални сръбски организации като „Народна отбрана”, „Ориуна”, „СРНАО” и др.

В Скопие е действал таен комитет (съд) с председател директора на народната банка Васович. В него влизат като членове бившият кмет Харджиристич и сътрудникът на в. „Политика” Граовец. Те посочвали кои следва да бъдат убити.

В Щип е действал такъв таен съд с председател великия жупан Добрица Маткович. Негови помощници били председателят на щипската община Михайло Каламатиевич и подполковник Странякович. Последният е признал това пред Михайло Апостолски, както и факта, че под негово ръководство са осъдени на смърт и убити повече от 100 лица.

До 1928 г. в Щип и околията през арести и затвори са минали повече от 25 000 души, а в цяла Вардарска Македония в същия този период са убити 14 000 души.

Сърбите започват да прилагат програма за денационализация на македонските българи

Тази програма е разработена далеч преди присъединяването на Вардарска Македония към Кралството на сърби, хървати и словенци.

Тя включва закриване на всички български национални институции, което означава:

• Закриване на българските образователни, духовни  и културни институти. Най-напред сръбската държава посяга на духовните институти на македонските българи;
• Закриване на българските училища;
• 566 основни училища с 847 учители и 33 056 ученици;
• 35 прогимназии със 106 учители и 1955 ученици;
• 5 гимназии с 25 учители и 875 ученици.

В училище преди четене на молитвата учениците задължително произнасят на глас три пъти: “Jа сум прави срин, отац моj и матер моjа су прави срби”

• Закриват се всички български църкви.

       Забранява се:

• да се говори на български;
• периодичният български печат;
• не се допуска проникване на българска книга в Македония.

Навсякъде са поставени надписи:: “Говори се само службеним jезиком”.

За децата от Македония щедро се откриват пансиони в Белград, Загреб и други големи градове.

С безплатна издръжка се прави опит за привличане на бедни, но будни младежи, за да се създаде генерация от местни посърбени интелигенти, чрез които да продължи асимилирането на останалото население.             

Провеждане на жестока сръбска националистическа пропаганда

В училищата цари още по-жестока националистическа, антибългарска атмосфера. Изграждат се много спортни, соколски и други дружества за насаждане на великосръбски идеи и чувства у младежите

В същото време рязко спадат бюджетите на училищата в Македония и на Скопския философски факултет.

Забелязва се отлив на македонски младежи от училищата и висшите учебни заведения.

В Южна Сърбия (Косово, Метохия и Македония) грамотни са само 16,11 % от населението.

Процентът на неграмотните възлиза на 83,86 %., а има околии, в които неграмотните са над 90 % от населението.

От всички националности в Македония най-зле в това отношение са турците и албанците. В десетки села грамотен е само ходжата. Положението сред българите и евреите е по-добро, но в периода между двете световни войни и сред тях се увеличава относителният дял на неграмотността.

Още от началото обаче сръбските власти са разочаровани от неуспеха си.

Средношколците и студентите, преминали през сръбските училища, въпреки антибългарската националистически атмосфера в тях остават с българско национално съзнание и поклонници на България. Голяма част от тях участват в конспирации, в организации и групи, работещи за разпадането на буржоазна Югославия.

Интелигенцията не се приобщава към държавата.

Започват серия от съдебни процеси, между които се откроява Скопският студентски процес през 1927-1928 г.

Икономическо ограбване на българите от Вардарска Македония в условията на безправие и корупция

Чиновниците безмилостно грабят. За тях народът казва, че от Сърбия идват „со опинци”, а се връщат „со кондури”.

Съдилищата нямат квалифициран кворум. Там работят хора без ценз и квалификация. Повечето юристи, назначени в Македония, отказват да заемат местата си, защото знаят, че ще трябва да съдят невинни граждани.

Изборите се печелят с терор и насилие от най-компрометираните министри и други висши служители, които не могат да се кандидатират в Сърбия.

Македония става ожесточена арена за печелене на позиции главно между двете основни партии – Радикалната и Демократическата.

Масовият политически гнет и терор стигат до най-големи предели по време на парламентарните и общинските избори.

По това време от всички политически партии в Югославия само СРПЮ (комунисти) признава българската национална принадлежност.

Останалите стоят на великосръбски позиции.

Отчитайки настроенията на масите и своята неувереност в изборната победа, управляващите подготвят и нов изборен закон, съгласно който по различни съображения голяма част от гражданите в Македония са лишени от избирателни права.

Освен това общинските избори се провеждат в различно време, за да може да се струпат по-голям бой полицаи.

В резултат на машинации в Скопие от 60 000 избиратели право на глас получават само 6500, а от тях успяват да се възползват от това право едва 3200 граждани.

С демагогска цел Радикалната и Демократическата партии издигат кандидатски листи, които включват и представители на бившето върховистко течение в македонското освободително движение.

Общинските избори показват, че македонското население не се поддава на сръбския шовинизъм и национализъм.

Комунистите получават мнозинство и създават комуни във Велес, Кавадарци и в няколко села. В другите градове Комунистическата партия, макар да не се налага с мнозинство, получава моралната подкрепа на трудещите се.

Масова фалшификации на изборите

Оказва се, че фалшификациите и насилието по време на изборите в Македония са преминали всякакви граници, поради което правителството се принуждава да насрочи нови избори в някои места.

При повторното гласуване (24 август 1920 г.) Комунистическата партия побеждава в Скопие и Куманово. Така общината на главния град в Македония преминава в ръцете на комунистите.

Въодушевени от победата на повторните избори, работниците от Скопие манифестират по улиците с червено знаме и възгласи: „Да живее комунизмът!”, “Да живее червено Скопие!”.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.

Сподели във Facebook